Решение № 13393 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на А. Ю. З. от [населено място], община Руен, чрез адв. Р. Цветкова, срещу Решение 2417 от 14.03.2025 г., постановено по адм. дело 1489/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. Според касатора липсва произнасяне по наведените в жалбата законови основания, не са разгледани и обсъдени налични по делото доказателства, които водят до извода за наличие на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, както липсва и произнасяне на съда относно отказа на административния орган да събере нови доказателства и да ги разгледа в контекста на цялата пенсионна преписка. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл.209, т.3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, а в условията на алтернативност спорът да бъде решен по същество, като се уважи жалбата на А. Ю. З. срещу решението на ТП на НОИ Бургас. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Бургас, чрез гл. юрк. С. Панайотова, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Релевира възражение за прекомерност на евентуално претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение 1012-02-173#1/13.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е отхвърлена жалбата на А. Ю. З. срещу разпореждане с изх. Ц2113-02-38#11/18.04.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Бургас, с което е отказано отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От фактическа страна по делото е установено следното: На 21.08.2020 г. А. Ю. З. български гражданин, живеещ във Федерална република Германия, е подал в Германския осигурителен институт заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. От германската администрация са били изпратени до НОИ медицинските документи към заявлението за установяване на работоспособност на заявителя по реда на националното законодателство. На 02.09.2020 г. директорът на ТП Бургас на НОИ, от своя страна, изпратил получената медицинска документация в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ при Столичната регионална здравна инспекция /СРЗИ/ по компетентност, за извършване на преценка на степента на работоспособност от българските органи на медицинската експертиза. От състав на ТЕЛК общи заболявания към V МБАЛ София е било издадено експертно решение /ЕР/ 1882/08.09.2020 г., с което комисията е отказала да се произнесе по същество по случая на А. З. с аргумент, че липсва превод на български език на медицинската документация. След произнасянето, РКМЕ СРЗИ изпратила на НОИ, Дирекция Европейски регламенти и международни договори , медицинската документация на З. за съхранение . Директорът на ТП на НОИ Бургас изпратил ново писмо до РКМЕ СРЗИ, в което посочил, че липсата на превод на български език на медицинската документация не е основание за непроизнасяне от медицинските органи и отново изпратил на РКМЕ СРЗИ медицинската документация на немски език, представена от З.. По повод забавянето на преписката му между институциите, на 11.08.2021 г. от А. З. е била подадена жалба до директора на РКМЕ СРЗИ, в която той описал накратко хронологията на преместването на преписката между НОИ и РКМЕ и изразил надежда, че няма да се наложи да сезира други институции за продължаващата липса на произнасяне по същество по неговата преписка. С последователни писма на 20.08.2021 г. и на 26.08.2021 г. директорът на ТП Бургас на НОИ отново сезирал РКМЕ СРЗИ с искане за изрично произнасяне по повторно изпратената медицинска документация на А. З.. На 30.08.2021 г. РКМЕ СРЗИ изискала от ТП София на НОИ, Дирекция Европейски регламенти и международни договори /ЕРМД/ медицинското досие на А. З., което по погрешка било изпратено в НОИ. На 07.09.2021 г. РКМЕ СРЗИ е изпратила до ТП Бургас на НОИ писмо със същото съдържание за обратно изпращане на медицинското досие на А. З. за превод, предвид връщането му в НОИ. Писмо със същото съдържание е било изпратено до ТП на НОИ- Бургас и на 16.09.2021 г. Медицинската документация е била изпратена на РКМЕ СРЗИ от ТП на НОИ- Бургас на 17.09.2021 г., като отново е било заявено, че задължението за превод от чужд език е възложено на органите на медицинската експертиза, както и че комисията дължи изрично освидетелстване на заявителя, за да може ТП на НОИ да се произнесе по заявлението. Напомняне за липсата на произнасяне от ТЕЛК по медицинската документация на З. е изпратено отново на 15.10.2021 г. На 12.09.2022 г., след изминаването на почти една година, ТЕЛК към МБАЛ Княгиня Клементина София издала ЕР 1833/12.09.2022 г. по медицинските документи на А. З., изпратени на 17.09.2021 г. от ТП Бургас на НОИ. В това ново ЕР ТЕЛК приела, че не може да даде експертна оценка поради непредставени рентгенографии на [заличен текст] (на хартиен носител) с разчитане, както и поради липса на представен пълен ортопедичен статус със съответните ъглометрични и сантиметрични изследвания. По отношение на кожните промени в ЕР било изказано съмнение, че може да се касае за [заличен текст], но няма представена хистологична диагноза както няма и подробно описание на кожните промени, тяхната локализация, характеристика и определяне на процента на засегнатата площ. Като краен резултат комисията отразила без % вид и степен на увреждане . След издаването си, това ЕР не е било изпратено на ТП Бургас на НОИ, а е останало на разположение в РКМЕ СРЗИ. На 06.01.2024 г. директорът на ТП на НОИ - Бургас отново изискал информация от РКМЕ СРЗИ във връзка с освидетелстването на А. З.. На 31.01.2024 г. А. З. отново подал писмено заявление до ТП Бургас на НОИ, в което настоятелно посочил, че от немската осигурителна институция изискват да представи разпореждане от НОИ (а такова още няма). На 27.02.2024 г. началник на отдел в дирекция ЕРМД в НОИ изискала от ТП на НОИ Бургас информация по постъпило запитване от А. З. относно неговия случай като определила срок до 05.03.2024 г. за получаване на отговор. На 14.03.2024 г. директорът на Дирекция ЕРМД в НОИ изпратила отговор по поредното запитване от А. З. за липсата/наличието на разпореждане по неговото заявление за отпускане на пенсия. В отговора тя посочила, в коя институция се намира медицинската документация на З. (в РКМЕ), посочила датите, на които НОИ е правил опити да се снабди с необходимото ЕР от РКМЕ СРЗИ, както и обстоятелството, че за НОИ липсва възможност да упражнява контрол върху дейността на ТЕЛК/НЕЛК, а може само да напомня за необходимостта от представяне на ЕР. Директорът посочил, че, след постъпване на ЕР, ще бъде извършена преценка на правото на пенсия на З. и ще бъде издаден административен акт. На 08.04.2024 г. директорът на СРЗИ изпратил на ТП Бургас на НОИ екземпляр от издаденото ЕР 1833/12.09.2022 г. с адресат А. З.. На 18.04.2024 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП Бургас на НОИ е издал обжалваното разпореждане, с което е отказал отпускането на пенсия. В него е установено, че с ЕР 1833/12.09.2024 г. на А. З. не е определена оценка на трудова неработоспособност, дата на инвалидизиране и срок на инвалидността, поради което пенсия не се следва, тъй като заявителят не отговаря на условието на чл. 72 от КСО. В хода на административно обжалване, оправомощен служител, изпълняващ функциите на директор на ТП Бургас на НОИ, е издал процесното Решение 1012-02-173#1/13.08.2024 г., с което е оставено в сила разпореждането за отказ. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Ловеч е издадено от компетентен орган, началник на отдел Административен в ТП Бургас, изпълняващ правомощията на директора на ТП Бургас на НОИ съгласно Заповед 1016-40-765 от 27.06.2016 г., в предвидената от закона форма, при липса на допуснато съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на акта и при спазване на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Развил е съображения, че в административното производство е допуснато значително забавяне за произнасяне по подаденото заявление от жалбоподателя, но това не е поради нарушение на ответната администрация, а и произнасянето в по-късен момент не може да обуслови отмяна на обжалваното разпореждане и потвърждаващото го решение. Приел е, че решението и потвърденото с него разпореждане са с еднопосочни мотиви в обстоятелствената си част, които съответстват напълно на волеизявлението в разпоредителната част. Обстоятелството, че на З. не е определена степен на неработоспособност от ТЕЛК, е обусловило отхвърляне на заявлението му от НОИ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав приема за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно спазване процедурата по освидетелстването на касатора в настоящото производство. Както е отбелязано в мотивите на оспореното решение, съгласно чл.72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Законът за здравето, в чл.112-113, регламентира дейността по извършване на медицинската експертиза и обжалване на актовете на органите, извършващи тази дейност. Медицинската експертиза установява временна неработоспособност, вида и степента на увреждане, степен на трайно намалена работоспособност и потвърждаване на професионална болест. Принципите и критериите на медицинската експертиза, съгласно чл.101, ал.7 ЗЗ, редът за установяване на временната неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и потвърждаване на професионална болест се определят с наредба на министерски съвет - Наредбата за медицинската експертиза. Съгласно чл.103, ал.4 от ЗЗ, експертизата на вида и степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (част от които е и НОИ) срещу решенията на ТЕЛК се правят в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/, ТЕЛК освидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях, като за изясняване на отделни случаи се изискват непредставени документи или изследвания, срокът по ал.3 започва да тече от тяхното представяне. На първо място следва да се посочи, че след изпращане на 02.09.2020 г. от директора на ТП на НОИ Бургас на получената медицинска документация в РКМЕ при СРЗИ, по компетентност, за извършване на преценка на степента на работоспособност от българските органи на медицинската експертиза, е издадено ЕР 1882/08.09.2020 г., с което ТЕЛК е отказала да се произнесе по същество по случая на А. З. с аргумент, че липсва превод на български език на медицинската документация. Същото е подлежало на обжалване от страна на административния орган /НОИ/ по силата на разпоредбата на чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ. Видно от продължителната кореспонденция между НОИ и РКМЕ към СРЗИ, първият очевидно е приел, че следва да има произнасяне по същество, предвид разпоредбата на чл.5а от ПУОРОМЕРКМЕ. Недоумение буди обстоятелството защо, предвид това виждане на административният орган, НОИ не се е възползвал от възможността си да оспори решението пред НЕЛК като заинтересован орган в производството. Такова право на жалба по силата на чл.98, ал.6 КСО има и медицинската комисия, като специализиран орган, чиито решения са от значение при отпускането на пенсии