Решение № 6969 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2016 г.

Решение № 6969 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", подадена чрез процесуалния му представител по делото, служител с юридическо образование Ж. В., против решение № 2268 от 06.04.2016 г., постановено по адм. дело № 219/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ) В касационната жалба е направено оплакване за необоснованост на съденото решение, като релевираните възражения съдържат и доводи за постановяването му в противоречие с материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения се иска, оспореното решение да бъде отменено като неправилно. Ответната страна по касационната жалба - Сдружение "Български хелзинкски комитет" (БХК), в съдебно заседание и представени писмени бележки, чрез пълномощници по делото адв. Д. Д. и адв. И. С., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила като законосъобразен. Претендира присъждане на сторените в касационното производство съдебни разноски, за което представя договор за правна защита и съдействие от 04.12.2017 г. и платежно нареждане за изплатено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените от страните основания и възражения, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалвания съдебен акт решаващият състав на АССГ е обявил за нищожно решение № КА-1859/08.12.2015 г. на председателя на ДАНС в частта му, с която е отказан достъп до информацията, посочена в т. 3 от заявление за достъп до обществена информация с вх. № РД-172/09.01.2014 г., подадено от Сдружение БХК, като съдът е изпратил административната преписка на председателя на ДАНС за постановяване на решение, с което да се предостави достъп до поисканата с т. 3 от заявлението обществена информация в срок от 1 (един) месец от съобщаването му за влизане в сила на решението на съда, и е осъдил ДАНС да заплати на Сдружение БХК сторените в производството съдебни разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решение № КА-1859/08.12.2015 г. на председателя на ДАНС в частта му, с която е отказан достъп до информацията по т. 3 от заявлението, е незаконосъобразно до степен на нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като противоречи на постановеното с влязло в сила решение № 11839 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 13313/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Касационната инстанция намира решението на АССГ за правилно, постановено в съответствие с фактите по делото и приложимия материален закон. Първоинстанционният съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, като въз основа на нея е извел законосъобразни правни изводи, които следва да бъдат изцяло споделени от настоящия съдебен състав. Решение № КА-1859/08.12.2015 г. на председателя на ДАНС, предмет на производството пред АССГ в оспорената си част, е издадено в изпълнение на влязлото в сила решение № 11839 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 13313/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение. С последното касационната инстанция отменя изцяло предходно издадено решение № КА-164/24.01.2014 г. на председателя на ДАНС, с което е отказан достъп до търсената от Сдружение БХК информация, посочена в т. 1, т. 2 и т. 3 на подаденото заявление с вх. № РД-172/09.01.2014 г., като в мотивите и диспозитива на решението си съдът е разпоредил връщане на преписката на административния орган за предоставяне на поисканата от Сдружение БХК обществена информация. Решение № 11839 на ВАС, постановено по адм. дело № 13313/2014 г. по описа на съда, е влязло в сила на 10.11.2015 г. При така установеното от фактическа страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение № КА-1859/08.12.2015 г. на председателя на ДАНС е нищожно в обжалваната си част. С него административният орган е отказал достъп до обществената информация по т. 3 от заявлението на Сдружение БХК от 09.01.2014 г., въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, с което органът е бил задължен да предостави исканата със заявлението обществена информация в пълен обем - по всяка от формулираните в заявлението точки. В диспозитива на решение № 11839 от 10.11.2015 г. по адм. дело № 13313/2014 г. по описа на ВАС ясно и категорично е посочено, че преписката е върната на административния орган за предоставяне на поисканата обществена информация, като не е налице възможност за нова преценка от страна на административния орган дали да предостави частично или изцяло поисканата информация, тъй като с диспозитива на решението на ВАС изрично му е указано да стори това по отношение на търсената информация в нейната цялост. Неоснователно е касационното възражение за това, че в цитираното решение на ВАС не било посочено коя точно от поисканата статистическа информация съдът счита за обществена и непопадаща в приложимото поле на разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Ясни и безпротиворечиви са мотивите на съда, с които се приема, че исканата информация, подробно описана в три точки на заявлението, касае данни със статистически характер, които "определено нямат конфиденциален характер, чието разкриване би нарушило служебна тайна" и не съставляват класифицирана информация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация. Изложените от съда съображения не оставят каквото и да е съмнение, неяснота досежно относимостта им към исканата със заявление с вх. № РД-172/09.01.2014 г. информация в нейната цялост. Конкретно, по отношение на възражението на касатора, че поисканата с т. 3 от заявлението информация представлява класифицирана такава, поради което достъп до същата законосъобразно не е бил предоставен от председателя на ДАНС, следва да се отбележи, че този довод вече е бил наведен от касатора, надлежно обсъден и разгледан в хода на съдебното производство, образувано по жалбата на Сдружение БХК срещу решение № КА-164/24.01.2014 г. на председателя на ДАНС, проведено на две инстанции и приключило с посоченото решение № 11839 на ВАС, постановено по адм. дело № 13313/2014 г. по описа на съда При тези обстоятелства, не съществува процесуална възможност за повторното разглеждане в настоящото производство на оплакването на касатора, същото вече и било предмет на съдебен контрол и по отношение на него е налице изрично произнасяне с влязло в сила съдебно решение. Горното мотивира категоричния извод, че в случая са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 АПК - обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт - решение № КА-1859/08.12.2015 г. на председателя на ДАНС в частта му, с която е отказан достъп до информацията, посочена в т. 3 от заявление за достъп до обществена информация на Сдружение БХК с вх. № РД-172/09.01.2014 г., е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което правилно първоинстанционният съд е прогласил неговата нищожност в обжалваната му част и е изпратил преписката на административния орган за постановяване на решение, с което да се предостави достъп до поисканата с т. 3 от заявление с вх. № РД-172/09.01.2014 г. обществена информация в срок от 1 (един) месец от съобщаването му за влизане в сила на решението. Предвид изложеното, настоящият касационен състав на Върховния административен съд приема, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, основателна е претенцията на ответната страна в настоящото производство за присъждане на сторените от нея в касационното производство разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдебните разноски следва да бъдат присъдени в тежест на Държавна агенция "Национална сигурност". Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение