Решение № 10071 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2013 г.

Решение № 10071 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4545/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Веселин Вангелов, в качеството му на процесуален представител на Атанас Тодоров Чирийски, в качеството му на управител на "Триплан Архитектс" ЕООД, срещу решение № 5860 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 6413 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 1005543 от 18.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1041 от 17.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 03., м. 08., м. 12.2007 г. и м. 02. и м. 05.2008 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер от 17 400.00 лв. и начислена лихва в общ размер от 7 835.51 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. В съдебно заседание иска присъждане на съдебни разноски само за държавна такса. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Благовеста Згурева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 1005543 от 18.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 1041 от 17.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в изпълнение на решение № 885 от 18.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, като тя е по повод прилагането на ЗДДС и са определени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 03., м. 08., м. 12.2007 г. и м. 02. и м. 05.2008 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер от 17 400.00 лв. и начислена лихва в общ размер от 7 835.51 лв. Непризнатото право на данъчен кредит е по доставки от "Белла Инс" ЕООД, за които са издадени 4 броя фактури с предмет "аванс по договор за телевизионна реклама" от 25.07.2007 г., от 19.11.2007 г., от 18.01.2008 г., и "авансово плащане по договор", превъзложени на "Атина Трейд" ЕООД с договор от 26.07.2007 г. Непризнато е право на данъчен кредит и от "Алфа Браво" ЕООД, по фактура с предмет "аванс по договор за телевизионна реклама от 13.03.2007 г.", превъзложена на "Некста" ЕООД с договор от 16.03.2007 г. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните доказателства, включително заключенията по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза, възраженията на жалбоподателя и е направен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. При изготвяне на заключението по първата експертиза, експертът не се е свързал с преките доставчици и е работил по документите, съответно доказателствата, събрани в двете производства - ревизионно и съдебно. Безспорно е установено, че фактурите са отразени в справките декларации за съответните данъчни периоди, но не може да се установи отразяването на същия в счетоводствата на доставчиците. По фактурите, издадени от "Белла инс" ЕООД, се констатира плащане по банков път, а по фактурата от "Алфа браво" ЕООД плащането е в брой на 13.03.2007 г. По отношение на поставените задачи на експерта във връзка с реалността на извършените услуги не може да даде отговор, като също констатира превъзлагането на изпълнение на доставките от други подизпълнители. Към делото не е приложен диск или дискета, на който е записан обсъждания рекламен клип, но такъв е предоставен впоследствие и е годен за излъчване. Експертът посочва, че не е възможно да определи по какъв начин с какво и какви средства е създаден рекламния видеоклип, както и дали са необходими специални знания затова, които надвишават обикновената компютърна грамотност. За да обоснове изводите си, първоинстанционният съд е обсъдил отношенията между ревизираното дружество като възложител и "Алфа Браво" ЕООД, като изпълнител по силата на сключен договор за излъчване на рекламен видео клип от 13.03.2007 г., за което е издадена фактура, с предмет "аванс по договор". Направено е превъзлагане, с договор от 16.03.2007 г. на "Некста" ЕООД, който от своя страна е направил също превъзлагане на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН-Георги Стоянов", като за излъчванията е издадена спецификация за изпълнение на поръчката. От него е видно, че са осъществявани излъчвания, но няма схема на излъчванията по часови пояс, по време на кои предавания, дата и продължителност. Както беше посочено е осъществено плащане на 13.03.2007 г. в брой. По повод на другия пряк доставчик "Белла Инс" ЕООД както беше посочено е извършено превъзлагане на "Атина Трейд" ЕООД, като е установено, че от своя страна с договор е извършено отново превъзлагане на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН-Георги Стоянов". Съдът е направил аналогични фактически изводи като тези по повод на другия доставчик относно изработването на клипа и излъчванията му, представени сертификати, като не се установява от кой е изработен, с какви средства и как по каква схема в кои предавания, по кое време е излъчван. Съдът се е позовал и на липсата на възможност за проверка на счетоводното отразяване на процесните доставки на двамата преки доставчици. Касационните доводи в касационната жалба са насочени към неправилната от страна на съда преценка на фактите по делото и конкретно относно изработването на клипове и тяхното излъчване. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно постановено, като с оглед предмета на доставките "авансово плащане по договор" следва да се преценяват две обстоятелства - действителното осъществяване на самото авансово плащане, с оглед на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, в приложимата редакция и възникване на задължението за начисляване на ДДС, както и реалното осъществяване на предмета на доставките, в случая извършване на услугите с предмет "организиране и следене излъчването на рекламен видеоклип" за дейността на ревизираното дружество чрез програмата на кабелен оператор RN "Канал 0". По повод на осъщественото плащане, то същото се установява от експерта по съдебно-счетоводната експертиза, независимо от непосочване на факта, кога е регистриран ЕКАФП при "Алфа Браво" ЕООД. По повод реалността на доставките по услугата с посоченото съдържание следва да се направи извод, че не се доказва това спорно обстоятелство. Освен, че не може да се направи проверка в счетоводството на преките доставчици както с оглед на неоткриването им, така и с оглед на направеното превъзлагане, то за осъществяване на доставките единствено са представени т. н. спецификации от от 1.10.2007 г., от 1.02.2008 г. и от 1.04.2008 г., подписани със запетая от 1.02.2008 г., които като частни документи са оспорени. Експертът по съдебно-техническата експертиза също посочва, че не може да се установи изпълнението на предмета на доставките от доказателствата по делото, включително и от посочените спецификации, а именно излъчването по дата и час, времетраенето на излъчването, по време на кои предавания и пр. Това са и касационните доводи относно неточно формулирания предмет на доставките, който довод е неточен и относно нецененето на доказателствата, включително на доказателствените средства - двете експертизи. Последният касационен довод също е неоснователен по изложените съображения. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски на ответната страна не се дължат, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, което е в съответствие с чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение