Решение № 349 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6337/2023 г.

ВАСШесто отделение12.01.2024 г.докладчик т Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Л. Петрова, от гр. София срещу решение по т.8 от протокол 13 / 19.04.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

ОСЪЖДА Л. Петрова, от гр. София да заплати на Висшия съдебен съвет сумата от 100,00 (сто) лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството е образувано по жалба на Л. Петрова, от гр. София срещу решение по т.8 от протокол 13 / 19.04.2023 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по чл. 146, т.4 и т.5 АПК. Ответникът по жалбата Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт Й. Антова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на административния акт съгласно чл. 168 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с решение по т.2 от протокол 9 / 06.04.2023 г. Пленумът на Висшия съдебен съвет е приел, че преназначените магистрати по §44, ал.1 и §45, ал.1 и ал.4 ПЗР на ЗИД ЗСВ запазват размера на придобит ранг и размера на възнаграждение, съгласно §46 от ПЗР на ЗИД ЗСВ до следващи изменения на възнаграждението за длъжност и/или ранг, което следва да отговаря на заеманата от тях длъжност и е определено с Таблица 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. Съгласно решение по т.9 от протокол 5 / 15.02.2023 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е повишила на основание чл. 234 от ЗСВ, Л. Петрова следовател във Военно-окръжна прокуратура София, на място в по-горен ранг следовател в НСлС, с месечно възнаграждение, съгласно Таблица 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на вземане на решението. За този акт на кадровия орган няма данни да е бил оспорен и той е породил правни последици. Със заявление вх. ВСС-1429 / 07.03.2023 г. жалбоподател Петрова е поискала да бъде допълнено решението за повишаването ѝ в ранг, като след съгласно Таблица 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи бъде изписано при спазване на разпоредбата на §46 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обн. в ДВ, бр.32 от 2022 г. в сила от 27.07.2022 г. по отношение на основното месечно трудово възнаграждение. С обжалвания в настоящото съдебно производство акт решение по т.8 от протокол 13 / 19.04.2023 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет е оставила без уважение молбата на Л. Петрова следовател във Военно-окръжна прокуратура София за допълване на решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол 5/15.02.2023 г., т.9, като е разпоредила същата да се уведоми за решение на Пленума на Висшия съдебен съвет по протокол 9 от 06.04.2023 г., т.2. В производството по издаване на процесния акт са работили и помощните органи на Прокурорската колегия Комисията по атестирането и конкурсите и Комисията по Бюджет и финанси. Преди да се произнесе по наведените от жалбоподателката материалноправни основания за незаконосъобразност свързани начина на формиране на възнаграждението ѝ и съответно основанията за неговото изменение настоящият състав счита, че следва да отговори на въпроса налице ли е непълен акт, за който за страната да са налице основания да иска допълване. Съгласно чл. 62 АПК преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. В случая такива не са налице, тъй като издаденият акт е пълен и изчерпателно уреждащ въпросите във връзка с новопридобития ранг от жалбоподателката. Недопустимо е чрез производството по допълване да се новира срок за оспорване на първоначалния административен акт. Липсата на материалноправните основания по чл. 62 АПК детерминират неоснователност на съдебното оспорване. Оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По изложените съображения оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по жалбата разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение