Решение № 6384 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12329/2008 г.

Решение № 6384 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12329/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е образувано по касационна жалба на Мустафа Абдула Наххас, против решение № 1041 от 16.07.2008 г., постановено по адм. дело № 507/2008 г. на Административен съд - Варна. В жалбата са изложени съображения, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Областна дирекция "Полиция" и министърът на вътрешните работи, уведомен съгласно § 108, ал. 1 и 2 от ЗИД на ЗМВР, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения в пледоарията си. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Мустафа Наххас - гражданин на Сирия срещу заповед № 1877 от 04.12.2006 г. на вр. изп. длъжността директор на ОДП - Варна, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в РБ (ЗЧРБ) е отнето правото му на постоянно пребиваване в страната ни, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентния орган, в кръга на правомощията му и при спазване на нормите на материалния закон и административно-производствените правила. Приел е още, че са изяснени всички относими за налагане на принудителната административна мярка обстоятелства. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при обсъждане на релевантните за спора обстоятелства и доказателства, поради което е обосновано. Спазен е материалния закон. Оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не е подкрепено с конкретни факти и доказателства, поради което е неоснователно. Неоснователно е и твърдението за противоречие на нормите на българското и нормите на правото на Европейския съюз, което допуска отсъствие от страната на чужденец в рамките на една година, а не на шест месеца. Не се спори по делото, че през 2005 г. касаторът не е пребивавал в страната ни 6 месеца и един ден, а само 151 дена (л. 33). Ангажираните в тази връзка доказателства от административния орган не са оспорени или оборени. Това поведение на чужденеца задължава административния орган, съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ, да отнеме правото му на дългосрочно пребиваване в страна ни. За налагането на тази принудителна административна мярка е необходимо и достатъчно обективно да са налице данни лицето да не е пребивавало в страната за срок, конкретно посочен в закона, както правилно е приел и решаващият съд. Правно илеревантни са причините за отсъствието - уважителни или не. Неоснователно е оплакването, че с прилагането на националното законодателство са нарушени права по Европейско законодателство. В случая принудителната административна мярка е предвидена със специален закон, като целта е да бъдат защитени националната и обществена сигурност от чужденци, които не се нуждаят от разрешение за постоянно пребиваване в страната, след като преимуществено (повече от шест месеца), в рамките на календарната година се намират извън страната ни. Прилагайки материалния закон административният орган и съдът не са допуснали противоречие с Европейското законодателство. Упражняването на правото на придвижване на чужденеца в пределите на държава, в която се намира на законно основание, може да бъде ограничено със закон в интерес на националната и обществената сигурност, поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите. Правото на свободно пребиваване и предвижване в страната може да бъде ограничавано със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 2 от Конституцията на РБ. В настоящият случаи ограничението е наложено със ЗЧРБ с цел защита на националната сигурност, поддържане на обществения ред, поради което не е в противоречие с Европейското законодателство (Конвенцията за правата на човека и основните свободи например). Принудителната административна мярка е установена със закон, като е гарантирана възможността за адресата на акта да защити своите права по съдебен ред. Ето защо решението, като правилно и законосъобразно, ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение