Решение № 4062 от 3.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7001/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Иванова от гр.Перник против решение 2684 от 19.04.2023 г. по адм. дело 255/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 3Д/Д-С-О-044 от 12.12.2022 г.на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Оборище, с която, на основание чл. 27, ал. 1 ЗЗДет, във вр. с чл. 33 от ППЗЗДет, е наредено малолетната К. Иванова,временно до промяна на обстоятелствата или до произнасяне на съда по чл.26 от ЗЗДет да бъде настанена в Център за настаняване от семеен тип [наименование]- София,[улица]. В касационната жалба са наведени възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата на чл. 27 ЗЗДет., както и твърдение за необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. В съдебно заседание се представлява от адв. Дахабре,която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да уважи жалбата против административния акт. Ответникът К. Иванова, представляван от особен представител адв. М.Стоянова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Оборище,редовно призован не изпраща представител и не взима становище по жалбата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението не страда от касационни пороци, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. В административното и съдебното производство е установено, че на 11.12.2022 г. в Отдел Мобилна работа с деца в риск към ДСП е получен сигнал от социален работник в Отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане Сердика, че в 02 районно управление на Столичната дирекция на вътрешните работи е заведено [възраст] момиче, оставено без надзор в района на Централна автогара. При опит за откриване на майката, същата не е намерена. Детето е установено като К. Иванова, и майка - Е. Иванова. Видно от приложените в преписката доклад за оценка на сигнала и приемно-предавателен протокол от 12.12.2022г., на детето била предоставена първоначално полицейска закрила, а впоследствие е предадено но служител на ДСП. От събраната информация било установено, че майката Е. Иванова е в невъзможност да отглежда своето дете, тъй като няма къде да го отглежда, както и да му осигури сигурна и спокойна семейна среда. Изготвен е социален доклад за предприемане мярка за закрила настаняване в център за настаняване от резидентен тип и с процесната заповед, връчена на майката на 15.12.2022 г., детето К. Иванова е настанено в ЦНСТ [наименование] с адрес в гр.София, [улица] за срок до промяна на обстоятелствата или до произнасяне на съда с решение. Последният е сезиран с молба от 23.12.2023г. от Отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане Сердика. С молба СП/Д-С-О/911-008/22.12.2022г. на ДСП касаторката заявила, че е променила адреса си и местоживеенето си в гр.Перник и желае детето да бъде реинтегрирано при нея. ДСП извършила проучване на Г. Иванов, вуйчо по майчина линия и В. Димова, леля по майчина линия. Двамата изразили несъгласие да полагат грижи за детето. След образуване на производството пред съда, на 10.01.2023 г. от страна на Отдел Закрила на детето при Дирекция Социално подпомагане - Сердика е изготвен социален доклад за промяна мярката за закрила на детето, а именно от настаняване в социална услуга резидентен тип в настаняване в приемно семейство. На 12.01.2023 г. е издадена Заповед ЗД.Д-С-ВР-001/12.01.2023 г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане - Сердика, с която на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, т. 8 и т. 9, както и на основание чл. 27, ал. 1, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДет. е наредено прекратяване настаняването на детето в ЦНСТДБУ [наименование] и настаняването му в семейството на професионално приемно семейство г-жа П. Петрова, която е утвърдена като такава със Заповед 22-РДСП- 0019/26.10.2022г. на Директора на РДСП София-град, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. или до промяна на обстоятелствата. На 12.01.2023 г. детето е предадено на професионалния приемен родител.Тази заповед не е предмет на първоинстанционното производство. Обжалваната заповед за временно настаняване е издадена от компетентен административен орган по чл. 27, ал. 1 ЗЗДeт, в предвидената от закона форма. Налице са фактическите и правните основания, при наличието на които административният орган е постановил временното настаняване на малолетното дете извън биологичното му семейство, за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДeт. От събраните доказателства административният орган обосновано е приел, че детето е било поставено в риск за живота,здравето си и психо-емоционалното състояние,като е преценено на осн. §1 т.11 от ДР на ЗЗДет,че възможен източник на риска е именно поведението на майката. Поради това с процесната заповед е наредено настаняване на детето в социална услуга резидентен тип до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. Приложената мярка, установена в чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗДет. предвижда настаняване извън семейството на дете, което е било поставено в риск за живота,здравето си и психо-емоционалното състояние,като е преценено на осн. §1 т.11 от ДР на ЗЗДет,че възможен източник на риска е именно поведението на майката. Понятието "дете в риск" за целите на закрилата на детето обхваща случаи,при които съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. От доказателствения материал по делото се установява, че майката на К. Иванова не може да полага адекватни грижи за нея и поставя в риск живота и здравето му. Налице е липса на внимание към него, родителски надзор и подходяща комуникация. По отношение на майката- настоящ касатор в рамките на изготвените социални доклади се установява,че малолетната не е посещавала учебно заведение, външния й вид е бил занемарен,а личната хигиена силно занижена. Майката Е. Иванова е без трудов договор от юни 2011г,като при срещата със социалните работници с цел реинтеграция на детето е проявила агресия. Във всички случаи, водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на детето. На основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. този интерес съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Тези от тях свързани със здравословното състояние на К. Иванова сочат занемарен външен вид и липса на хигиенни навици на детето, несвоевременни посещения при лекар. От данните от делото е видно, че спрямо детето са констатирани риск за живота и здравето,риск от неглижиране,риск от изоставяне,риск от отпадане от образование и риск за бъдещото й развитие.Спрямо майката от предходните сигнали досежно проблеми с детето се установява,че е налице липса на задоволяване на базовите потребности на детето. След връщането на детето и майката от Германия касаторката не е разполагала с жилище,лицето,с което живее не е припознало детето,не е имала сигурен подслон и средства за издръжка. Насоящият състав на Върховния Административен съд намира,че материалноправната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет.,която предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето е приложена правилно от органа,чийто акт е преценен като законосъобразен от АССГ. Съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,