Решение № 13311 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2015 г.

Решение № 13311 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ гр. София, срещу решение № 4470/22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 3435/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на първоинстанционният съд, въз основа на установените по делото факти, за несъответствие на решението на КЗК с материалния закон. Излага съображения, че е налице рекламно послание, което е в състояние да повлияе на икономическото поведение на субектите, клиенти на организациите по оползотворяване. Претендира отмяна на обжалваното решение и разноски по делото. Ответникът, "Екобулпак" АД гр. София взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответниците "Ивент Зоун" ООД и "Екопак България" АД редовно призовани не се представляват и не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди предявените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред тричленния състав се е развило по жалбите на "Екобулпак" АД гр. София и "Ивент Зоун" ООД, гр. София против решение № 120/29.01.2014 г. на КЗК, с което е установено извършено от тях нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК, за изготвянето и публикуването на заблуждаваща реклама в интернет, като на всяко от дружествата е наложена имуществена санкция. Съобщението със съдържание "Екобулпак гарантира най-нисък риск при изпълнение на целите по оползотворяване" е прието от комисията като заблуждаващо и с възможност да повлияе на икономическото поведение на потенциалните клиенти на организациите по оползотворяване, до които достига. При установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е отменил обжалваното решение на КЗК, като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 32 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Приел е, че не е налице третият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 32 от ЗЗК, а именно рекламното послание да влияе на икономическото поведение на субектите, като по този начин да нанася, или може да нанесе вреди на конкурент. Петчленният състав на ВАС, Първа колегия, счита съдебното решение за материално законосъобразно, обосновано, като при неговото постановяване не са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и основавайки се на тях, той е достигнал до верни правни изводи. Правото на участие в производството по делото на касатора по никакъв начин не е препятствано. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на изводите на съда, че рекламното послание "Екобулпак гарантира най-нисък риск при изпълнение на целите по оползотворяване" не може да повлияе на икономическото поведение на потенциалните клиенти на организациите по оползотворяване, до които достига и не извежда нарушение на чл. 32 от ЗЗК. В мотивите си първоинстанционният съд е дал обоснован и единствено възможен отговор за липса на елемент от състава на нарушението, който се основава на събраните по делото доказателства. Само по себе си рекламното послание не може да повлияе върху икономическото поведение на лицата, до които е адресирано, при общата му формулировка и липса на законово определен риск при осъществяване дейността на организациите по оползотворяване, притежаващи разрешение по чл. 62, ал. 1 от ЗУО /отм/. Лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци и/или опаковани стоки отговарят не само за оползотворяването им, целите на което /непосочени от административния орган в решението, обжалвано пред съда/ се гарантират в посланието, а и за разделното им събиране, повторна употреба и рециклиране. Налице е законова възможност тези лица сами, индивидуално да изпълняват задълженията си или чрез организации по оползотворяване, каквато е "Екобулпак" АД. Съответно организацията по оползотворяване управлява дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци, след издадено разрешение за това. Такава организация осъществява дейността си и при доказана възможност за събиране и транспортиране на отпадъци, и в конкретни общини. Следователно участието на лицата по чл. 11 от ЗУО /отм/ в организация по оползотворяване не е задължително, а и не може да бъде повлияно от конкретното послание, при изведените от закона множество други задължения за тези организации, възможностите за изпълнение на които също подлежат на преценка от лицата по чл. 11 от ЗУО /отм/. Касационната жалба се основава на фактически и правни основания, които не се съдържат в оспореното пред съда решение на КЗК, а мотивирането на административния акт в хода на съдебното производство е недопустимо. Твърдяното несъответствие на обжалваното съдебно решение с друго такова, постановено при "сходна фактическа обстановка" по никакъв начин не обуславя незаконосъобразността му. Обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия