Решение № 1752 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2009 г.

Решение № 1752 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9270/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Каменка Асенова Борисова от гр. Монтана, против решение от 20.05.2009 г., постановено по адм. дело № 259 от 2009 г. по описа на Административния съд - Монтана, I състав. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на решението и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по жалбата - кметът на община Монтана, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид данните по делото и обсъди оплакванията в касационната жалба, приема следното: С посоченото по-горе решение Административният съд - Монтана, е отхвърлил подадената от Каменка Борисова жалба срещу заповед № РД-514 от 20.03.2009 г. на кмета на община Монтана, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общинско жилище, намиращо се на ул. "Ст. Савов" № 7. Съображенията за това са били, че сключеният между страните наемен договор, имащ за предмет това общинско жилище, е бил прекратен по реда на чл. 46, ал. 2 ЗОС. Направен е извод, че жалбоподателят държи същия без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличието на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - III отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания са били налице. От данните по делото се установява, че със заповед № 325 от 20.02.2009 г. на кмета на община Монтана, издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС, е било прекратено наемното правоотношение. След като тази заповед е влязла в законна сила поради обстоятелството, че не е била обжалвана, то са били налице и предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС за издаване на процесната заповед. Това е така, защото към момента на издаването на обжалвания административен акт вече не е било налице правно основание, въз основа на което наемателят държи жилището, което прави издадената заповед законосъобразна. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Твърдението в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение от административния съд, изразяващо се в това, че не било преценено, че дължимият наем бил заплатен, е неоснователно. Това е така, защото това плащане е извършено след прекратяването на наемното правоотношение, т. е. длъжникът вече е изпаднал в забава повече от 3 месеца съобразно наемния договор. Другото възражение - че в жилището Каменка Борисова живеела с петте си деца, не следва да се обсъжда в настоящото решение, тъй като това оплакване има емоционален характер, но не представлява касационно основание по чл. 209 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,