за инвалидност и добавки за чужда помощ. Затова законодателят е предоставил на тази комисия правото на жалба чрез нейния председател, в случай, че установи неправилност на решението на ТЕЛК, което право е самостоятелно и специално по чл.98 КСО, за разлика от общото производство за обжалване на решенията на всички органи по експертизата на работоспособността, уредено в чл.112 ЗЗ. Тези процесуални правила не са били приложени, поради което е налице нарушение на административнопроизводствените правила. При извършеното произнасяне по същество с ЕР 1833/12.09.2022 г. на ТЕЛК също са извършени съществени процесуални нарушения. Видно от съдържанието на посоченото експертно решение, същото е съставено в явно несъответствие с ПУОРОМЕРКМЕ. Соченият в т.7 в решението начин на вземане на решение по документи би следвало да е обосновано от разпоредбата на чл.40 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съгласно чл.40, ал.1, т.6 от Правилника (изм. - ДВ, бр. 59 от 2021 г. в сила от 16.07.2021 г.), териториалните експертни лекарски комисии могат да вземат решение само по документи без преглед на лицата в случаи на постъпили медицински документи, свързани с извършването на оценка на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, от компетентната институция на друга държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или на Швейцария. В това ЕР обаче, не се установяват (липсват) данни каква медицинска документация е била изследвана и въз основа на кои епикризи, консултации и/или изследвания са установени водещата диагноза, заболявания, последвалите състояния и съпътстващи заболявания, както и не е разбираемо посочена конкретната медицинска документация, послужила за извършване на преценка за определяне на степента на увреждане. Така извършеното освидетелстване на лицето не удостоверява цялостно извършен медицински преглед на лицето по медицински документи, поради което, като абсолютно неясно и немотивирано, решението не може да бъде разбрано от жалбоподателя, което от своя страна ограничава правото му на защита в пълен обем. В ЕР на ТЕЛК не се съдържат съществените елементи на един административен акт, което опорочава неговото издаване. Доколкото в разпоредбата на чл.98 от КСО са вменени контролни функции на НОИ и след като пряко заинтересованото лице З. не е било уведомено за издаденото експертно решение и не му е била предоставена възможност за защита /възможност да предостави наличната му медицинска документация/ и възможност за обжалване на това ЕР 1833/12.09.2022 г., на което се е позовал ТП на НОИ - Бургас в своите актове за отказ на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, то настоящият съдебен състав намира, че административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на оспорения акт. Във връзка с горното следва да се отбележи, че РКМЕ СРЗИ е била длъжна да събере и изиска по служебен ред нужните документи, вкл. цялата медицинска документация и сведения по заявление с вх. Ц2213-02-38#10, подадено от Германския осигурителен институт, като вземе предвид документите, медицинските доклади и административните данни, събрани от институцията на държавата членка, така както би направила, ако те са изготвени в България. Липсата на извършване на тези действия, както и липсата на уведомление до А. З. като заинтересовано лице в административното производство и липсата на допълнително изискани от него доказателства по смисъла на чл.35 АПК е засегнала пряко правата и интересите му. За административния орган, с оглед задълженията му по чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК, както и предвид нормата на чл.117, ал.3 от КСО, е възникнало задължението да обсъди наведените възражения в жалбата срещу издаденото разпореждане, в частност това за липсата на информация за наличната по преписката медицинска документация, която е била предмет на проверка, декларираното съгласие и готовност за предоставяне на необходима и относима информация по случая, както и направеното искане по служебен ред да бъде изискана цялата медицинска документация и сведения от Германския осигурителен институт. В този случай, ръководителят на ТП на НОИ е бил длъжен да извърши допълнителни проверки и да изложи собствени мотиви по установените факти. Като се е позовал само на констатациите на длъжностното лице по чл.98, ал.1 КСО в издаденото разпореждане, без да обсъди и/или да събере допълнителни доказателства по възражението, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на оспорения акт. С оглед горното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че при постановяване на процесния съдебен акт, първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил жалбата на А. Ю. З.. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, предвид правомощията на касационния съд при отмяна на новото решение, вместо решението на административния съд следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено Решение 1012-02-173#1/13.08.2024 г. на директора на ТП на НОИ Бургас, като преписката се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, с оглед указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. Националният осигурителен институт гр. София следва да заплати на А. Ю. З. сумата от 1500 лева, от които 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 1000 лева адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.03.2025 г. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от адвоката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение