Решение № 10474 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2016 г.

Решение № 10474 от 14.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2016 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ч. Р. Б." АД, подадена чрез пълномощника му, срещу Решение № 50/08.03.2016 г., постановено по адм. д. № 147/2015 г., по описа на Административен съд К., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № ДК-10-ЮЗР-26/27.02.2015 г, на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район (РДНСК - ЮЗР). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК - Югозападен район в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуален представител, излага съображения за нейната неоснователност. Ответникът - главният архитект на община К. не изразява становище по подадената касационна жалба. Ответникът - "Титан - 96" ЕООД, в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Производството пред Административен съд К. е образувано по жалба на "Ч. Р. Б." АД срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-26/27.02.2015 г, на началника на РДНСК - ЮЗР, в частта й, с която по реда на чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е отхвърлил жалбата на дружеството и е оставил в сила Разрешение за строеж № 317/05.10.1998 г, на главния архитект на община К. за обект: "Пристройка - етапно строителство за I етап" към съществуващ ресторант за зала за консумация и офис. С. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото е установено, че разрешението за строеж е издадено от главния архитект на община К. за изграждането на "Пристройка - етапно строителство за I етап" към съществуващ ресторант за зала за консумация и офис и на основание Заповед № 954/03.08.1998 г, на кмета на О. К.. С последната е одобрено частично застроително решение за местността "Хисарлъка" извън регулацията на град К. за обект: "Ресторант- градина "Чешмето", съгласно което е предвидено надстрояване на съществуващата едноетажна сграда, включително над съществуващия на място трафопост, както и пристрояването й. Както правилно е посочил административният орган, а и първоинстнационният съд този проект за ЧЗР е бил съгласуван с "НЕК" АД, праводател на настоящия касатор, като дружеството е дало изричното си съгласие за извършването на ЧЗР. При тези данни правилен се явява изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР. Както се посочи по-горе, същата е издадена на основание чл. 216 от ЗУТ, като в ал. 5 е визирано, че при постъпване на жалба срещу разрешение за строеж, преди да разгледа жалбата или протеста по същество, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице прави проверка на тяхната допустимост. Ако прецени, че жалбата или протестът са недопустими, производството се прекратява с изрична заповед. В ал. 6 се посочва, че когато жалбата или протестът са допустими, началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол или упълномощеното длъжностно лице пристъпва към разглеждането им по същество и се произнася с мотивирана заповед, с която може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. В настоящия случай, жалбата на дружеството е приета за допустима от административния орган и като я е разгледал по същество е приел, че същата е неоснователна и е оставил в сила разрешението за строеж. Приемайки, че заповедта на началника на РДНСК - ЮЗР е законосъобразна, по подробно изложени мотиви, административният съд е постановил обосновано и при правилно прилагане на материалния закон решение, като изложените от съда мотиви се споделят от настоящата касационна инстанция. Съдът е обсъдил всички относими за спора доказателства и възражения на страните, включително и приетата съдебно-техническа експертиза. Преценени в съвкупност и при изчерпателно обсъждане на относимите материални норми, съдът е достигнал до правилния извод относно липсата на нарушения на нормативните изисквания по отношение на сервитута на трафопоста, към датата на издаване на разрешението за строеж, а наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока се явяват неоснователни. Неоснователни са и оплакванията на касатора относно допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, възпрепятстващо правото му защита в административния процес. М. и да е прието от административния орган и от съда, че разрешението за строеж не е било съобщено на касатора, то както се посочи по-горе, жалбата на дружеството срещу разрешението за строеж, издадено през 1998 г., е приета за допустима и е разгледана по съществото, както от административния орган, така и от съда, като с обжалвания административен акт същата е отхвърлена в едната й част като неоснователна. По този начин, както правилно е посочил и административният съд, дружеството е упражнило без ограничения правото си на защита, а наведените в касационната жалба доводи в обратна насока са неоснователни. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на РДНСК - Югозападен район направените пред касационната инстанция разноски в размер на 200,00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,