Решение № 6968 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2665/2009 г.

Решение № 6968 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2665/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Добра Демирева Георгиева от гр. Варна срещу Решение № 1780 от 23.12.2008 г., постановено по адм. д. № 1888 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. С него съдът е отхвърлил жалбата на касаторката в настоящото производство срещу Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център-Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", находяща се в землището на кв. "Виница", община Варна, в частта за имоти с планоснимачни № 380 и 4257. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевират нарушения представляващи и трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не се е произнесъл с решението си относно имот с № 4257, за който необосновано е приел, че е собственост на заинтересованите лица. Твърди се освен това, че този имот неправилно е записан в регистъра на имотите на тях, докато от заключението на вещото лице се установявало, че той е собственост на лица, за които няма доказателства да им е възстановена собствеността върху него. На последно място се твърди, че владяната разлика над 600 кв. м още от 1968 г. е станала нейна собственост чрез давностно владение. Моли се съда, да отмени решението и върне делото за ново разглеждане, като при новото разглеждане на делото се дадат задължителни указания на съда да отмени заповедта на областния управител в обжалваната й част при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. От адвокат-пълномощника на заинтересованите страни по касационната жалба е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК срещу касационната жалба. В него се излагат съображения за неоснователността й, като се моли съда, тя да не бъде уважавана. Ответната страна, чрез процесуалния си представител също е подала писмен отговор срещу касационната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е установил правата на жалбоподателката според § 4а и § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, а от заключението е установено, че са спазени изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Намира позоваването на придобивна давност за недопустимо, тъй като имотът е бил държавна собственост. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя е неоснователна, поради следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", находяща се в землището на кв. "Виница", община Варна, в частта й за имоти с № 380 и 4257, след уточнението. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната и пасивна легитимация на страните и съответно правото им на жалба. Жалбоподателката се е легитимира за собственик на 600 кв. м идеална част от имот, целият от 1000 кв. м, въз основа на нотариален акт № 180, том ХIII, н. д. № 6510 от 1994 г. Правото на собственост й е признато при условията на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Заинтересованите страни, наследници на Костадин Параскевов Балашев, са се легитимирали за собственици на нива от 6.842 дка, представляваща имот № 6804 по плана от 1956 г., в местността "Дилбер чешма", при описаните граници и съседи в представеното Решение № 509 от 26.05.1998 г. на общинска служба земеделие, постановено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ. За установяването на идентичност между имота, вписан в решението на общинската служба по земеделие, помощния план и представеният договор за доброволна делба, сключен на 23.10.1927 г. и вписан в т. I, № 53/49, както и новообразувани имоти № 4257 и 380, съдът е приел заключение на вещо лице, от което е установил частична идентичност на новообразуван имот № 4257, имот № 6804 по кадастралния план от 1956 г., стар имот № 3913 и 3912. Приел е за установено на следващо място, че отреденият на жалбоподателката имот № 380 съвпада със същия имот по кадастралния план от 1956 г., като границите му са съобразени с чл. 28 ППЗСПЗЗ. От доказателствата по делото е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган и при служебно извършената проверка по реда на чл. 168 АПК не е установил допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения на съществени процесуални правила. Аргументите, че новообразуван имот № 4257 неправилно е записан на наследниците на Костадин Параскевов Балашев, което се установявало от приложеният разписен лист за имота от вещото лице са неверни. Приложеният разписен лист към кадастралния план от 1956 г. - лист 182 от делото е за нива, записана в плана с № 6800., а не № 6804. От двете представени решения на общинската служба по земеделие, съответно с № 509 от 26.05.1998 г. - лист 162 от делото и № 734 от 7.09.2000 г. се установява, че се касае за един и същи имот - нива от 6.842 дка, имот № 6804 по плана от 1956 г. с описаните съседи и граници, правото на собственост върху който е възстановено при условията на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. И в двете решения са вписани имотите, които изцяло или частично попадат в нивата от 6. 842 дка. От извършеното вписване е видно, че в нея е включена част от имот № 380, като в решение № 509 частта от имот № 380 е 0.608 дка. Отделно от това от заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните е установено, че целият имот № 380 е бил от 1014 кв. м, като 548 кв. м от него попадат в имот № 3912 по помощния план, а 466 кв. м - попадат в имот № 3913 - стар, който е записан на наследниците на Костадин Парашкевов Балашев. С касационната жалба се прави опит да се подменят фактите по делото, установени от писмените доказателства и заключението на вещото лице, като дори се оспорва и съдържанието на представените решения на общинската служба по земеделие. Направеното внушение, че Костадин Малаков е собственик на стар имот № 6804 е обосновано с приложената част от разписния лист, но тя се отнася за имот № 6800. Неоснователни са и следващите доводи в касационната жалба, че решението на съда е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Напротив, съдът е приел и събрал всички релевантни писмени доказателства, които е обсъдил ведно със заключението Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи, които са в съответствие с материалния закон - със заповедта не са нарушени чл. 28 и 28б ППЗСПЗЗ, поради което правилно жалбата е отхвърлена. Чрез оспорване съдържанието на двете решения на общинската служба по земеделие жалбоподателката в това производство се опитва да докаже, че тя е станала собственик на целия имот № 380, като се позовава на доказателствата на заинтересованите страни. Тя се легитимира за собственик на 600 кв. м, представляващи идеална част от целия имот от 1000 кв. м, описан в цитирания вече нотариален акт, но твърди в касационната си жалба, че останалата част от имота е придобила по давност, въпреки изричната разпоредба на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърдението е неоснователно и противоречи на целта на земеделската реституция. От данните по делото безспорно е установено, че имот № 4257 е част от нивата от 6. 842 дка, представляваща имот № 6804 по кадастралния план от 1956 г., правото на собственост върху който е възстановено с решение на общинска служба по земеделие на наследниците на Костадин Параскевов Балашев. Не следва да се забравя, че в това производство жалбоподателката е ограничена от доказаното си материално право на собственост и може да предявява претенции само за него. Твърдените от нея придобити права и за имот № 4257 се доказват по общия исков ред. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение