Решение № 12340 от 2.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7808/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Й., с адрес в гр. Стара Загора, чрез процесуален представител срещу решение 2197/30.05.2025 г. по адм. дело 204/ 2025 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо /УП/ с изх. 02 -240 -6500/1804#6 от 13.12.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г. с искане за обявяване на нищожността на акта в частта му за извършените намаления на заявеното финансово подпомагане и наложените санкции по СЗ ДККП за кампания 2020 г., подлежащи на прихващане от бъдещи плащания. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно необосновано, в противоречие с материалния закон, при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, прогласяване нищожността на обжалваната част от УП, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АС е бил сезиран със жалба от 26.02.2025 г. с искане за прогласяване на нищожност срещу частите от цитираното по - горе УП от 13.12.2023 г. за кампания 2020 г., в които са извършени намаления на претендираните плащания, както следва: по подмярка 13.1/НР 1 934, 87 лева; СЕПП 1571, 80 лв.; СПП -131,48 лв.; СПК -678,66 лв.; ЗДП -783, 78 лв.; СЗ ДККП 58007, 77 лв. и МЗС -3187, 20 лв. Оспореното УП е издадено във връзка с влязло в сила решение 323/20.07.2022 г. по адм.дело 311/2022 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменено частично УП 02 -240 6500/1804 от 11.03.2022 г. и е върната преписката за ново произнасяне в отменените части. АС е изложил мотиви, че доколкото обжалването е единствено с искане за прогласяване на нищожност на оспорените части, което не е ограничено със срок, то същото е допустимо. УП е издадено от компетентен орган, комуто в съответствие с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП са делегирани правомощия на изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК, като в изпълнение на цитираното в мотивната му част влязло в сила решение са изложени както фактическите, така и правните основания за издаване на акт. Липсват толкова съществени материалноправни нарушение и нарушения на административнопроцесуалните правила, които да доведат до нищожност на акта. АС е изложили мотиви, че не е налице и твърдяната от жалбоподателката хипотеза на чл.177, ал.2 АПК а именно обжалваният акт да противоречи на влязло в сила съдебно решение. Обжалваното УП не противоречи на решение 263/16.06.2022 г. по адм. дело 681/2021 г., оставено в сила с решение 3306/28.03.2023 г. по адм.дело 8974/2022 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02 -240 -6500/6446#3 от 08.10.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Установените незаконосъобразност на АУПДВ са липса на мотиви по чл.59, ал.2, т.4 АПК и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон поради изначална липса на предпоставките на АУПДВ, доколкото твърдяната недопустимост на заявените парцели не е била установена с акт по чл.10 б, ал.1 от Наредба 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Това съдебно решение не съдържа нито мотиви, нито диспозитив, пряко относими към признаването или отричането на заявено от жалбоподателката право на финансово подпомагане по заявлението й за кампания 2020 г. АС е изложил мотиви за неоснователност на възражението на жалбоподателката за противоречие на УП с влязло в сила решение 323/20.07.2022 г. по адм.дело 311/2022 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменено частично УП 02 -240 6500/1804 от 11.03.2022 г. и е върната преписката за ново произнасяне в отменените части. Предходното УП за кампания 2020 г. е отменено поради липса на фактически и правни основания за издаването му и са дадени единствено указания при новото произнасяне да се изложат мотиви, които са изпълнени с оспореното УП. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че мотивите в решението, отменящо АУПДВ на страница 9,10 и 11 формират сила на пресъдено нещо, задължаваща заместник изпълнителния директор на ДФЗ да оторизира цялата претендирана сума за кампания 2020 г. Обективните предели на силата на пресъдено нещо по това дело са свързани с незаконосъобразността на отменения АУПДВ и оспореното в настоящето производство УП, което е различен по правните си последици индивидуален административен акт от АУДПВ, е съобразено с мотивите, че съгласно чл.10 б, ал.1 от Наредба 5/27.02.2009 г. изисква уведомяване на кандидата с уведомително писмо, отразяващо резултатите от извършените проверки. Във влязлото в сила съдебно решение не се съдържат каквито и да е било диспозитив или мотиви, че изпълнителният директор на ДФЗ е длъжен да издаде положително за жалбоподателката уведомително писмо или да оторизира заявените плащания по заявлението за подпомагане. Такова задължение не се създава и от цитираното в касационнната жалба изречение от мотивите на решението на АС - Стара Загора, че в хода на производството по издаване и оспорване на АУПДВ не са се доказали твърденията за недопустимост на подпомагането. Административното производство по издаване на УП е различно от това по издаване на АУПДВ и правнорелевантните фактите в производството по издаване на УП подлежат на доказване в същото производство. В случая доколкото производството по оспорване на УП е само с искане за прогласяване на нищожност не може да бъде проверено дали материалноправните изводи в оспореното УП кореспондират със събраните в административното производство по издаването му доказателства. Както правилно е отбелязъл АС, предходното УП е отменено заради липса на фактически и правни основания за издаването му и преписката е върната за ново произнасяне, при което да бъдат изложени мотиви. В настоящето УП са изложени и фактически, и правни основания за издаването му, поради което липсва противоречие с влязлото в сила решение 323/20.07.2022 г. по адм.дело 311/2022 г. на Административен съд Стара Загора. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ДФЗ следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от касационната жалбоподателка. Воден от горното и на на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение