Решение № 6838 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14474/2016 г.
ВАСII отделение01.06.2017 г.докладчик Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2161 от 14.11.2016 г. по адм. д. № 1685/2016 г. на Административен съд - П.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6838 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14474/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на П. Й. Ш. от гр. П., чрез адв. Велкова срещу решение № 2161 от 14.11.2016 г. по адм. д. № 1685/2016 г. на Административен съд - П.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът -кмет на О. П., в писмено възражение, чрез юрк. Сухоруков, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и правилност на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 ЗУТ съдебен акт и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № РД-16-625/16.06.2016 г. на кмета на О. П., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 във връзка с чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "навес над открита тераса" в УПИ ХVIII-жилищно строителство, кв. 523 по плана на Първа градска част, гр. П., извършен от Ш. без строителни книжа. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, , изграден без строителни книжа, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Установено е, че не се касае за остъкляване на "балкон" или "лоджия" по смисъла на чл. 151 ЗУТ, а за покриване на тераса с дървен навес, изпълнен с 14 бр. дървени колони и греди, дървени бедра и дървена обшивка, покритие от биумни керемиди и монтирани ограждения от дограма и стъклопакет. В тази връзка са изложени мотиви за разликата в вида на ограждане, с оглед легалните дефиниции по т. 57, т. 58 и т. 59 от § 5 от ДР на ЗУТ. Безспорното обстоятелство, че строежа е бил заявен за узаконяване, но впоследствие заявлението е оттеглено е преценен като ирелевантен в това производство, а режима на търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ - неприложим, тъй като строежа е извършен след 2006 г. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 20/2.10.2015 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден след 2006 г., когато е придобита собствеността от извършителя. В този смисъл са и твърденията на самата жалбоподателка. Предвид това се явява обоснован и правилен извода за неприложимост на режима на търпимост, както по § 16 от ПЗР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Доводите по касационната жалба досежно наличното съгласие на ЕС за процесния строеж са неотносими, тъй като строежа е извършен в нарушение изискванията на ЗУТ- без строителни книжа, последица от което е попадането му в приложното поле на чл. 225, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 225а от ЗУТ. Неоснователни са и доводите за неизследване съответствието с действащия ПУП, тъй като безспорно установеното основание по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ е самостоятелно основание за премахване на незаконния строеж. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,