Решение № 5581 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 623/2010 г.

Решение № 5581 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 623/2010 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Стоева, пълномощник на Георги Анжелинов Попов от гр. Варна срещу решение № 1705/20.10.09 г. по адм. д. № 1161/09 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Бедрос Хаик Гарабедян в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Виолета Георгиева Кузмова и началник РДНСК-Варна не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Варна е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалбата на касатора Попов срещу заповед № ДК-02-ВН-22/07.04.09 г., с която началникът на РДНСК-Варна е наредил да бъде премахнат строеж " Преустройство на входно антре в санитарен възел", находящ се в УПИ II-3, кв 95 по плана на 7-ми м. р-Варна с административен адрес ул. "Капитан Петко войвода" № 5. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършените строителни работи определят преустройството като строеж и с оглед безспорната липса на строителни книжа за него е възприел решаващ извод относно извършването му в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и след обсъждане събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното и включено по реда на чл. 195 и сл. ГПК вр. с чл. 144 АПК в доказателствения материал писмено заключение на съдебно техническата експертиза, допусната по искане на оспорващия, в съвкупност с доводите на страните. Решаващият правен извод относно законосъобразността на процесната заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви във връзка с основните възражения на оспорващия като е прието, че извършените строителни дейности не покриват определението "текущ ремонт" по § 5, т. 43 ДР ЗУТ на съществуващ санитарен възел. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплакване за постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК е неоснователна. Касационното оплакване се основава на произволна интерпретация на писменото заключение на в. л. Маринова, докладвано в с. з. на 13.09.09 г. и неоспорено от явилия се пълномощник на оспорващия. Противно на твърденията на касатора, в т. 6.2 от заключението експертът е дал подробно описание на жилищния етаж и помещенията в него съгласно нотариален акт № 17/1993 г. и е уточнил, че процесният строеж представлява преустройство на входно антре, разположено в дясно на сградата до входните стълби с изпълнено ново строителство, с характер на пристройка към съществуващата жилищна сграда. Тези констатации не могат да бъдат опровергани със съществуващия в етажа санитарен възел по нотариален акт, тъй като това помещение е отразено като част от жилището, а при огледа е установено пристрояване чрез преустройство на входното антре, вдясно от сградата до входните стълби. С оглед изложеното, подложеното на касационна проверка решение като постановено при правилното приложение на материалния закон следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,