Решение № 2533 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12222/2019 г.

Решение № 2533 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12222/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 43д, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на "Хепи лайф 12" ЕООД срещу решение № 137/15.07.2019 г. постановено по адм. дело № 223/2019 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на "Хепи лайф 12" ЕООД представлявано от М. Миленов срещу Заповед № РД-01-36 от 02.04.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето. Изложените в жалбата възражения навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Ответникът Председателя на Държавна агенция за закрила на детето не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Заповед № РД-01-36 от 02.04.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с която се отказва издаването на лиценз на "Хепи лайф 12" ЕООД представлявано от М. Миленов за предоставяне на социална услуга за деца "Социално общежитие за работа с деца с девиантно поведение". Решаващият съд приема за установено, че административното производството е образувано по заявление с вх. № Л-111/05.12.2018 г. придружено от необходимите документи. В хода на разглеждането му са изискани и допълнителни такива, които са били представени, а именно декларация от управителя на дружеството и подкрепително писмо от кмета на Община Венец относно потребността от предоставянето на такъв тип услуга. Поискано е и становище от министерство на правосъдието, както и от пълномощен министър-ръководител на Служба по трудовите и социални въпроси при посолството на Федерална Република Германия. Съгласно становището на Министерството на правосъдието Регламент № 2201/2003 урежда сътрудничеството между държавите-членки на ЕС по дела с предмет родителска отговорност, но не обхваща предоставянето и настаняването като вид социална услуга на деца без решение на съд за налагане на мярка за закрила. В полученото становище от Ръководителя на Служба по трудовите и социални въпроси при посолството на Федерална Република Германия се посочва, че преди решението за предоставяне на помощ в чужбина е необходимо становище от лекар по детска и юношеска психиатрия и психотерапия съобразно Социалния кодекс на ФРГ. Заявлението е разгледано на заседание на Комисията по лицензиране на 27.02.2019 г. С протокол № 192 от същата дата комисията е приела, че предлаганата услуга от дружеството не съответства на българското законодателство за настаняване на дете извън семейството и е приела решение да се откаже издаване на лиценз на "Хепи лайф 12" ЕООД. Въз основа на горепосоченото решение Председателят на ДАЗД издал Заповед № РД-01-36 от 02.04.2019 г., с която отказал издаването на лиценз на дружеството. Като правно основание в заповедта е посочен текста на чл. 43д, ал. 1 във връзка с чл. 43в, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето и чл. 7, т. 4 от Устройствения правилник на ДАЗД. Като фактическо основание е посочено, че спрямо децата, които ще ползват услугата няма предприета мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето; подаденото от дружеството заявление е в несъответствие със ЗЗДет. и Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане; децата, които желаят за ползват социална услуга е необходимо да подадат писмено заявление по настоящия си адрес, който е в Германия. Въз основа на така установеното първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила, с приложимия материален закон и целта на закона. Съдът е направил извод, че отказът е постановен, тъй като исканата услуга не отговаря на закона и в частност на чл. 40, ал. 1 от ППЗСП и чл. 26 от ЗЗДет, тъй като спрямо децата, които ще ползват услугата няма предприета мярка за закрила по реда на ЗЗДет., а и поради липса на подадено заявление до компетентен орган. Решението е неправилно. Върховният административен съд намира, че е налице основанието по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението поради неправилност в следствие на нарушение на материалния закон. Като правно основание за издаване на оспорената заповед административният орган е посочил чл. 43д, ал. 1 във връзка с чл. 43в, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. Съгласно първият текст в едномесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б, ал. 1 издава лиценз или отказва издаването му, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в, ал. 1, и/или не е представил някой от документите по чл. 43в, ал. 2 в определения за това срок. Безспорно в настоящия случай видно и от оспорения административен акт дружеството е подало всички необходими документи към заявлението си. Като правно основание за постановения отказ органът е посочил, че заявителят не отговаря на условията на чл. 43в, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет., съгласно който лицензът се издава, когато кандидатът: т. 5 предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 3. Наредбата по последния текст е НАРЕДБА за критериите и стандартите за социални услуги за деца приета с ПМС № 256 от 07.11.2003 г. Съгласно нормите на тази наредба социалните услуги за деца за три вида – социални услуги за деца предоставяни в общността, социална услуга приемна грижа и социални услуги за деца предоставяни в специализирани институции и в услуги от резидентен тип. В наредбата подробно са описани критериите, на които следва да отговаря всяка една от услугите като за първата услуга съгласно приложение № 1 към Наредбата стандартите са четиринадесет като общо разработените критерии за съответствието със стандарта са 72 броя; за втората услуга "приемна грижа" в приложение № 2 към наредбата са разработени общо 17 стандарта с общо 87 критерия и за последната услуга съгласно приложение № 3 от наредбата описаните стандарти са 25 и съответно за тях са разработени 132 критерия. Административният акт обаче не съдържа описание заявената услуга точно на кой стандарт с приложимите към него критерии не отговаря. Както бе посочено по-горе в наредбата подробно са описани предоставяните услуги и стандартите, на които същите следва да отговарят, но в заповедта липсва посочване на кой стандарт не отговаря заявената услуга. Тази липса на посочване на фактическото основание за постановения отказ възпрепятства съдът да извърши проверка относно законосъобразността на същия. В административния акт посоченото правно и фактическо основание следва да се в неразривна връзка, както и посочената правна норма следва да съответства на обстоятелствата описани в заповедта. В конкретния случай е посочено като правно основание чл. 43в, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет, но в заповедта не е посочено на кой точно стандарт не отговаря предоставяната от дружеството услуга. Следователно оспореният административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон, тъй като от доказателствата по делото не се установява на кой стандарт не отговаря заявената от "Хепи лайф 12" ЕООД услуга. От друга страна като фактическо основание в заповедта е описано, че заявлението не отговаря на българското законодателство, тъй като лицата следва да подадат заявление за ползване на услугата по настоящ адрес, а същите нямат такъв на територията на България. Това обаче по никакъв начин не кореспондира с нормата на чл. 43в, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет. Както бе посочено горе чл. 43 в урежда условията за издаване на лиценз, които са изчерпателно изброени и органът няма право да я тълкува разширително като добавя нови изисквания не фигуриращи в текста. В заповедта единствено е посочено, че дружеството не отговаря само на т. 5 от текста. Няма твърдения, а и доказателства, че "Хепи лайф 12" ЕООД не отговаря и на друго изискване. Действително съгласно чл. 40 от ППЗСП лицата, които желаят да ползват социални услуги подават писмено заявление по настоящ адрес, но тази норма не следва да дерогира правилата за издаване на лиценз разписани в закона. При явно несъответствие между закона и подзаконовия нормативен акт естествено се прилага по-висшия такъв. Разминаването между посоченото правно основание и фактическото такова навежда на извода, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Предвид гореизложеното, Върховният административен съд намира за необосновани и неправилни изводите на първоинстанционния съд досежно законосъобразността на издадения административен акт. Касационната жалба се преценява като основателна, а решението на административния съд като неправилно. Същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се отмени Заповед № РД-01-36 от 02.04.2019 г. на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с което е отказано издаването на лиценз на "Хепи лайф 12" ЕООД представлявано от М. Миленов за предоставяне на социална услуга за деца "Социално общежитие за работа с деца с девиантно поведение". Искане за присъждане на разноски е направил процесуалният представител на касатора. С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди Държавна агенция за закрила на детето да заплати на "Хепи лайф 12" ЕООД разноски по делото в размер на 870 лева, от които 370 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,