Решение № 148 от 21.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 725/2016 г.

Решение № 148 от 21.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 725/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 312 от 18.03.2016 г., постановено по настоящото гр. дело № 725/2016 г. на ВКС, III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, III с-в, № III-126 от 11.11.2015 г. по в. гр. д. № 1492/2015 г., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд, ХХХVIII с-в, № 1178/10.07.2015 г. по гр. д. № 6499/2014 г. с което е осъден К. К. К. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 8 481,60 лв., съставляваща неплатени разходи за ремонт на магазинно помещение, подробно описано в решението, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за размера на това, с което страната неоснователно се е обогатила в резултат на извършен ремонт /чл. 59 ЗЗД/, поради противоречие с ППВС № 1/1979 г., т. 4. Ответникът по касация [фирма] [населено място] чрез пълномощника си адв. С. Е. моли решението да се остави в сила. По поставения въпрос ВКС намира следното: С ППВС № 1/1979 г. са дадени задължителни указания на съдилищата по прилагането на института на неоснователното обогатяване като са разграничени хипотезите на чл. 55 и 59 ЗЗД. С т. 4 на Постановлението е прието, че при хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. При иск по чл. 59 ЗЗД, основан на твърдения за извършени подобрения от държател на недвижим имот, следва да се присъди по-малката сума между увеличената стойност на имота и разходите за извършените подобрения. По основателността на касационната жалба: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е осъден К. К. К. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 8 481,60 лв. - неплатени разходи за ремонт на магазинно помещение, въззивният съд е приел, че ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца. Приел е за установено от фактическа страна, че на 21.01.13 г. страните по делото са сключили договор за наем, съгласно който К. К. в качеството му на наемодател е отдал на ищеца [фирма] ползването на собствен на наемодателя магазин в [населено място] за срок от три години, срещу месечен наем 650 лв. за периода 20.01.13 г. - 01.09.2013 г., и 700 лв. след 01.09.13 г. Като безспорно е приел обстоятелството, че страните са се договорили наемателят да извърши ремонт в помещението за сметка на собственика - наемодателя, като стойността на извършените строително-монтажни работи е следвало да се прихваща от дължимия наем по 100 лв. месечно до изчерпване на вложените средства. За месеците януари, февруари и март 2013 г. дължимият наем е бил заплатен, като само от този за м. февруари е приспадната сума от 100 лв. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е приел, че в процесното помещение са извършени ремонтните работи, описани в заключението на в. л. З. А., направила и подробен оглед на магазинното помещение, които съответстват на описаните в исковата молба. Стойността на ремонтните работи съдът е определил въз основа на съдебно-икономическа експертиза, която е дала заключение въз основа на проверка в счетоводството на [фирма] - изпълнител на ремонтните работи. В касационната жалба са изложени оплаквания процесуална недопустимост на съдебния акт и за неправилност поради материална незаконосъобразност на решението, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд и за необоснованост. Оплакването за недопустимост е обосновано с доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като ищецът не е предявил иск за неоснователно обогатяване. Относно правилността на решението са развити съображения, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е изследвал увеличената стойност на имота в резултат на подобренията. ВКС намира, че въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователно касаторът поддържа, че същото е постановено по непредявен иск. В исковата молба са изложени фактически твърдения за постигната уговорка между страните в сключения между тях договор за наем, за извършване на подобрения в наетото помещение с цел да бъде пригодено за ползване, като разходите за подобренията са за сметка на наемодателя. Поради прекратяване на договора ищецът претендира направените разходи с които "ответникът се е обогатил неоснователно като е увеличил имуществото си с размера на извършените подобрения, а дружеството - ищец е обедняло с направените разходи за труд и материали и разходвано време". Първоинстанционният съд е определил правна квалификация на иска по чл. 230, ал. 2 ЗЗД. В доклада по делото въззивният съд е определил правната квалификация на така предявения иск по чл. 79 ЗЗД, а в съдебния акт е посочил, че искът е с правно основание чл. 59 ЗЗД /поради липса на конкретни уговорки относно необходимите подобрения/. Въпреки различията в правната квалификация обаче съдът е разгледал иска по заявените в исковата молба фактически твърдения, поради което въззивното решение не е недопустимо. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му - ТР № 2/29.02.2012 г. ОСГТК на ВКС. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения във връзка с установяване стойността на имота след извършените подобрения. Както бе посочено по-горе в отговор на поставения въпрос, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т. е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. Като е изменил правната квалификация в такава по чл. 59 ЗЗД въззивният съд е следвало да укаже на ищеца, съгласно приетото в т. 2 на ТР № 1/9.12.2013 г. ОСГТК на ВКС, че носи доказателствената тежест за установяване освен на разходите за извършените подобрения, и на стойността на имота след извършването им. Доказателства в тази насока не са ангажирани. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, с оглед дадените по-горе указания за изясняването му от фактическа страна. При постановяване на решение по съществото на спора въззивният съд следва да се произнесе и по дължимите на страните съдебни разноски, направени в настоящото касационно производство, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение