Решение № 4194 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16408/2013 г.

Решение № 4194 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16408/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК-Югозападен район срещу решение № 212 от 4.11.2013 г. по адм. д. № 18/2013 г. на Административен съд - Кюстендил. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответницата Мая Билярска не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Мая Билярска заповед № ДК-02-ЮЗР-444/23.11.2012 г. на началника на РДНСК- Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, съставляващ "постройка от допълващо застрояване-магазин" в УПИ II-3495, кв. 246а по плана на гр. Дупница. Прието е, че заповедта е издадена при съществено процесуално нарушение по чл. 146, т. 3 АПК, като не е установен по категоричен начин периода на изграждане на строежа, неговото разположение и технически характеристики и приложимата хипотеза по § 16, ал. 1 или ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и липса на произнасяне по същество от съда по визираните в решението като "неизяснени" обстоятелства- време на извършване на процесния строеж, характеристики и местоположение и приложим режим на търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ. За тези обстоятелства са събрани доказателства в съдебната фаза на производството, които е следвало да бъдат обсъдени от съда с оглед идентифициране на сградата, предмет на премахване по оспорената заповед. Досежно годината на изграждане на постройката са събрани и гласни доказателства, освен наличните по преписката декларации, поради което след установеното от съда нарушение в административната фаза на производството е следвало да се мотивира извод за безспорно установения период на изграждане и приложимата хипотеза по § 16 от ПЗР на ЗУТ. В нарушение на служебното начало по чл. 9 във връзка с чл. 171, ал. 4 и ал. 2 АПК, съдът се е произнесъл и при неизяснена фактическа обстановка в частта за извършената проверка и изготвени констативни актове от 1994 г., което е довело до смесване на две процедури, касаещи двете отделни сгради на допълващо застрояване в УПИ II-3495. Това е видно от представените пред настоящата инстанция четири констативни акта и заповед от 4.07.1994 г., които е следвало да бъдат изискани от съда с оглед визираното в писмо изх. № Д-101-00-547/12.05.2010 г., което е обсъдено в мотивите на решението и са изведени фактически установявания по съдържанието му. Предвид изложеното съдът не е установил налице ли са или не релевантните за приложението на нормата на § 16 от ПЗР на ЗУТ обстоятелства, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните норми. Едва след изясняване на описаните обстоятелства е възможна преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение