Решение № 501 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2014 г.

Решение № 501 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13996/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 от АПК. Образувано е по молба (именувана "частна жалба") на Димитрина Георгиева Радомирова, от гр. Крумовград, с искане за отмяна по реда на чл. 237 от АПК на влязлото в сила Определение № 7831 от 11.06.2010 г., постановено по адм. д. № 10113/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С това Определение Върховният административен съд, в тричленен състав, е оставил в сила Определение № 97 от 22.06.2009 г. по адм. д. № 109/2009 г. на Административен съд Кърджали, с което е оставена без разглеждане като просрочена жалба на настоящата молителка срещу заповед № КО-69/24.02.2009 г. на кмета на Община Крумовград. В искането не се сочат конкретни основания за отмяна, визирани в чл. 239 от АПК. Твърди се, че искането за отмяна е основано на чл. 241 и чл. 242 от АПК, които обаче не съдържат отменителни основания, а регламентират формата и начина на подаване на искането за отмяна. Наведените фактически доводи следва да се квалифицират като искане за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 2, 3 и 4 от АПК. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав намира искането за процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Разпоредбата регламентира няколко основания за отмяна, свързани с извършването на престъпление от посочените лица във връзка с делото, като във всички случаи то трябва да е обусловило съдържанието на съдебния акт, чиято отмяна се иска, както и да е установено по надлежния съдебен ред, което може да бъде с влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело по глава ХХIХ от НПК. Не е достатъчно да се твърди наличието на престъпно обстоятелство, следва същото да е установено по надлежния съдебен ред. В случая молителката твърди, че са налице престъпни обстоятелства, но не подкрепя твърденията си с доказателства, което прави искането и по чл. 239, т. 2 от АПК неоснователно. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 3 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Отново е необходимо към искането за отмяна да се представи документ, който да установява наличието на основания за отмяна - присъда, споразумение по наказателно дело, съдебно решение, акт на по-горестоящ административен орган и др. в зависимост от конкретната хипотеза. В настоящия случай твърденията на молителката не са подкрепени с някой от посочените актове, следователно искането й е неоснователно. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Отмяната е извънинстанционен способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения и влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, поради което има изключителен и ограничен характер, защото засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове. С оглед на това и изричния текст на т. 4, чл. 239 от АПК, отмяната при противоречие е допустима само досежно съдебни решения, но не и определения. Нормата визира единствено съдебните решения, тъй като те се ползват от сила на присъдено нещо, но не и определения и разпореждания, тъй като последните не се ползват със сила на присъдено нещо. С оглед на изложеното Върховния административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 2, 3 и 4 от АПК за отмяната на влязлото в сила Определение № 7831 от 11.06.2010 г., постановено по адм. д. № 10113/2009 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав,