Решение № 2559 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8597/2011 г.

Решение № 2559 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8597/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда чл. 233 ЗМВР, вр. чл. 145 - 178 АПК. Образувано е по жалба на Тенчо Петков Иванов от гр. Стара Загора срещу заповед рег. № К-10799/17.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "полицейски инспектор" VI степен, категория Г-III степен към Районно управление на МВР - Стара Загора при Областна дирекция на МВР-Стара Загора. Твърди се в жалбата, че административният акт не съдържа мотиви относно приетото нарушение на служебната дисциплина, оспорва се извършването му. Наведени са и доводи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени заповедта за наложено дисциплинарно наказание "уволнение", като му се присъдят направените в производството разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна: Дисциплинарното производство срещу Тенчо Петков Иванов е образувано със заповед рег. № К-7277/14.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, за дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. т. 4, 7 и 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), с нея е определен и дисциплинарно-разследващият орган. Жалбоподателят е запознат със заповедта на 17.09.2009 г. На база на получени предварителни данни-справка на специализирана административна дирекция "Инспекторат" МВР (рег. № I-711/26.08.2009 г.) според които на 29.10.2008 г. използвайки служебното си положение инспектор Иванов иска справка от Автоматизирана информационна система "Български документи за самоличност"-МВР за гражданка, а получената информация държавният служител предоставя на Росен Василев Драгнев от гр. Стара Загора, като за "услугата" Иванов зарежда един резервоар гориво в личния си автомобил на бензиностанция, собственост на Драгнев без да заплати за него, както и продължаването на използването от Драгнев на "услугите" на полицейския служител срещу безплатно гориво и за дните 12.11.2008 г., 07.12.2008 г., 06.01.2009 г. и 13.01.2009 г., което дава повод за образуване на досъдебно производство в Окръжна прокуратура -гр. Стара Загора № ОП/2-20/2009 г., дисциплинарно-разследващият орган изготвя становище рег. № 29070/09.10.2009 г. според което е налице основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Тенчо Петков Иванов. Помощният орган приема нарушение на правилата за защита на класифицирана информация, използване на служебното положение за лична облага и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронен престижа на службата. Към административната преписка са приобщени писмени доказателства-показания на свидетелите Боян Марков, Росен Драгнев, Марийка Колева и Иван Господинов, които безпротиворечиво и категорично установяват фактическото положение по снабдяване със справка за физическо лице, съдържаща лични данни без да е налице служебна необходимост, предоставянето на данните на криминално проявено лице и многократното получаване за "услугата" на безплатно гориво от бензиностанция, собственост на св. Драгнев. Изготвена е справка с рег. № 28816/2009 г. относно проведено дисциплинарно производство срещу държавен служител от ОДМВР-Стара Загора с предложение от ДРО да бъде наложено наказание за допуснато от Тенчо Иванов тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Държавният служител е запознат със справката на 08.10.2009 г. Поканен е да даде допълнителни обяснения или възражения по нея. Такива депозира на 09.10.2009 г. Дисциплинарно-разследващият орган изготвя и заключително становище по чл. 244, ал. 1 от ЗМВР до дисциплинарно наказващият орган. В него са обсъдени подробно обобщена справка рег. № 28816/08.10.2009 г. и становище от 09.10.2009 г., в които са описани събитията от 29.10.2008 г., и са направени изводи, че Тенчо Петков Иванов безспорно нарушава служебната дисциплина след като на 29.10.2008 г. използвайки служебното си положение извършва справка за гражданка в Автоматизираната информационна система "БДС", а информацията предоставя на Росен Драгнев от гр. Стара Загора, след което зарежда личния си автомобил с гориво от бензиностанция, собственост на Драгнев, за което не заплаща, с които деяния извършва тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - използване на служебното положение за лична облага. ДРО предлага на дисциплинарно наказващия орган на жалбоподателя да бъде наложена наказание "уволнение". Издадена е оспорената в настоящето производство заповед на министъра на вътрешните работи с рег. № К-10799/17.12.2009 г. Посочено е в заповедта във връзка с описаната фактическа обстановка, установена в хода на административното производство, че Иванов иска от негов колега да направи справка в АИС "БДС" за лицето В. П. на 29.10.2008 г., като информацията предоставя на Драгнев от гр. Стара Загора. За тази "услуга" служителят зарежда личния си автомобил с гориво на бензиностанция, собственост на това лице, без да заплати, като с тези си действия нарушава чл. 157, ал. 3 от ЗМВР - който забранява предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред, т. 2 и т. 5 от Раздел VI на Окръжно АМ-8907/25.09.2007 г. на директора на НС "Полиция" за уеднаквяване на работата при персонализиране на документи за самоличност и подобряване отчетността и контрола на материалите, чл. 13, т. 4 от Инструкция I-75/08.05.2002 г. за реда на ползване на информационните фондове, обхванати от интегрирана информационна система "Справки", на т. 8 от Заповед рег. № 26/10.01.2003 г. на директора на РДВР-Стара Загора, като деянието представлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, за което на държавния служител следва да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от ръкописното отбелязване върху заповедта същата е връчена на жалбоподателя на 26.02.2010 г. 07.05.2008 г. Жалбата, по която е образувано настоящето производство видно от пощенското клеймо е изпратена на 11.03.2010 г. до ВАС чрез административния орган, следователно в срок и от легитимирано лице поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и при гореустановената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна жалбата за неоснователна, по следните правни съображения: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 ЗМВР. Съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съдът приема, че обжалваната заповед е издадена във формата по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР с точно и конкретно описание на фактическата обстановка, правна обосновка на извършеното нарушение и наложеното наказание, доказателства, въз основа на които е установено нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - дисциплинарните наказания се налагат до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му. В тази връзка следва да бъде отбелязано следното: Действително деянието за което е наказан служителят на МВР е извършено на 29.10.2008 г. Но от събраните по делото доказателства -справка за ползван отпуск по болест и платен годишен отпуск общо в размер на 94 дни за периода от 01.11.2008 г. до 27.10.2009 г. следва да се счита, че едногодишният преклузивен срок за търсене на дисциплинарна отговорност е прекъснат за този период. При това положение изтичането му е към 31.01.2010 г., поради което реализираната отговорност е при спазване на процесуалните правила, разписани в ЗМВР и ППЗМВР. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, разполага с достатъчно доказателства за извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Нарушението се установява след събиране на всички допустими по закон доказателства, данни от проверки, обясненията на служителя, посочените от последния доказателства, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя (чл. 223 от ППЗМВР, вр. чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР). Анализът на текстовете налага извода, че в конкретния случай извършеното нарушение следва да се счита за открито с представянето на наказващия орган на становището от 06.11.2009 г. по приключилото дисциплинарно производство, тъй като тогава административно-наказващият орган разполага с всички посочени по-горе данни и доказателства относно поведението на служителя. Оспорената заповед е издадена на 17.12.2009 г., т. е. в двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 229, ал. 1 ЗМВР, дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В случая жалбоподателят депозира писмени обяснения от 25.09.2009 г. и от 09.10.2009 г., приети от дисциплинарно наказващият орган съответно на 17.12.2009 г. Съобразно чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР, дисциплинарно наказващият орган (ДНО) не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения. С приемането от ДНО на писмените обяснения на жалбоподателя съдът приема, че е изпълнена процедурата по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. По гореизложените съображения съдът приема, че законосъобразно е изпълнена цялата дисциплинарно-наказателната процедура по чл. 229 ЗМВР, вр. чл. 231 - 244 ППЗМВР. Изложеното налага извода, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена съгласно чл. 172, ал. 2 АПК. Водим от горното, ВАС, пето отделение