Решение № 4734 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9875/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас, подадена чрез пълномощника ст. юрисконсулт Р. Пейкова, против Решение 579/01.06.2023 г., постановено по адм. дeло 443/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с коeто е отменeна Заповед РД-25-217 от 17.02.2023 г., издадена от директора на РЗОК- Бургас, с която е наложена на "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД с [ЕИК] санкция - "финансова неустойка" в размер на 200 лева за нарушение по чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 30, т. 5, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за медицинските дейности 2020 2022 г. и са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. По наведените в жалбата доводи касаторът иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде оставена в сила заповедта за налагане на санкции. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Многопрофилна болница за активно лечение - д-р Маджуров" ООД /"МБАЛ д-р Маджуров" ООД/, [ЕИК], представлявано от управителя А. Маджуров, чрез пълномощника адв. Е. Кокаларова, в подаден писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на направените разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, действаща чрез директора на РЗОК - Бургас в качеството си на възложител, е сключила индивидуален договор 021158/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с "МБАЛ д-р Маджуров" ООД в качеството му на изпълнител. Със Заповед РД-25-22/05.01.2023 г. директорът на РЗОК - Бургас е разпоредил проверка на "Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров" ООД, с адрес на лечебното заведение: гр. Бургас, к-с Зорница /в район на ОДЗ-2/, срок за извършването й до 28.02.2023 г. и задача контрол по жалба с вх. 94-01-87/30.12.2022 г. от С. Идриз. Проверката е извършена в периода от 12.01.2023 г. до 26.01.2023 г. от определените със заповедта контрольори, които констатирали неправомерно изискано доплащане от ЗОЛ Ф. Идриз, хоспитализирана в лечебното заведение за периода от 13.12.2022 г. до 18.12.2022 г. с История на заболяването /ИЗ/ 2873 по КП [номер]. Във връзка с депозираната жалба от С. Идриз, управителят на проверяваното лечебно заведение е представил писмено становище, с което е заявил, че "подобрените битови условия" в отделение "Педиатрия" включват осигуряване легло на придружител, меню за хранене по избор, ползване на телевизия и интернет. Заявил е също, че пациентката е заплащала сумата от 50.00 лева на ден, за която е била известена предварително, и е ползвала услугите, като същите са посочени в ценоразписа и той е публикуван. Към преписката е приложено и становище на приемащия лекар д-р З. Войнова. За резултатите от проверката е съставен Протокол 123/27.01.2023 г., в който е посочено, че пациентката е заплатила сумата от 250.00 лева (за 5 дни х 50.00 лева) по фактура 9000005849/19.12.2022 г. Проверяващите констатирали, че съгласно ценоразписа на лечебното заведение цената на заявената от пациента допълнителна услуга "Подобрени битови условия" е 50.00 лева на ден. Установено е също така, че към ИЗ 2873 са приложени заявление-декларация и заявление за допълнително поискани услуги, подписани от пациента, в които с машинен текст са изброени предлаганите от лечебното заведение допълнителни услуги и съответните цени за тях. Проверяващите са счели, че те не удостоверяват писмен избор на допълнително поискани услуги от страна на пациента, доколкото в Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ услугата "Подобрени битови условия" се предлага за самостоятелни стаи, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия. Формиран е извод, че сумата от 250.00 лева е неправомерно изискана, в нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. С протокола са дадени и препоръки към лечебното заведение да спазва изискванията на НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. и ЗЗО при хоспитализация на пациентите в лечебното заведение, и е указана възможността за представяне на писмено становище пред директора на РЗОК- Бургас във връзка с направените констатации, в 7-дневен срок от връчване на протокола. Протоколът е връчен на представител на лечебното заведение на 02.02.2023 г. От контрольорите, извършили проверката, е изготвен и доклад до директора на РЗОК Бургас. Въз основа на данните от Протокол 123/27.01.2023 г., изцяло възприети от административния орган, на основание чл. 74, ал. 5 от ЗЗО и чл. 422, ал. 1 от НРД МД 2020-2022 г., сключен между НЗОК и БЛС, директорът на РЗОК - Бургас е издал Заповед РД-25-217 от 17.02.2023 г., с която, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., наложил на "МБАЛ д-р Маджуров" ООД санкция "финансова неустойка" в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО, чл. 30, т. 5 вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. В мотивите на заповедта административният орган е посочил, че с дейността си по задължително здравно осигуряване НЗОК цели обезпечаване на осигурените лица с медицинска помощ в рамките на гарантиран пакет услуги чрез упражняване на ефективен контрол върху дейността на лечебните заведения като регулира и повишава социалната, здравната и икономическата ефективност на разходите за здравеопазването, подобрява качеството на предоставените услуги и на равнопоставеността при тяхното ползване. Приел е, че като не изпълняват изискванията, заложени в НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., изпълнителите на медицинска помощ не осигуряват на ЗОЛ медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената, и не извършват качествено и пълно документиране на оказаната от тях медицинска помощ, съгласно НРД. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в изискуемата писмена форма, от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, при спазване на процедурата, регламентирана в чл. 74 от ЗЗО, но при издаване на акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви, които според съда са вътрешно противоречиви, което прави напълно неясни съображенията на административния орган за нейното издаване. Според съда в съобразителната част на заповедта не се съдържат каквито и да било констатации за допуснато нарушение при оказване на някоя от посочените в нормата видове медицинска помощ. Решаващият съд е преценил, че допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като ограничават правото на жалбоподателя да узнае за какво нарушение е санкциониран и не му позволяват да упражни ефективно правото си на защита, поради което съставляват основание за отмяна на заповедта. Административен съд Бургас е приел, че с оглед подписаните от С. Идриз майка и законен представител на пациента, заявление от 13.12.2022 г. за допълнително поискани услуги и декларация от 18.12.2022 г. за информираност и съгласие на пациента, същата е направила своя избор, след като се е запознала с ценоразписа на услугите, предоставяни от лечебното заведение, а и цените на всяка от услугите поотделно са посочени в печатния текст на самото заявление, поради което са изпълнени изискванията на чл. 24б от Наредбата. Според първата инстанция посочените услуги не се заплащат от НЗОК, а по делото няма данни, нито твърдения, жалбоподателят да е поискал плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, и следователно не е налице приетото от административния орган нарушение на чл. 30, т. 5 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г. По изложените съображения съдът е достигнал до извод, че жалбоподателят "МБАЛ д-р Маджуров" ООД е санкциониран незаконосъобразно, поради което оспорената заповед е отменена. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. При извършената от касационната инстанция проверка и при съобразяване с приложимите правни норми се достига до извод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В разпоредбата на чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата), по време на своя престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ, здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат следните допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия - самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, с или без придружител по желание на пациента; 2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи - самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или екип от медицински специалисти. В разпоредбите на чл. 24б и 25 от Наредбата е регламентиран редът, по който се предоставят тези услуги от лечебното заведение. Пациентът следва писмено да заяви услугата/услугите, които желае да ползва, като декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите. Първоинстанционният съд е приел, че заплатената цена в размер на 250 лева от С. Идриз майка и законен представител на пациента Ф. Идриз е в резултат на попълнените от нея заявление от 13.12.2022 г. за допълнително поискани услуги и декларация от 18.12.2022 г. за информираност и съгласие на пациента, в които е обективирана волята ѝ да поиска допълнителна услуга. Завлението е бланкетно, като в него са напечатани и изброени всички предлагани от лечебното заведение медицински услуги и съответните цени за тях. В ценоразписа на лечебното заведение са посочени като отделни услуги, както следва: услугата самостоятелна стая с ед. цена на услугата 150 лв. и услугата "подобрени битови условия /в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет" с ед. цена 50 лв. Пациентът не е пожелал да ползва посочената в заявлението услуга "самостоятелна стая", такъв избор от негова страна не е направен, като е направено отбелязване срещу услугата "подобрени битови условия/ в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет с посочване, че същата ще бъде ползвана за 5 дни. Тази ползвана от здравноосигуреното лице допълнителна услуга не се предвижда като самостоятелна услуга в нормата на чл. 24а, ал. 1 от Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2 от Наредбата, лечебните заведения имат право да предоставят срещу заплащане допълнително поискани услуги, свързани с подобрени битови условия, само в случаите, когато болничните стаи не разполагат с еднакви битови условия и са налице свободни стаи, предоставящи възможности за избор. От цитираните разпоредби е видно, че услугите, свързани с подобрени битови условия, включват предоставянето на пациента на самостоятелна стая, в цената на която са и всички допълнителни битови условия. Ето защо изисканото от пациента доплащане не е съобразено с условията, при които лечебните заведения могат да искат такова. Предвид изложеното от пациента не е следвало да се изисква допълнително заплащане за услуга, която е включена в ценоразписа на лечебното заведение, но не е сред изрично предвидените в Наредбата. В този смисъл е и практиката на ВАС по сходни случаи, изразена в решение 3138 от 14.03.2024 г. по адм. д. 5742/2023 г., VІ отд. на ВАС и решение 1840 от 16.02.2024 г. по адм. д. 11644/2023 г., VІ отд. на ВАС. С оглед изложеното неправилен е извода на първостепенния съд, че мотивите на акта са напълно неясни. В мотивите на акта са изложени установените факти, които са подведени правилно под посочените приложими правни норми, което позволява да се извлече разбираемо волята на административния орган, поради което касационната инстанция счита, че в акта са изложени достатъчно ясни и разбираеми мотиви. Неправилно съдът е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 30, т. 5 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. Съгласно предвиденото в чл. 30, т. 5 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. е създадено задължение за изпълнителите на медицинска помощ, да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени клинични пътеки (КП), амбулаторни процедури (АПр), клинични процедури (КПр), в които изрично е посочено. Констатираните различия между уредената в Наредбата допълнителна услуга "подобрени битови условия" и отбелязаната услуга по т. 4 от заявлението, както и разликите между обема на услугата по т.4 и по приложеното писмено становище на управителя на лечебното заведение, в което е добавено и осигуряване на легло на придружител (последното съгласно чл. 24а, ал. 1, т. 1 от Наредбата е по желание на пациента), води до неяснота досежно конкретното съдържание на предоставената услуга. В подкрепа на горното, следва да се посочи, че в Наредбата менюто за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим е включено в т. 2 на чл. 24а, ал. 1 като част от допълнителното обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, а не от подобрените битови условия по т. 1. С оглед на изложеното, се налага извода за липсата на конкретика относно вида и предметния обхват на предлаганото допълнително обслужване, което би получил заплатилия услугата пациент и дали същото на практика напълно или частично няма да бъде заплатено от НЗОК, за което лечебното заведение няма право да иска допълнително заплащане. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че лечебното заведение правилно и в съответствие с материалния закон е било санкционирано с оспорената Заповед за налагане на санкции РД-25-217 от 17.02.2023 г., издадена от директора на РЗОК - Бургас. Като е извел различен правен извод Административен съд - Бургас е постановил своя съдебен акт при допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изясняване на спора от фактическа страна, след отмяна на обжалваното съдебно решение следва да бъде постановено друго по същество, като жалбата на "МБАЛ д-р Маджуров" ООД против Заповед за налагане на санкции РД-25-217 от 17.02.2023 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Бургас, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение следва да се приеме за основателно. На същия се присъждат направените разноски за касационната инстанция, а именно 200 лева за заплатена държавна такса за касационно оспорване, както и сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,