Решение № 936 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2015 г.

Решение № 936 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5871/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Брадърс" ООД чрез неговия пълномощник срещу решение № 1011/24.02.2015 г. по адм. д. № 9676/2014 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. В съдебно заседание претендира отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора или връщане на делото за ново разглеждане, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба-директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез своя пълномощник в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу ревизионен акт № 2101307997/26.02.2014 г., потвърден с решение № 1448/12.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, с който на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит в размер на 104 433, 88 лв. за данъчни периоди: м. 01.2012 г., м. 02.2012 г., м. 04.2012 г., м. 07.2012 г., м. 10.2012 и м. 12.2012 г., както и лихви за забава в размер на 14, 992, 42 лв. За данъчен период м. 03. 2012 г. са установени допълнителни задължения за лихви в размер на 443 лв. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че правото на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчици "И." ЕООД", "ЕЛ БИ 94" ЕООД, "К и К 97 К." ЕООД, "997" ЕООД и "ИвТ." ЕООД не отразяват реални доставки и услуги. Решението е необосновано. В този аспект съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Част от приетите от първоинстанционния съд фактически констатации се опровергават от доказателствата по делото и сочат на други правни изводи при приетите за осъществени факти. П отношение доставките от доставчика "Ел Би 94" ЕООД: Касаторът е извършил плащане по договор за извършение услуги - строително-монтажни работи - по пет броя фактури: № 205/27.02.2012 г. за пробиване на отвори и монтаж, № 239/31.07.2012 г. за извършени строителномонтажни работи, № 267/25.10.2012 г. изтегляне и полагане на кабел, № 260/3.10.2012 г. - за пробиване на отвори и № 263/8.10.2012 г. за направа на кабелни трасета. Общата данъчна основа за извършените услуги е 170 280 лв., като касаторът като данъчнозадължено лице е ползвало данъчен кредит в общ размер от 34 056 лв, непризнат с оспорения ревизионен акт. В случая при извършената проверка в информационния масив на НАП процесните фактури са отразени в "дневниците за продажби" по чл. 124 ЗДДС на доставчиците, а размерът на данъка е включен при определяне на резултата за съответния данъчен период. Обстоятелството, че спрямо този доставчик има ревизионен акт, не може да се третира като основание за отричане на реалността на извършените по посочените и представени фактури доставки на услуги. В разглеждания аспект съдът от една страна приема, че извършените строително-монтажни работи съществуват и са извършени, а от друга, че доставчиците нямат капацитета да извършат възложената работа. По делото и по административната преписка е представен договор от 3.01.2012 г. между ревизираното лице и посочения доставчик за извършване на услуги, строителномонтажни работи на обектите за срок от една година. Съобразно този договор "Ел Би 94" ЕООД е изпълнител по сключения между "А. Брадърс" ООД и "." ЕООД договор. Представени са протоколи за обект "Е." между "А. Брадърс" ООД и "Ел Би 94" ЕООД от № 01 до № 05 за установяване на заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи, както и банкови бордера за извършени плащания от възложителя по договора. По отношение на доставчика "Ел Би 94" ЕООД са представени и протоколи за извършение доставки от предходен доставчик на доставките към "А. Брадърс" ООД - "М. Консулт" ЕООД- договор от 4.01.2012 г. Установена е идентичност във вида на извършените работи и дати, поради което изводът на административния орган и първоинстанционния съд, че представените документи не могат да бъдат обвързани с извършени доставки от страна на прекия доставчик към ревизираното лице, е необоснован. Напротив, представени са безспорни доказателства за извършването и приемането на договорените услуги. В случая има представени фактури, договор и протоколи за приемане на строителномонтажните работи с издател "Ел Би 94" ЕООД. Обстоятелството, че стопанските операции са описани във фактурите, без да се посочи номер на договора, не опровергават наличието на сделка и от фактическа страна, след като са налице и приемателно-предавателни протоколи. Представени са и протоколи за завършването и за заплащането на отделните видове строително-монтажни работи с посочени наименования на работите и указанията на отчетените елементи, граждански договори с физически лица, както и доказателства за ангажирани подизпълнители. Що се касае до довода на административния орган, че невъзможността да се определи по горецитирания договор точно неустойката при неизпълнение сочи на евентуална нереалност на доставката, следва да се изтъкне, че начина на уговаряне на неустойка - фиксирана или в процент е съобразно волята на страните и не е релевантно за реалността на доставката обстоятелство. Поради това за описаните тук доставки от правна страна се налага изводът, че са налице доказателства за реално предаване на стока и /или извършване на услуга. Данъчните събития, с които правната норма свързва последицата за упражняване правото на данъчен кредит, са настъпили. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, забраняваща неправомерното начисляване на ДДС, не е нарушена и данъчният кредит, в противовес на приетото от ревизиращите органи и от съда по отношение доставките с доставчик "Ел Би 94" ЕООД за сумата от 34 056 лв. следва да бъде признат. По отношение на доставчика "И.": В случая не е признато правото на данъчен кредит в общ размер от 62 942 лв. По делото са представени са 4 броя фактури № 10906/19.04.2012 по договор за реклама от 20.02.2012 г. на стойност 39 800 лв., която да се изплати в срок до 30.04.2012 г. Начислен е ДДС в размер на 7 960 лв. Към договора за реклама е представен констативен протокол, с който се удостоверява изпълнението на договора, както и извършеното разпространение на 23 000 броя рекламни единици от изпълнителя "Ивона" ЕООД. По договор за изготвяне на работен инвестиционен проект за сграда, състояща се от търговска, офисна и складова площ, от 2.07.2012 г., както и по договор за проучване и проектиране от 9.07.2012 с възложител "Ивона ЕООД" са представени фактури № 914/31.07.2012 г. на стойност 44 300 лв. - с ДДС 8 860 лв. и № 10924/31.10.2012 . с данъчна основа 119 380 лв. и начислен ДДС в размер на 23 876 лв. Към описаните договори и фактури с касационната жалба са представени и гражданските договори на изпълнителя "И." ЕООД с архитектите, дипломите за притежаване на изискуемия ценз, изготвения архитектурен проект, както и доказателства за наличен трудов ресурс - наети лица от изпълнителя. За установяване отношенията с доставчика "И." ЕООД е представен и договор от 20.08.2012 г. за изработване на софтуерен продукт за управление на търговска, финансова и строителна дейност от 20.08.2012 г. Към този договор за представени извлечения от изработения софтуерен продукт, указания как се работи с него, като и фактура № 10935/19.12.2012 г., отразяваща плащане по договор в размер на 111 230 лв. и ДДС 22 246 лв. Фактурите са отразени в дневника за продажби на проверяваното лице в информационния масив на НАП. Обстоятелството, че доставчикът е дерегистриран по ЗДДС на 15.02.2013 г. няма отношение към реалността на доставките по посочените фактури. По принцип правото на приспадане на данъчен кредит възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, а в случая дерегистрацията е в един по-късен момент. Изискването на администрацията за наличие на формална регистрация по ЗДДС при упражняване на правото на приспадане излиза извън обхвата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. Поради това следва да се игнорира обстоятелството за липсата на формална регистрация по ДДС на доставчика, като се постави на изследване въпроса дали към момента на реализирането на доставките процесните фактури съдържат цялата релевантна информация за извършените доставки и реални ли са те. В този аспект първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган, че не може да се установи дали доставчикът разполага с редовна счетоводна отчетност, тъй като не е намерен на посочения адрес. В случая обаче този доставчик е предоставил адрес за кореспонденция, различна от вписания му в търговския регистър адрес на седалище и управление. Доводът пък, че не може да се установи налице ли е или не редовна счетоводна отчетност за този доставчик, не е довод, опровергаващ наличието на извършените услуги. По административната преписка и делото са представени достатъчно писмени доказателства за стопанския оборот между посочения доставчик и ревизираното лице, както и извлечение от банковата сметка на "И." ЕООД за получени от "А. Брадърс" преводи. Установява се също, че доставчикът разполага с материален и човешки ресурс, което опровергава извода на административния орган и на решаващия съд за липса на кадрова обезпеченост. Представени са и доказателства за вида на рекламните материали, начина на доставката и тяхното разпространение, както и доказателства за наети от "Ивона" ЕООД подизпълнители по граждански договори за извършване на услугите по договорите с "Арни Брадърс". Представените договори, фактури, както и придружаващите ги, описани по-горе документи, доказват, че фактурираните доставки и услуги са реално осъществени-налице са доказателства за осъществена насрещна престация на основание сключените договори, което сочи на реално предаване чрез прехвърляне правото на собственост на стоки в патримониума на получателя, както и реално извършени, доставени услуги. На тази плоскост не може да бъде споделен доводът за отказ, мотивиран с липса на информация за икономическия ефект на рекламата и липсата на заложен в договора икономически ефект. Предвид изложеното не са налице пречките по чл. 70 ЗДДС за правомерно упражняване на правото на данъчен кредит от касатора по отношение на посочените доставчици "Ел Би 94" ЕООД и "И." ЕООД. В тази част обжалваното решение е постановено при нарушение на приложимия материален данъчен закон и следва да бъде отменено, като се постанови отмяна на ревизионния акт в тази част. По отношение доставчика "К и К -97 К." ЕООД: Представен е договор с предмет на доставка монтаж на дребна метална конструкция, прокопаване на канали и полагане на тръба на обект "Конна база" Ихтиман, както и фактура № 936/19.01.2012 г. с начислено ДДС в размер на 2 474 лв. Установено е, че дружеството има големи задължения по ДДС, както и няма регистрирани трудови договори, няма декларирани офиси, производствена или друга стопанска база. Поради това процесната фактура, включително и фискална бележка към нея, не могат да установят в достатъчна степен реалност на доставката. Такъв извод се налага и по отношение на доставчика "997" ЕООД по фактура № 1022/21.12.2012 г. с данъчна основа 14 708,00 лв. и начислен ДДС в размер на 2 941,60 лв. с предмет доставка на рекламни материали. Този доставчик не е представил исканите от ТД на НАП документи, няма представени протоколи за приемане/предаване на услугите, няма регистрирани трудови договори, нито пък са представени нови писмени доказателства с касационната жалба. Налични са само данни за наети лица на длъжност чистач, спасител, фитнес инструктор и масажист. Поради това доказателства за реално прехвърляне на собствеността липсват, което сочи на нереална доставка и няма основание за признаване правото на данъчен кредит. Аналогични аргументи са налице и по отношение доставчика "Ив Т." ЕООД по фактура № 390/16.01.2012 г., по която е отказан данъчен кредит с предмет "печат на рекламни материали". Този доставчик няма регистрирани трудови договори, липсват складови и/или стокови разписки, липса на данни за приемане и предаване на стоките. Предвид изложеното по отношение на тези доставчици настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за липса на реалност на доставките и услугите и в тази част обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски по компенсация в размер на 3 625 лв. съобразно уважената част на жалбата, а на ответника юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на 679 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,