Решение № 5348 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2013 г.

Решение № 5348 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10973/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Марийка Стоянова Тенчева от с. Козарево, община Тунджа, област Ямбол, подадена чрез упълномощен адв. Ангелова, против решение № 2636 от 19.04.2013 г., постановено от Административен съд - София - град, Първо отделение, по адм. д. № 1533/2012 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради несъобразяване с материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка развива подробни съображения за немотивираност на процесното уведомително писмо и заявява, че констатациите в таблиците към писмото не внасят яснота как е формирана волята на административния орган. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оспорва касационната жалба с писмено становище, чрез упълномощен юрисконсулт Владимиров, който пледира за отхвърляне на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото безспорно е установено по делото, че парцелите, които са заявени за подпомагане, са с висока тревна растителност, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - жалбоподателката е заявила площи, които не стопанисва. Според участващия по делото прокурор административният орган правилно е отказал финансово подпомагане с процесната сума, като е наложил и санкция за бъдещ период. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2636 от 19.04.2013 г. е отхвърлена жалбата на Марийка Стоянова Тенчева от с. Козарево срещу отказ за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-280-6500/3531 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и жалбоподателката е осъдена да заплати на Държавен фонд "Земеделие" направените по делото разноски за сумата от 350 лв. /200 лв. - възнаграждение за вещо лице и 150 лв. - юрисконсултско възнажраждение/. За да достигне до този резултат Административният съд - София - град е анализирал възраженията на жалбоподателката и е приел съобразно приетите по делото писмени доказателства и изслушана съдебно- техническа експертиза, че в трите заявени за подпомагане парцела, е установена висока тревна растителност - храсти, бурени, както и полски пътища. Оттук е изведено заключение, че правилно в оспореното уведомително писмо е посочена като основание нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП за определяне площта за парцелите след извършени административни проверки - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - София - град точно е констатирал, че земеделската производителка е подала Общо заявление за плащания на площ 2010 г. с УИН 28/280510/39311 от 14.05.2010 г., с което е заявила и декларирала площи за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания площи: по СЕПП- 3 парцела с обща площ от 29.54 ха.: № на БЗС 37681-118-1-4 /площ за подпомагане - 4.19 ха./; № на БЗС 37681-11-3-2 /площ за подпомагане - 1.17 ха./; № на БЗС 37681-32-2-2 /площ за подпомагане - 24.18 ха./. Безспорно е установено, че към заявлението е приложена таблица на заявените БЗС, като основанието за ползване на описаните БЗС е по договор за наем, както и таблица за отглежданите животни, три броя черно-бели разпечатки на карти от 14.05.2010 г. и декларация от заявителката, върху които е вписано, че заявените за подпомагане БЗС са затревени площи - мери и пасища. С процесното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-280-6500/3531 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. в размер на 5404,21 лв. по СЕПП и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4266,29 лв. Неоснователно е оплакването на касационната жалбоподателка за немотивираност на атакувания администартивен акт, защото неразделна част от него е таблица, с отразени всеки от заявените парцели по СЕПП, като в колона 1 и 2 от нея са вписани идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел по съответната схема, в колона 5 е отразена площ на парцела след извършени административни проверки, в колона 6 - установена площ на парцела и в колона 7 - общият размер на отказаната за подпомагане площ на декларирани БЗС. Съобразно текстовите обяснения към колона 5 основанията за отказа са нормите на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявяване на площи, които кандидатът не стопанисва и чл. 43, ал.3, т. 1 от ЗПЗП - кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените. В уведомителното писмо се съдържа и таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, с разяснение на съдържанието на всяка от колоните на таблицата, в която е посочен общият размер на декларираната площ, установената площ, наддекларираната площ (недопустима площ), процентът наддеклариране съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 и санкционираната площ. В конкретната хипотеза недопустимата площ е 23.32 ха, процентът на наддеклариране е 100 % и санкционираната площ е 6.21 ха. Изрично е посочено, че уведомителното писмо се отнася само до плащания по СЕПП. В заключителната част е отразена санкция за бъдещ период в размер на 4266,29 лв. на основание чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. При тези данни първостепенният съд е извел обоснован извод за наличие на изискуемите реквизити на индивидуален администартивен акт по чл. 59 от АПК, като уведомителното писмо съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият съдебен състав споделя становището на Административен съд - София - град, че процесният отказ е постановен от компетентния за това административен орган, разполагащ с материална компетентност - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в установената от закона писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение правилно е преценено, че неизвършването на проверка на място не е съществено процесуално нарушение, тъй като провеждането на такава проверка не е задължителен етап от процедурата по разглеждане на заявлението за подпомагане. С чл. 30 от Регламент (ЕО)1122/2009, Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място само на 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане, а в случая липсват данни заявлението на земеделската производителка да е попаднало в посочените 5 %. Следва да се има предвид и факта, че регламентираната в ЗПЗП проверка на място, която се извършва от "Техническия инспекторат" на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция не е аналогична на извършваните от Министерството на земеделието и храните теренни проверки на физическите блокове, резултатите от които се отразяват в СИЗП. Първоинстанционният съд е направил ясно разграничение на процедурата по чл. 24 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползвана на интегрираната система за администриране и контрол и новите правила, установени в чл. 16а - чл. 16г от същата Наредба (ДВ, бр. 21/2012 г.), който текст не е бил в сила към датата на издаване на административния акт, но който по съществото си съответства на процедурата по реда на чл. 28 от Регламент 796/2004, която впоследствие е изменена с Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Както общностното, така и националното законодателство регламентират на заявителя да бъде предоставен актуален графичен материал, който да не го въвежда в заблуждение при очертаването на площите. От приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се установява, че актуализирането на СИЗП е извършвано в продължение на две години от 2009 г. до 2011 г., като окончателната цифрова ортофотокарта с пълно аерофотозаснемане е изготвена през 2011 г., приетият слой "Площи, подходящи за подпомагане" е предаден на ДФЗ с писмо от 21.06.2011 г. и на база на него е извършена проверка за допустимостта на заявените за подпомагане площи. Към датата на подаване на заявленията допустимият слой за подпомагане не е съществувал във вида, в който е бил взет предвид при издаване на уведомителното писмо, но в случая не е налице административен акт за одобряване на слоя "Площи, допустими за подпомагане по СЕПП" за кампания 2010 г. и видно от установеното от вещото лице заснемането на процесните парцели е направено на 17.09.2010 г. и 18.09.2010 г. и се отнася към процесната кампания за финансово подпомагане за 2010 г. Административният съд - София - град законосъобразно е установил, че материалноправните условия за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са следните: бенефициентът да е земеделски производител; да ползва земеделски площи в определен размер; земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние /чл. 39 - чл. 43 от ЗПЗП/. В настоящата хипотеза е безспорно установено чрез приетата експертиза, че в заявените от кандидатката парцели за подпомагане е налице висока тревна растителност - храсти, бурени и полски пътища, от което следва, че в процесното уведомително писмо законосъобразно е посочена като основание нормата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП за определяне на площта за парцелите след извършени административни проверки - заявени са площи, които не се стопанисват. Земеделската производителка е поискала събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че поддържа заявените площи в добро земеделско състояние и съдът е допуснал до разпит поискания свидетел, но с допълнителна молба Марийка Тенчева е заявила, че не поддържа така направеното доказателствено искане. При това положение първоинстанционният съд правилно е преценил, че оспорващата не е представила никакви доказателства, че за периода кампания 2010 г. е стопанисвала спорните парцели и ги е поддържала в добро земеделско състояние. Относно размера на недопустимите площи е установено изцяло съвпадане на констатациите на изслушаното вещо лице и определените в уведомителното писмо като недопустими площи за подпомагане по заявените парцели. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касаторката следва да заплати на ответника по касационната жалба разноски - юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лв. /съдебното заседание е проведено на 26.03.2014 г., тоест преди последното изменение на Наредба № 1/9.07.2004 г. обн. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./ На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение