Решение № 1975 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3477/2017 г.

Решение № 1975 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3477/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на О. С. А. против заповед № 8121К-1563/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, не изразява становище по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Ж. О. С. Аспарухов е назначен с обжалваната заповед № 8121К-1563/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 9 от Закона за държавния служител и § 69 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), на длъжността "младши експерт" - експертно ниво 7, с ранг V младши в сектор "Държавна собственост" към отдел "Управление на държавната собственост и строителство" при Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, считано от 1.02.2017 г. Ж. О. С. Аспарухов поддържа, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби. Излага доводи за противоречието й с приложимата разпоредба на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.), съгласно която за него следвало да се прилагат разпоредбите на действащото законодателство (ЗМВР) за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебното му правоотношение, а такова прекратяване липсвало. Счита, че правната фигура на "преобразуването", предвидена в § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), не съответства на нито една от законовите хипотези на чл. 87а ЗДСл, съставляваща единствената съществуваща правна уредба на преобразуването. В депозирани до съда писмени бележки жалбоподателят сочи, че въпросът, касаещ "преобразуването на служебните правоотношения", следва да бъде решен съгласно постановеното с решение на Конституционния съд № 8 от 27.06.2017 г. по конституционно дело № 1/2017 г. Наред с това жалбоподателят навежда оплакването, че при издаването на обжалваната заповед е допуснато нарушение на разпоредбите на ал. 5 и ал. 9 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). Твърди, че при определяне на длъжността му, заемана по ЗДСл, и присъждане на съответния на длъжността ранг не е бил зачетен стажът му, придобит по ЗМВР. По съображения, че непризнаването на стажа му по ЗМВР не представлявало отнемане на привилегия, а засягане на право, счита атакуваната заповед за незаконосъобразна, поради което оспорването й следвало да бъде уважено, а рангът му - определен в съответствие с изискванията на § 69, ал. 5 и ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). С оглед доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, по делото са представени заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К-391/26.01.2017 г., с която е утвърден щатът на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, в сила от 1.02.2017 г., както и длъжностна характеристика за длъжността по ЗДСл, на която е бил назначен жалбоподателят с оспорената заповед - "младши експерт" - експертно ниво 7, с ранг V младши в сектор "Държавна собственост" към отдел "Управление на държавната собственост и строителство" при Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите и съображенията на жалбоподателя и представения доказателствен материал по делото, намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган. Съгласно чл. 158 ЗМВР, министърът на вътрешните работи е орган по назначаването на държавни служители в МВР. Съобразно чл. 33, т. 7 и т. 9 ЗМВР, той има и правомощието да управлява човешките ресурси в министерството, да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. Спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт - издаден е в писмена форма, при посочване на правните и фактическите основания за назначаване на О. С. А. на посочената длъжност. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на общите административнопроизводствени правила, а в закона не са предвидени специфичен ред и процедура. Оспореният административен акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон. С приемането на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), в сила от 1.02.2017 г. - правно основание на процесната заповед, законодателят преурежда, считано от 1.02.2017 г., статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за които до тази дата се е прилагал редът, установен в § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.). Съгласно § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР за държавните служители в МВР, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1.04.2015 г., се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно - Закона за Министерството на вътрешните работи, до прекратяване на служебните им правоотношения. С влизане в сила от 1.02.2017 г. на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) служебните правоотношения на държавните служители, попадащи в хипотезата на § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.) и които към 1.02.2017 г. заемат длъжности за държавни служители с висше образование и притежават висше образование (какъвто именно е настоящият случай), с изключение на изрично посочените в § 69, ал. 1 случаи, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от 1.02.2017 г. Съгласно цитираната нормативна уредба, държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, които отговарят на изискването на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) за придобито висше образование и заемане на длъжност с висше образование, считано от 1.02.2017 г. следва да бъдат назначени на длъжности, определени за заемане по ЗДСл, с щата на съответната структура (§ 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР). Визираното в разпоредбата на § 69, ал. 3 "назначаване" на длъжности по Закона за държавния служител в действителност има характера на "преобразуване" на служебните правоотношения от такива по Закона за Министерството на вътрешните работи в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, без да е необходимо тази промяна да бъде предхождана от прекратяване на правоотношенията. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗДСл., изискваща служебните правоотношения по този закон да бъдат уредени въз основа на административен акт, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 8121К-1563/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е издадена на валидно правно основание - § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), с който се въвежда ново правило, регулиращо статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, както и на основание чл. 9, ал. 1 ЗДСл. В този контекст, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на заповедта поради противоречие с § 86 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 20 февруари 2015 г.). Неоснователни са и доводите в жалбата, с които се обосновава незаконосъобразност на заповедта поради това, че при определяне на длъжността и ранга по Закона за държавния служител не е бил отчетен придобитият от жалбоподателя до 1.02.2017 г. професионален стаж като държавен служител в МВР. Съгласно ал. 5 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) на служителите по ал. 1 се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. Предвид наличните по делото данни и направеното в жалбата оплакване, основният спорен въпрос по делото е следва ли при преназначаване на държавен служител по реда на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР органът по назначаването да определи длъжност и ранг по Закона за държавния служител в зависимост от продължителността на професионалния стаж, придобит от служителя въз основа служебното му правоотношение по ЗМВР. Действащите към момента на процесното преобразуване разпоредби на Закона за държавния служител и Закона за министерството на вътрешните работи не предвиждат задължение в този смисъл за административния орган. Възражението на жалбоподателя, че в резултат на определянето на ранга му по Закона за държавния служител без зачитане на придобития по Закона за Министерството на вътрешните работи стаж, е допуснато засягане на негово субективно право, не намира опора в закона. По отношение на О. С. А. е изпълнено изискването на § 69, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), преобразуването да се извърши с щата на съответната структура (представена и приета по делото е заповед № 8121К-391/26.01.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която се утвърждава щатът на дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР, в сила от 1.02.2017 г., като в т. 1.5.3. от заповедта е установена длъжността, определена за заемане по ЗДСл., на която е назначен жалбоподателят - "младши експерт" в сектор "Държавна собственост", към отдел "Управление на държавната собственост и строителство" при Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности" - МВР). Не е налице твърдяната от жалбоподателя хипотеза на назначаването му на по-ниска длъжност, без да е дал съгласието си за това съгласно чл. 83, ал. 3 ЗДСл. С извършената на основание § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.) промяна не настъпва изменение на служебното му правоотношение по смисъла на предвидените в Г. четвърта на ЗДСл. разпоредби, а се реализира специфичен случай на "преобразуване" на служебното правоотношение от такова, подчинено на режима по ЗМВР, в служебно правоотношение, регламентирано от нормите на ЗДСл. Спрямо това "преобразуване" важат правилата и редът, установени в ал. 1 - ал. 11 на § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), поради което при проверката за неговата законосъобразност съдът следи спазени ли са именно тези разпоредби на закона. В конкретния случай, правилно е приложено правилото на § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), съгласно което на служителите следва да се присъжда определеният в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не притежава по-висок ранг. В т. 290 от Класификатора е предвидено минималният ранг за заемане на длъжността "младши експерт" да бъде V младши, експертно ниво 7. Това именно са и определените на жалбоподателя със заповед № 8121К-1563/3.02.2017 г. ранг и експертно ниво. Не се доказва О. С. А. да е притежавал ранг като държавен служител по ЗМВР, съображения в тази насока не са изложени. Освен това, ЗМВР не установява изискване, придобитият преди преобразуването професионален стаж да бъде отчитан като критерий при присъждането на ранговете съобразно § 69, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). При тези мотиви, не се установява наличие на фактически и правни основания за присъждане на по-висок ранг на жалбоподателя при назначаването му на длъжността "младши експерт" по реда на ЗДСл. със заповед № 8121К-1563/3.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи. С преобразуването на служебните правоотношения на служителите в МВР не се засягат техни права, свободи и законни интереси, свързани с придобиването на професионален стаж, нито . каквито и да е други права, произтичащи от качеството им на лица, заемащи длъжност по служебно правоотношение. В този смисъл е изричната разпоредба на § 69, ал. 9 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.), а подробни правни доводи и съображения относно липсата на засягане на правата на служителите с преобразувани по реда § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР правоотношения се съдържат в решение на Конституционния съд № 8 от 27.06.2017 г. по конституционно дело № 1/2017 г., с което е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на § 69 и § 70 от ПЗР на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 14 октомври 2016 г.). В допълнение към гореизложеното и с оглед пълнота и прецизност следва да се посочи, че предвидените в ЗДСл. рангове, правилата за които ще се прилагат считано от 1.02.2017 г. и спрямо служителите в МВР с преобразувани на основание § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР правоотношения, са израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността (чл. 73, ал. 1 ЗДСл). В съответствие с това, присъждането на по-висок ранг се извършва единствено въз основа на годишна оценка на изпълнението на длъжността (чл. 75, ал. 1 ЗДСл), а не вследствие придобиването на професионален опит/стаж на съответната длъжност. Същевременно, годишното оценяване на изпълнението на длъжността по ЗДСл се провежда по специален ред, критерии и правила, установени в чл. 76 ЗДСл и подробно регламентирани в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация, приета с ПМС № 129/2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г. изм. и доп.). Обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи е издадена и в съответствие с целта на закона, свързана с преобразуване на служебните правоотношения на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР съгласно осъществената с § 69 от ПЗР на ЗИДЗМВР промяна в техния законов статут. Предвид извършената от настоящия съд цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, не се установява наличие на основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК за неговата отмяна, с оглед на което оспорването на О. С. А. следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По водене на делото ответната страна не е претендирала разноски, поради което и такива не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,