Решение № 3478 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2008 г.

Решение № 3478 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11823/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД чрез неговия пълномощник срещу решение от 30.05.2008 г. по адм. д. № 3096/2004 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на заповед № 563/05.07.2004 г. на кмета на район "Искър" - Столична община. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената касационна жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба с оглед наведените основания за отмяна съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 563/05.07.2004 г. на кмета на район "Искър" - Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и 8 ЗУТ и § 4 ПЗРЗКИР е одобрено попълването на кадастрална основа на ПИ № 1212, кв. 78, 79, па- II, ж. к. "Дружба", който се създава като нов по черни линии АБВГА, съгласно скицата към заповедта. Съгласно назначената от съда експертиза процесният имот попада в терен, владян от жалбоподателя, а съгласно представения по делото АДС имотът е включен в капитала му. С обжалваното решение съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за обявяване нищожността на атакуваната заповед (поради просрочие на жалбата за отмяната й като незаконосъобразна). За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Пороците, които водят до нищожност на административен акт, са предимно нарушенията на изискванията за компетентност и форма. В случая не са налице такива съществени и тежки нарушения на изискванията за законосъобразност, които да водят до нищожност. Поддържаното от жалбоподателя основание за нищожност на акта сочи на спор за материално право, чието наличие би било основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, макар и не по поддържаните в касационната жалба съображения: В случая в оспорената заповед административният орган е посочил като правно основание чл. 134, ал. 2 т. 2 и 8 ЗУТ и § 4 ПЗРЗКИР. Посочените разпоредби на ЗУТ не касаят допълване или поправка на кадастрален план, а уреждат материалноправните предпоставки на изменение на подробни устройствени планове. Разпоредбата на § 4 ПЗРЗКИР пък сочи само процедура, но не и материалноправна норма, визираща релеванти за промяна на кадастралния план юридически факти, при чието проявление може да се предизвика правната последица-промяна на плана. Поради това оспорения административен акт в конкретния казус е лишен изцяло от законова опора. Допуснатият порок сочи на висока степен и тежест на недействителност на административния акт в хипотезата на материална такава и е нищожен. Като е приел, че оспорения пред него административен акт е валиден, първостепенният съд неправилно е приложил материалния закон. Поради противоречието му с него обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви нищожността на оспорената заповед. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение