Решение № 9813 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 207/2019 г.

Решение № 9813 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 207/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на "Континвест" ООД със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Чапразлиев, срещу решение № 189 от 25.10.2018 г., постановено по адм. дело № 204/2018 г. на Административен съд – гр. Ямбол, 5 състав, с което е отхвърлена жалбата на "Континвест" ООД срещу Заповед № РД – 09 – 1 от 21.06.2018 г. на Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), с която на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ е забранено ползването на строеж: "Склад за съхранение на пълни бутилки и варели с течен хлор", намиращ се в УПИ XVI, кв. 333, по плана на гр. Ямбол, с административен адрес гр. Ямбол, ул. "Ямболен" № 35, който се ползва без да е въведен в екплоатация по установения ред от компетентните органи по чл. 177, ал. 2 от ЗУТ. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че са налице предпоставките по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, тъй като посочва, че тази разпоредба се отнася само за законно построени строежи, за които е налице издадено разрешение за строеж, но не и за незаконни строежи, какъвто е спорният. Твърди и че спорният строеж е въведен в експлоатация през 1988 г. с представен по делото акт обр. 16, като част от множеството съоръжения, изградени на площадката на обекта. В тази връзка посочва, че ако административният орган приема, че обекта не се ползва съгласно предназначението му, то е неправилно посоченото правно основание в заповедта, а коректното би било чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, което пък води до извод за допуснати нарушения на административно производствените правила в противоречие с извода на съда. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Началника на ДНСК. Претендира разноски. Ответникът Началникът на ДНСК с представен писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Ямбол е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че е материално законосъобразна. Приел е, че безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че са били налице материално правните предпоставки по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, а именно налице е строеж, който подлежи на приемане, който се ползва към датата на съставяне на констативния акт, който не е въведен в експлоатация въз основа на издадено разрешение за ползване. Приел е, че от доказателствата се установява, че спорният строеж не фигурира като самостоятелен обект в протокол обр. 16 от 1988 г. на държавна приемателна комисия за пусков комплекс "Малотонажни химически производство – неорганични соли", нито в нотариалните актове на жалбоподателя. Приел е и че от изявления на самия жалбоподател се установява, че с оглед на дадени предписания от МОСВ да се елиминира възможността върху бутилките с течен хлор да попадат преки слънчеви лъчи, същият е извършил покриване и ограждане с навес, изграждане на оросителна инсталация, като по този начин подкрепя извода си, че спорният обект не е включен в акт обр. 16 от 1988 г. Приел е и че факта дали строежът е законен или не (позовал се е на това, че му е служебно известно, че същият е нареден за премахване като незаконен), е неотносимо към настоящия спор, тъй като по аргумент от по – силното основание след като е допустима забрана за ползването на законно изградени строежи, то няма пречка да се забрани ползването на незаконен такъв. Решение на Административен съд – гр. Ямбол е правилно. При постановяване на оспореното решение съдът е събрал относимите към спора доказателства. Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства, се установява категорично, че спорният строеж не е предмет на представения акт обр. 16 от 1988 г. Т. е. не са ангажирани доказателства, че спорният строеж е въведен в експлоатация по предвидения за това ред, като е неоснователно в тази връзка възражението на касатора за липсва правно основание за издаване на оспорената заповед. Неоснователно е в тази връзка и възражението за неправилно посочено правно основание по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ. Правилен е извода на съда, че в настоящия случай са установени предпоставките по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за забрана на ползването на спорния строеж, тъй като безспорно е установено наличието на строеж, същият се ползва, без обаче да е бил въведен в експлоатация по предвидения за това ред. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението досежно извода за наличие на предпоставките по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, тъй като разпоредбата се отнася само до законно изградените строежи. Правилен е извода на съда, че по аргумент от по – силното основание след като е допустимо да бъде забранено ползването на законно изграден строеж, който не е бил въведен в екплоатация по предвидения за това ред, то на още по – голямо основание може да бъде забранено ползването на незаконен строеж. Следва да се добави, че чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не въвежда ограничение относно това дали забраната може да се налижи само на законно изградени строежи, тъй като посочва, че "не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177". Видно от текста и законодателят е приел, че на забрана за ползване подлежат всички строежи, които не са въведени в експлоатация, без значение дали са законно – със строителни книжа - или незаконно изградени. Това е така, тъй като целта на закона е да не се допусне използването на строежи преди да е проверено от компетентните органи дали са годни и безопасни за експлоатация, дали са изградени в съответствие с проектната документация и предвижданията на законите за това. Оспореното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно, а искането на ответника е основателно и следва да бъде уважено. С оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди касатора да заплати на ответника по касация сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,