Решение № 13658 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2015 г.

Решение № 13658 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7144/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Христо Димитров Мантарев от гр. Ямбол срещу решение № 61 от 12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 46/2015 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ТУ/04-00002/28.01.2015 г. на кмета на община Ямбол, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "гараж № 1", находящ се в ПИ с идентификатор 87374.550.86 по кадастралната карта на гр. Ямбол. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна, кмет на община Ямбол взема становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от V категория /гаражът е строеж от допълващото застрояване по чл. 42 ЗУТ, извън тези от VI категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б "в" ЗУТ/, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, а постановения за премахване строеж за незаконен и нетърпим. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. В оспорената заповед строежът, чието премахване е разпоредено, е описан като "гараж № 1", изграден върху терен публична общинска собственост. Не е отразено точното му разположение в имота и времето на извършване. Такива липсват и в констативния акт, въз основа на който е издадена заповедта. Това в случая е съществен порок в съдържанието на заповедта, доколкото без тези данни не може да се индивидуализира строежът и той по категоричен начин да се разграничи от останалите строежи в имота. Това е самостоятелно основание за отмяната на акта. С приложения по делото договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя не се доказват релевантни обстоятелства относно законността на строежа. Собствеността на терена и обстоятелството дали за изграждането на строежа жалбоподателят има учредено право на строеж са ирелевантни за спора. За да е налице незаконен стоеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е необходимо обектът да представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за изграждането му да няма издадени строителни книжа. Административният орган не е установил и посочил в заповедта и периода на извършване на строежа, който е от значение при преценката за неговата търпимост при условията на § 127, ал. 1 ПРЗ ЗИД на ЗУТ. Това също води до незаконосъобразност. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта. При този изход на делото разноските са в тежест на административния орган, издал отменения акт /чл. 143, ал. 1 АПК/ и следва да се присъдят в полза на касатора, който е направил своевременно искане за това и е доказал плащането на адв. възнаграждения общо в размер на 300 лв. за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,