Решение № 11661 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8068/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение 1110 от 16.06.2023 г., постановено по адм. дело 134/2023 г. от Административен съд Благоевград, в която са развити съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна, като бъде постановено ново по същество, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове.В допълнително становище по касационната жалба претендират сторените разноски и възразяват за прекомерност на заплатеното от ответната страна възнаграждение за представителство по чл.78, ал.5 от ГПК. Ответната страна - Терра Веджис ЕООД, [ЕИК], с адрес на управление гр. Благоевград, [улица]представлявано от юрисконсулт М. Рашева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Моли да бъде потвърдено същото. Претендира разноски по делото. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество, на наведените в нея съображения, е неоснователна. Административен съд Благоевград е сезиран с искова молба, основана на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която Терра Веджис ЕООД е предявил иск за заплащане на претърпени от дружеството имуществени вреди, определени като законна лихва по чл.86 от Закона за задълженията и договорите върху забавеното плащане по заявка за плащане 03/270720/36628/01 от 09.03.2021 г. за периода 26.05.2021 г. до 01.02.2023 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаването на исковата молба (01.02.2023г.) до окончателното му изплащане. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е приел иска за основателен и е осъдил Държавен фонд Земеделие, да заплати на Терра Веджис ЕООД, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди, съизмерими със законната лихва за забава, като е коригирал периода и съответно претендираната сума, от дата 09.06.2021 г. (а не от 26.05.2021 г.). до 01.02.2021 г. в размер на 260,82 лв., заедно с законната лихва, считано от 01.02.2023г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 221,57 лева разноски по делото, като e отхвърлил иска в останалата му част за сумата над 260,78 лв. до 264,78 лв., като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано от касатора в осъдителната му част, като в останалата му част, с която искът е отхвърлен, решението не се обжалва, поради което в тази част е влязло в сила и не подлежи на касационен контрол. За да постанови решението си съдът е приел, че са налице предпоставките, за да възникне отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен административен акт, вреда от такъв акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен АА и настъпилия вредоносен резултат. В конкретния случай е установено, че Уведомително писмо за одобрение на Заявка за плащане 03/270720/36628/01 от 09.03.2021г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с изх. 01-2600/3225 от 03.06.2021 г., с което за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. не е одобрена финансова помощ в размер на 1287,63лв. без ДДС за доставен кашкавал. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 22.11.2022 г., когато е оставен в сила Решение 10610/22.11.2022г. по адм. д.6632/2022 по описа на Върховен административен съд. Налице е първата предпоставка по чл.1 от ЗОДОВ. Установена е и настъпила за ищеца вреда, изразяваща се във забавеното плащане по заявката. Съдът е обосновал извод, че единствената причина за неизвършване своевременно плащане, е наличието на отмененото Уведомителното писмо. Именно същото е станало причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от Държавен фонд "Земеделие" към ищеца и това обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди. На следващо място първостепенния съд е приел още, че претенцията за лихви за забава се основава и на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на неплащане на дадено парично задължение. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на решаващия съд, към които препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Обжалваното решение е постановено от Административен съд - Благоевград при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране отговорността на Държавен фонд Земеделие за обезщетяване на ищеца Терра Веджис ЕООД за претърпени имуществени вреди в размера на законната лихва за забавено плащане. Административният съд обосновано е преценил, че доказателствата по делото установяват наличието на всички кумулативно необходими предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По делото е налице незаконосъобразен административен акт отменено по съдебен ред Уведомително писмо за одобрение на Заявка за плащане 03.27.0720/36628/01 от 09.03.2021 г., издадено от Зам.-изпълнителния директор на ДФ Земеделие с изх. 01-2600/3225 от 03.06.2021 г., с което за отчетен период 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. не е одобрена финансова помощ в размер на 1287,63 лв. без ДДС за доставен кашкавал от Терра Веджис ЕООД по схема Училищно мляко. Съдебното решение, с което е отменено Уведомително писмо е влязло в сила на 22.11.2022 г., като административния орган го е изпълнил и на 01.02.2023 г. по банковата сметка да дружеството сумата е платена (1287,63 лева + 257,53 лева ДДС = 1545,16 лева). Съответно обосновано е прието от съда, че дружеството основателно претендира вреди от забавянето на дължимото му плащане в размер на 1287,63 лв. по заявката за плащане от 09.03.2021 г. по схема Училищно мляко, което представлява дължимата законна лихва върху вземането, определена по чл. 86 от ЗЗД в размер на 260,78 лева за периода 09.06.2021 г. (последната възможна дата за плащане или отказ от плащане по заявката, съгласно чл. 19, ал. 4 от Наредбата за прилагане на схемата) до 01.02.2023 г. (когато е извършено плащането), като е взето предвид, че единствената причина за неизвършване на своевременното плащане, е наличието на отмененото Уведомителното писмо. Следователно, след като е установено, че отмененото от съда Уведомителното писмо е станало причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ДФ Земеделие към дружеството ищец, то е налице и причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и претърпените вреди, ангажираща и отговорност за вреди на държавния орган. В случая дружеството е било лишено от възможността да ползва собствените си средства, поради което е понесло вреди във формата на пропуснати ползи, чийто минимален и неподлежащ на нарочно доказване размер е този, равен на размера на законната лихва за периода на задържане на сумата, произтичащо от нормата на чл. 86, изр. 1 ЗЗД, както правилно е преценено от съда и правилно е определен размера им равняващ се на 260,78 лева. Конкретната претенция на ищеца има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен от момента от този, в който е следвало да бъде извършено. Претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е установено, длъжникът дължи обезщетение ведно със законната лихва върху главницата (обезщетението). В случая обаче не се касае за лихва, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК, а за самото обезщетение (пропуснатата полза), което само се приравнява на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите пропуснати ползи - поради неизпълнение на парично задължение в срок, са настъпили вследствие на незаконосъобразна административна дейност и не е предвиден друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ (вж. Решения по адм. дело 6695/2020 г., адм. дело 917/2017 г. на трето отделение на ВАС и др.). Това е така, тъй като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че ищецът се е справил с доказателствената тежест и е установил, с допустимите доказателства и доказателствени средства, наличието на комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. При този краен извод в полза на ответника Терра Веджис ЕООД следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение