Решение № 17242 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2011 г.

Решение № 17242 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1594/5.04.2011 г., постановено по адм. дело № 8815/2009 г. по описа на административен съд - София град, с което е обявен за нищожен РА № 2250800318/24.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1562/9.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София за определени задължения на "Дом Бойар" АД за данъчни периоди месеци февруари, март и май 2003 г. в размер на 7 116.48 лв. и съответните лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, след като заповедта за възлагане на ревизията е след влизане в сила изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ., бр. 108/2007 г.), неправилно съдът е приел, че ревизията е следвало да се проведе по чл. 133 ДОПК, след като има налице ДАПВ, с които ДДС е възстановен за същите периоди. Касаторът излага доводи, че независимо че същите данъчни периоди са проверявани в предходен период от време, това не представлява процесуална пречка за извършване на ревизия по общия ред. Излагат се твърдения, че с ДАПВ не се установяват задължения и права, като и в ДПК (отм.) и в ДОПК производствата по издаване на ДРА/РА са уредени отделно от производствата по издаване на ДАПВ/АПВ. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба - "Дом Бойар" АД, чрез пълномощника адв. Терзиева, я оспорва като неоснователна по подробно развити съображения в писмени бележки. Отправя искане за нейното отхвърляне. Претендира разноски, които са подробно индивидуализирани в т. 2 от формулираните искания в последните. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че ревизията е следвало да се извърши по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК за изменение на установени права и задължения с влязъл в сила данъчен акт. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да обяви РА за нищожен, Административен съд - София е обсъдил представените 3 броя ДАПВ за 2003 г., както следва: ДАПВ № 496/16.03.2003 г.; ДАПВ № 696/30.04.2003 г. и ДАПВ № 1142/30.06.2003 г., с които съответно на жалбоподателя е признато право на възстановяване на данъчен кредит за данъчни периоди месец февруари, март и май 2003 г. Констатирал е, че тези ДАПВ са влезли в сила. В мотивите на оспореното решение е посочено, че за периодите, предмет на процесния РА са налице издадени ДАПВ, които по своята същност съставляват влезли в сила данъчни актове със съответния стабилитет и тъй като заповедта, с която е започнала настоящата ревизия не е издадена от компетентно лице съгласно чл. 133 и сл. от ДОПК, то е налице съществено нарушение на процедурата. Това нарушение води до издаване на акта от некомпетентен орган, поради което същият е и нищожен. Настоящият състав споделя тълкуването на приложимите правни норми и изводите, направени в оспореното решение, които съответстват и на преобладаващата практиката на ВАС по сходни казуси, която е константна през последните две години. Обжалваното решение е постановено изцяло в съответствие с приложимата норма и утвърдената съдебна практика. Няма спор по фактите - действително са налице за горепосочените данъчни периоди издадени и влезли в сила ДАПВ. Заповедта за започване на ревизия е издадена не от териториален данъчен директор, а от началник сектор "Ревизии" в офис "Средни данъкоплатци и осигурители" на ТД на НАП - София град. Съобразно установената съдебна практика по тези въпроси, при издаден до 19.12.2007 г., когато е промяната на текста на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г.), акт за прихващане или възстановяване или издаден при режима на ДПК (отм.) ДАПВ се прие, че впоследствие издаден за същия период ревизионен акт е нищожен. Няма никакво значение кога е издадена заповедта за възлагане на ревизия, в каквато насока са изложените доводи в касационната жалба. Същността на акта до промяната през декември 2007 г. налага задължението заповедта за възлагане на ревизия да бъде издадена от лице, което има власт за това и в процедурата по чл. 133 и следващите от ДОПК. Установи се и се наложи мнението, че е важна същността на самия акт, с който вече са били прегледани и установени данъчни задължения и след като акта е издаден преди промяната на текста на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, то той носи всички характеристики на стабилен акт и без да има законова промяна в неговите характеристики, не би могло задължението или правото, определени с него да бъдат променяни, без спазване на определени правила. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че не може за същия данъчен период с ревизионния акт да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит, след като с ДАПВ и АПВ данъкът е възстановен. Това е така, тъй като ДАПВ съгласно чл. 26 ДПК (отм.) представлява данъчен акт и след като не е обжалван, е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Такъв акт представлява и АПВ. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР е възложена ревизия за същия данъчен период, за който с ДАПВ са признати права. В случая не се налагат различни правни изводи предвид изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г., при чието действие е издаден процесният РА, в каквато насока са доводите на касатора. Разпоредбата има следното съдържание: актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия; независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия; ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. Съгласно общите правила за действие на нормативните актове във времето, тази разпоредба действа занапред, доколкото с изрична правна норма не й е придадено обратно действие. С нормата е регламентиран по специален начин, различен от действащия преди изменението, въпросът относно стабилитета на влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, като е прието, че въпреки влизането им в сила, същите могат да бъдат изменяни или отменяни и без да е спазен специалния ред по чл. 133 -134 ДОПК. Ако се приеме, че тази разпоредба се прилага и по отношение на АПВ, издадени преди влизането й в сила, означава да се преуреди с обратна сила статута на един административен акт, като от стабилен, респективно неотменим акт, същият се превърне в акт, който може да бъде изменян или отменян без наличие на специални основания и без спазване на определена процедура. Това би противоречало на основополагащия принцип за правната сигурност, поради което не може да бъде възприето. Именно поради това, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 108/2007 г., ще се прилага и за АПВ, издадени преди това изменение, е следвало изрично да бъде предвидено обратно действие на нормата. В случая обаче липсва изричен текст, който да предвижда, че разпоредбата се прилага и за актове, издадени преди влизане в сила на изменението, които преди това са се ползвали със стабилитет, принципно присъщ за влезлите в сила индивидуални административни актове. Предвид изложеното, заповедта за възлагане на ревизия в настоящия случай - № 800125/19.06.2008 г. -е издадена от началник сектор при ТД на НАП София град - лице без властническо правомощие за това и за посочените процесни данъчни периоди ревизионният акт се явява нищожен. Като е достигнал до същите изводи, административен съд- София град е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не следва да бъдат обсъждани релевираните доводи от ответника в писмената защита на процесуалния му представител относно законосъобразността на процесния РА, тъй като в хипотезата на установена липса на валидност на оспорения акт съдът не дължи произнасяне по неговата законосъобразност по същество. По разноските: Предвид изхода на спора, касаторът дължи да заплати на ответника сумата 1 200 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция. По претендираното останало неприсъдено възнаграждение за адвокатска защита пред първата инстанция компетентен да се произнесе е Административен съд - София град, който след връщане на делото следва да разгледа приложената по делото молба от 20.04.2011 г. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,