Решение № 13345 от 9.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7744/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. А. чрез нейния пълномощник срещу решение 1956/10.06.2024 г. по адм. дело 83/2024 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Иска присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба кметът на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. П. А. срещу заповед 10-00-2706/15.12.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Масивна сграда с идентификатор 68850.502.34.2, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68850.502.34 по КККР на гр. Стара Загора, представляващ УПИ XIII-за озеленяване, кв. 604 Три чучура север по плана на Стара Загора, като изграден без необходимите строителни книжа и в общински имот, предвиден за озеленяване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при надлежно проведена процедура и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Безспорно е установено извършването на незаконен строеж от пета категория, без строителни книжа и в противоречие с предвижданията на регулационния план. Обектът не попада в изключенията по чл. 147, ал. 1 и чл. 151 ЗУТ. Предвид свидетелските показания по делото и заключението на вещото лице, сградата е изградена през 1998-1999 г. Като несъответстващ на предвижданията на подробния устройствен план и при липса на декларирането му пред компетентните органи, за незаконният строеж не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 3 ПР ЗУТ, поради което същият подлежи на премахване. Не са налице предпоставките за определяне на обекта като единствено жилище на жалбоподателката и отмяна на заповедта като незаконосъобразна на това основание. Решението е правилно. В случая е наредено премахването на масивна сграда на два етажа (в КККР е нанесена като едноетажна сграда с площ 30 кв.м. и предназначение Друг вид сграда за обитаване), с приблизителни размери 7,30 м. дължина и 3,90 м. ширина, изпълнена от стоманобетонна конструкция и ограждащи стени от тухли, едноскатен покрив, изпълнен от дървена конструкция и обшивка с наклон на югозапад с покривно покритие от керамични керемиди, което попада в легалната дефиниция за строеж по § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият е пета категория строеж, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 5 от ЗУТ, извършен без одобрени инвестиционни проекти или издадено разрешение по чл. 148 ЗУТ. Процесната масивна сграда е разположена в имот общинска публична собственост, предвиден за озеленяване по регулационния план на гр. Стара Загора от 1997 г. За така установеното строителство не е налично разрешение за строеж, което сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разположението му в имот предвиден за озеленяване изпълнява и предпоставките за нареждане премахването му по т. 1 от разпоредбата, като осъществен в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Тези му характеристики са основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Според разпитания свидетел по делото, наредената за премахване сграда е осъществена от оспорващата и нейния съпруг през 1998-1999 г. Вещото лице по въпрос за определяне на момента на изграждане на процесния обект според първото му заснемане в някои от регулационните планове на града, в изготвената съдебно-техническа експертиза сочи отсъствието му в сега действащия регулационен план, приет със заповед 1082/07.07.1997 г. и заснемане едва в кадастралната карта на града, одобрена със заповед РД-18-65/30.05.2008 г. Изложеното обосновава извод за реализирането на строежа в посочения от свидетеля период. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 2 ПРЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 08.04.1987 г. 30.06.1998 г., които не са узаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Съответно ал. 3 от разпоредбата въвежда същите условия за съответствие с регулационните планове и нормативната уредба и е приложима за започнатите незаконни строежи след 30.06.1998 г., но преди 02.01.2001 г., с условие за необходимост от декларирането им в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. При установена липса на деклариране на сградата и към настоящия момент, както и несъответствието й с предвижданията на действащия от 1997 г. регулационен план, предвид разположението на сградата в предвиден за озеленяване имот, настоящата инстанция намира, че не са налице материалноправните предпоставки на никоя от цитираните норми. Основното възражение в касационната жалба, че премахването на процесната сграда съставлява нарушение на правото на неприкосновеност на личното жилище по чл. 8 от ЕКЗПЧОС е неоснователно. Въпреки твърденията в тази насока, по делото не са ангажирани доказателства, че процесния строеж е единствено и основно жилище на оспорващата, поради което издадената заповед не съставлява намеса в правото й на неприкосновеност на жилището. В случая видно от нотариален акт 130 по нотариално дело 450/2006 г. жалбоподателката е продала свое собствено жилище-апартамент, поради което дори да е единствено жилище, то тя сама се е поставила в тази ситуация. Освен това предназначението му на входно антре към жилищната сграда, до която е разположен, създава съмнение и относно твърдението за представляването му на жилище на оспорващата. В тази връзка следва да се подчертае, че мярката не е в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.