Решение № 8868 от 26.9.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ж. Стефанова, против Решение 880/23.12.2022 г., постановено по адм. дело 711/2022 г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което е отменено Решение РТД - 3000-1225/23.06.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Пловдив по митническа декларация (МД) с MRN 20BG003010015025R9/11.04.2020 г., и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 1 600,00 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество касаторът счита изводите на административния съд за немотивираност на административния акт за неправилни. Изложени са доводи, че решението на митническия орган е мотивирано както чрез съдържащите се в него фактически и правни основания, така и чрез преписката, въз основа на която то е издадено, в съответствие с нормата на чл. 22, т. 7 от Регламент 952/2013. Посочва се също така, че фактическите и правни съображения, свързани с издаването на решението, се основават на фактите и обстоятелствата по случая, базирани и съобразени с националното законодателство и законодателството на ЕС. Наред с това се излагат съображения, че съдът не е изследвал всички факти и доказателства по делото, като неправилно е пренебрегнал представените по делото доказателства, в това число справки от митнически информационни системи, съдържащи данни, генерирани от системата по конкретно зададени показатели, в случая справки от МИСIIIА, съдържащи всеобхватна информация за всяка стока, също така и митническите декларации, цитирани в обжалваното решение, съдържащи цялостна информация за всяка стока, в това число и за стоката, чиято митническа стойност е използвана за определяне на тази по процесната стока. От друга страна съдът изцяло е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), без да съобрази, че същото отразява единствено какво е осчетоводено във воденото от дружеството счетоводство. В допълнение е отбелязано, че при постановяване на съдебния акт, в нарушение на чл. 633 от ГПК, решаващият състав не е съобразил и Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, [улица], [адрес], чрез своя процесуален представител - адв. Зафирова,в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба по подробно изложени съображения. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Хасково е законосъобразността на Решение РТД-3000-1225/23.06.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Пловдив, с което на МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ ЕООД, на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗМ във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение в размер на 56 350,08 лева, като по отношение на дружеството на основание чл. 77, § 1, буква а) във връзка с чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 54 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 4374,89 лева. Според фактическите установявания, на 11.04.2020 г. с МД с MRN 20BG003010015025R9 МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ ЕООД е декларирало стока (препарат против насекоми 400 мл.) за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение, внос от Турция, 3 261 кашона х 24 бр. = 78 264 бр., с код по ТАРИК 38089190 90, общо нето тегло 22 018 кг., с декларирана митническа стойност 34 475,64 лева (1, 56 лв./кг), с начислен за вноса ДДС в размер на 6 895,13 лева, с деклариран метод за определяне стойността на стоката - договорна стойност по чл. 70 от Кодекса. При извършена митническа проверка на МД по реда на чл. 188 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. е установено, че декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническа стойност на внасяната стока е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход, като за сравнение за използвани определените в т. 40, § 1 ДР от ЗМ - оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Посочено е, че съгласно данните, публикувани в предоставената на разположение на държавите членки на ЕС система Тезей (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с код по КН 38089190 с държава на произход Турция в размер на 3,29 лв./кг., а декларираната МС за стоката по МД с MRN 20BG003010015025R9/11.04.2020 г. е 34 475,64 (1,56 лв./кг). Във връзка с възникнало съмнение относно декларираната МС, от дружеството са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо с вх. 32-121211/27.04.2020 г., от МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ ЕООД са били представени 2 бр. фактури за продажба на стоката и разпечатка от системата Суифт за извършеното плащане, като още на 21.04.2020 г. определеното с писмо с рег. 32-113803/15.04.2020 г. обезпечение в размер на на 4 374,79 лева за покриване на потенциално митническо задължение и други вземания по вноса е било внесено по сметка на Митническо бюро (МБ) Свиленград. Доколкото съмненията, и след представяне на документите, не са отпаднали, е прието, че МС не може да се определи въз основа на метода на договорната стойност, поради което новата митническа стойност следва да бъде определена чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи за приели, че МС не може да се определи въз основа на идентични стоки, тъй като не са намерени данни за внос на идентични стоки След направена справка в системата за предоставяне на информация за управленски цели МИСIIIА за наличието на регистрирани МД за допускане за свободно обръщение с крайно потребление на сходни стоки са намерени резултати за декларирани митнически стойности от други вносители, които да послужат за база за определяне на новата МС на стоката по процесната МД, като в резултат митническата стойност на стоките от процесната декларация е определена на основание чл. 74, § 2, буква б от Регламент (ЕС) 952/2013, в размер на 2,25 лв./кг., с база - митническата стойност по митническа декларация с MRN 20BG003009055144RO/05.02.2020 г. В хода на съдебното производство е допусната ССчЕ, в заключението по която е направен извод, че цената на процесната стока по фактура АКВ2020000000016 от 07.04.2020 г., приложена към МД, е била платена изцяло от МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ ЕООД към издателя на фактурата Аква козметик, Турция, с отразено основание за плащане номера на фактурата. Според вещото лице плащането било осчетоводено при МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ ЕООД. Посочено е също така, че е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесната МД с MRN 20BG003010015025R9/11.04.2020 г., а според анализа на данните цената, по която били продадени по-голямата част от внесените стоки, съответствала на цената, платена за стоките по фактура АКВ2020000000016 от 07.04.2020 г. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му, но при липса на мотиви, съставляващо съществено нарушение на изискванията за форма и при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно начина на формиране на митническата стойност съгласно вторичните методи, регламентирани в чл. 74, § 2, букви а - г от Регламент (ЕС) 952/2013, в случаите когато същата не може да бъде определена при прилагане на общите правила на чл. 70 от регламента. Според съда при определяне на МС по реда на чл. 74, § 2, буква б административният орган следва да установи и изложи данни относно договорната стойност на стоки, които са сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, точка 14 от Регламент за изпълнение 2015/2447, както и да съобрази разпоредбите на член 141 от същия регламент. Съдът посочва, че в мотивите на обжалваното решение се съдържат единствено номерата на митнически декларации, които са установени като сходни и тази от тях, която е взета за база за определяне на МС на внасяната стока по процесната МД, но не и данни за стоките, позволяващи проверка за изпълнението на изискванията по отношение на държава на произход, производител, характеристики, качество, репутация и други, търговско равнище и количества. Не е обективиран анализ за действителното наличие на сходство на условията по доставката по процесната декларация и тази по взетата като база друга МД. Предвид изложеното административният съд е приел, че актът не е мотивиран, като според него липсата на мотиви представлява съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за незаконосъобразност на решението. Наред с това е прието, че решението е постановено и в нарушение на материалния закон, доколкото незаконосъобразно е отхвърлена декларираната договорна стойност и е определена нова митническа стойност по декларация на трето лице. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, обуславящ неговата отмяна. Решението на Административен съд - Хасково е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно - налице ли са основанията за определяне на митническа стойност на стоките от процесната МД с MRN 20BG003010015025R9/11.04.2020 г. по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящата съдебна инстанция, при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения митнически акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) 952/2013. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. По общото правило на чл. 22, § 7 от МК митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че оспореният административен акт не е мотивиран с конкретни обстоятелства, които са породили съмненията на митническия орган, че декларираната договорна стойност на процесните стоки не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. Доводите на касатора за приложението на решението на СЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, се явяват неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че позоваването на диспозитиви 38 и 39 от решението на СЕС по дело С-291/15 и възражението на органа, че договорната стойност на процесните стоки е изключително ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, не е основано на анализ на представените от дружеството документи. Посочените в оспорения административен акт обстоятелства за извършен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИСЗА и данните, публикувани в ТЕЗЕЙ, без прилагане на конкретни доказателства, както и базата за определяне на новата митническа стойност, не са достатъчни за извършване на сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при внос на сравними/сходни стоки по смисъла на цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-291/15. Не се представя информация за характеристиките и съставните материали на стоките, използвани за извършването на сравнителния анализ, качеството и репутацията им и съществуването на търговска марка, за да се приеме, че декларираните от дружеството стойности съществено се различават. От друга страна, както основателно сочи и съда, от представените данни за митническа стойност на стоките по посочени от административния орган три броя МД, послужили като база за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, липсва възможност съдът да прецени дали стоките по използваните декларации действително отговарят на дефиницията за сходни стоки и дали са приложени правилно разпоредбите, касаещи определяне на митническата стойност съобразно принципа за сходни стоки. Горните изводи изцяло се подкрепят и от приетото по делото заключение по назначената ССчЕ. В конкретния случай предвид липсата на възможност за извършване на пряко сравнение, стоките не могат да бъдат сравнени по характеристики и съставни материали. Съобразно легалната дефиниция в чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Съгласно разпоредбата на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, а съгласно пар. 5 от същата разпоредба договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. Оспореният административен акт не съдържа какъвто и да било анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент 952/2013 за определянето на митническата стойност на стоки 1 и 2. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което настоящият състав приема, че определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки, какъвто е процесният случай, противоречи на материалния закон. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на мотиви в акта е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата стойност на процесните стоки, както основателно посочва и първоинстанционният съд. С оглед изложеното правилен е изводът на административния съд, че дори да се приеме, че фактурната стойност е твърде ниска, за да бъде приета за митническа стойност по чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013, то незаконосъобразно и в противоречие с чл. 74, § 1 от Регламент 952/2013, изискващ вторичните методи по букви от а до г от § 2 да се прилагат последователно, е определена митническа стойност по реда на чл. 74, § 2. В оспорения пред първоинстанционния съд акт липсва изложение на фактическите обстоятелства, също така не са изложени мотиви за спазване на поредността на използване на методите по чл. 74, както следва да се прилага разпоредбата на Регламент 952/2013, съгласно подробните правила на чл. 141 от Регламента за изпълнение, което от своя страна е пречка за преминаването към възможността по чл. 74, § 2 от същия Регламент. От изложеното се налага извод, че митническите органи не са обосновали съмненията относно декларираната от Фитони 1 ЕООД договорна стойност на стоките съгласно чл. 140 от Регламента за изпълнение и не са установили предвидените от материалния закон основания за определяне на митническата стойност по метода на договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 141, §1 и §2 от Регламента за изпълнение и чл. 74, § 2, б. б) от Регламент 952/2013 г. във връзка с чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на МАГНАТИ БЪЛГАРИЯ ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 750 лв., съгласно приложения на л.25 от делото договор за правна защита и съдействие. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,