Решение № 7192 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11806/2009 г.

Решение № 7192 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11806/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодорка Костадинова Янчева и Красимира Димитрова Янчева, чрез процесуален представител адв. Ташев, против решение № 1064/18.06.2009 г. на Административен съд - Варна по адм. дело № 2293/2008 г., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД- 08-7706-178/05. 06. 2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", относно имоти № 241 и № 4251. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба, като се отмени заповедта на областния управител в оспорената й част и имот № 241 да запази очертанията си съобразно предходния кадастрален план. В съдебно заседание жалбоподателката Красимира Янчева, чрез процесуален представител адв. Чавдарова, поддържа същите доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна също не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно. Съдът е изследвал дали са спазени изискванията към плана съгласно чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Приел е, че ПНИ е съобразен с правилото на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, изискващо при изготвянето на плана да се имат предвид съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Съдът не е констатирал нарушение и на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, регулираща правоотношенията между ползвателите и бившите собственици при констатиран размер над 600 кв. м. Доводът за приложимост на ЗУТ по отношение на съоръженията в имота е неоснователен. Проектирането на задънена улица е в унисон с изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в какъвто смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на настоящите касатори, против заповедта на областния управител на Варненска област за одобряване на ПНИ за селищно образувание в м. "Манастирски рид, Бялата чешма, Дъбравата", в частта по отношение обособяването на част от имот № 241, който е предоставен за ползване на наследодателя им Димитър Марков Янчев, в новообразуван имот № 4251 и вписването му към плана на наследниците на бившия собственик. В жалбата са развити доводи, че новообразуваният имот не отговаря на изискванията на ЗУТ - същият е малък по площ, не е съобразен със съществуващи съоръжения, създаването му препятства осигуряване на подходящи условия за развитие на техническата инфраструктура и противоречи на изискванията на чл. 28, ал. 5, 6 и 9 от ППЗСПЗЗ. За обслужване на имот № 241 ненужно се създава улица, като така се погубва част от обработваемата земя, без да се осигурява нормален достъп до сградата в имота. Освен това, в новообразувания имот остават "мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура". От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че жалбоподателките се легитимират като собственици на 600 кв. м. ид. части от имот № 241, целият с площ от 800 кв. м, в м. "Делбер чешма", придобит от техния наследодател Димитър Марков Янчев по реда на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За посочения имот с ПНИ е отреден имот № 241, вписан в регистъра на Димитър Марков Янчев с площ от 600 кв. м. Разликата до размера на действително ползвания имот, предоставен за ползване, е отредена в нов имот № 4251 с площ от 587 кв. м, записани на наследниците на Яни Георгиев Янев, които се легитимират като собственици с решение на ПК по земеделска реституция. Вещото лице е установило, че двата имота са съобразени със съществуващите сгради, съоръжения и трайни насаждения и по размер и площ отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Проектирана е и улица № 9968 (тупик) с площ от 48 кв. м., която ще обслужва имот № 241, за да има достъп до пътя. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че са налице всички основания за обособяване и отреждане на имот № 4251 с площ от 587 кв. м, за бившите собственици, тъй като са налице елементите от фактическите състави на нормите на чл. 28, ал. 5 и 7 от ППЗСПЗЗ. Налице е разлика над 600 кв. м от имота, върху който правото на ползване е трансформирано в право на собственост, разликата е над 250 кв. м, границата между имотите е съобразена със съществуващата сграда в ползувателския имот, осигурен е достъп на имота до път посредством новопроектирана улица. За ползувателя е отреден имот от 600 кв. м, съответстващ на правата му. По тези съображения жалбата е отхвърлена, като е прието че ПНИ и заповедта, с която същият е одобрен не страдат от пороци по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Несъстоятелни са оплакванията, че съдът не е изяснил в кои случаи е приложим чл. 28, ал. 5, изр. посл. от ППЗСПЗЗ, според който "по изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3,5м." Според касатора в случая не е имало основание да се допуска соченото изключение, тъй като по този начин се погубва част от обработваемата земя, без да се осигурява нормален достъп до сградата в имота. Настоящият случай обаче изобщо не попада в приложното поле на цитираната разпоредба. За да е приложимо изключението, имотът следва да се намира извън границите на урбанизираните територии, като проектирането на път за достъп е за сметка на неговата площ. В случая областният управител е одобрил ПНИ на селищно образувание, т. е. урбанизирана територия, а и освен това по делото е безспорно, че проектирания тупик, обособен като новообразуван имот № 9968, с площ от 48 кв. м., по никакъв начин не засяга размера на процесния имот № 241. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд, в случая е приложим чл. 28, ал. 5, изр. 2 от ППЗСПЗЗ, който допуска проектиране на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3.5 м. В тази връзка вещото лице е дало заключение, че проектирания тупик има ширина 3.5 м, с оглед на което съдът е направил обоснован извод, че не е налице нарушение на сочената норма. Неоснователни са и твърденията за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Вярно е, че съгласно чл. 28, ал. 6, изр. първо на правоимащите по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Посочената разпоредба обаче не следва да се тълкува изолирано, а във връзка с ал. 7, която допуска разликата над максимално допустимите размери по § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ до фактически ползваната земя да се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м., а само ако от разликите не може да се обособи нов имот, тогава те да остават в имота, определен за ползвателя. Възраженията на касаторите са, че при проектирането на нов имот № 4251 е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 6, изр. първо от ППЗСПЗЗ, тъй като местоположението на имот № 241 не е съобразено със съществуващите в него съоръжения. Вещото лице е посочило, че през отредената за бившия собственик по реституция част от имота на жалбоподателите, обособена в ПНИ като имот № 4251, преминават: захранващият водопровод на сградата, находяща се в имот № 241, а на югозападната граница на имот № 4251 се намира и водопроводната шахта, изградена от жалбоподателите. При преценката дали е допуснато твърдяното нарушение следва да се съобразят две обстоятелства, а именно, че касаторите са наследници на правоимащо лице по § 4а от ЗСПЗЗ, т. е. правата им са ограничени до площ от 600 кв. м., и че в случая няма техническа възможност тази площ да остане едновременно непроменена и да бъдат включени в границите всички подобрения в имота. Проектирането на имот № 241 е съобразено с основното застрояване - масивна жилищна сграда, която видно от скицата към техническата експертиза се намира с североизточната част на имота. Претенциите на касаторите да се придаде допълнителна площ към имота, за да бъдат включени и изброените съоръжения, не са съобразени с нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, защитаваща правата на бившите собственици. Тези съоръжения ще следва да бъдат оценявани и заплатени по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Обстоятелството, че са извън предоставените 600 кв. м. не е основание да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Не може да се приеме и възражението в касационната жалба относно приложението на чл. 19 от ЗУТ по отношение имотите, които следва да бъдат отредени на бившите собственици. За същите не важат изискванията на цитирания текст. За тези имоти е приложима разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която е специална по отношение ЗУТ, съгласно която са достатъчни 250 кв. м. за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от ползувателските имоти. Разписаните в чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ изисквания относно лицето и площта на новообразуваните имоти са относими само към ползувателските имоти, ако същите се намират в урбанизирани територии. Нормата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ не позволява друго тълкуване, същата е съобразена и с целта на закона - да се реституират имотите на бившите собственици, в случаите когато са налице разлики над максимално допустимите размери за отреждане на ползувателските имоти, разбира се при наличие и на останалите изисквания в специалния закон, които са свързани именно с правилното устройство на територията. Двете цели не са противоречиви, същите следва паралелно да са налице, като не може да се даде приоритет само на правилното устройване на територията, както се иска в касационната жалба. Впрочем в настоящия случай, новообразуваният имот № 4251, отреден за наследниците на бившия собственик, отговаря и на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, тъй като е с площ над 500 кв. м. и лице над 16 л. метра. Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение