Решение № 13069 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2015 г.

Решение № 13069 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Цв. Маркова, против решение № 21 от 7.04.2015 г., постановено по адм. д. № 180/2014 г. по описа на Административен съд - Видин, с което, по жалба на Лилко Цанков Ценков от с. Милчина Лъка, общ. Грамада, е отменено Уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ с изх.. № 02-050-6500/2073 от 13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., за напълно отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ по подадено Общо заявление за подпомагане с УИН 05/060613/86350 от 13.05.2013 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че не е спазил административнопроизводствените правила за издаване на оспорения акт и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението, включително в частта на присъдени в полза на оспорващия разноски и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа касационната жалба, прави евентуално възражение за прекомерност - на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по касационната жалба - Лилко Цанков Ценков, не се явявя и не изпраща процесуален представител. В писмено становище оспорва жалбата с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че административният орган, в хода на административната проверка, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречие на акта с материалноправните разпоредби, който извод обосновава с липсата на надлежно уведомяване на Ценков за застъпване на заявените от него площи с площи, декларирани като ползвани и от друг кандидат, както и че той е бил лишен от възможността да представи декларация за ползваните площи. Намира за правилна преценката на съда, че при издаването на оспорения административен акт не е спазен предвидения в чл. 17 от Наредба № 5 ред за отстраняване на застъпванията, предвид установеното, че пощенската пратка не е връчена по реда на чл. 5 от Общите условия на КРС, а и с оглед свидетелските показания, че адресът на оспорващия не е посещаван. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Лилко Ценков против Уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ с изх. № 02-050-6500/2073 от 13.08.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013г, с което му е отказано финансиране по Схемата за единно плащане на площ и по Схемата за национално доплащане на площ в пълен размер, по подадено заявление за подпомагане с УИН 05/060613/86350 от 13.05.2013 г. за парцели с идентификатори: БЗС: 05997-47-2 от 0,23 ха, 48266-2-3 от 1,35 ха, 48266-4-7 от 0,30 ха, 48266-4-6 от 0,84 ха, 48266-4-8 от 0,43 ха, 48266-7-4 от 1,42 ха,, 48266-16-3 от 1,77 ха, 48266-20-2 от 1,08 ха, 48266-22-3 от 1,54 ха, 48266-29-3 от 0,18 ха, 48266-32-3 от 0,24 ха, 48266-32-4 от 0,35 ха и 48266-38-4 от 0,54 ха, или общо 10,27 ха по СЕПП и 10,09 ха по СНДП. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид неполучено уведомително писмо за застъпвания, заради което и лишен от възможността да докаже, че той е ползвател на декларираните площи, и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено Общо заявление за подпомагане с УИН 05/060613/86350, в което оспорващият е заявил за подпомагане площи по СЕПП и СНДП, за парцели с посочени по-горе идентификатори и размери. Посочил, че на 20.08.2013 г. е извършена проверка на място, за която бил издаден контролен лист, установяващ, че всички площи в заявените размери са допустими за подпомагане. Съдът съобразил, че в резултат на извършени административни проверки били установени площи, заявени от повече от един земеделски стопанин, поради което до жалбоподателя е изпратено уведомително писмо изх. № 02-050-6500/3961 от 14.09.2013 г., с което последният е уведомен в срок от 20 работни дни да представи документи, доказващи правното основание за ползване на заявените земеделски земи съгласно приложена към писмото таблица. Това писмо, след успешно проведено по реда на чл. 193 ГПК, вр. с чл. 144 АПК оспорване на верността на обратната разписка с бар код 70804000/л. 71 от делото/ за доставянето му, приел за неполучено. Така по отношение на основното възражение на земеделския стопанин приел, че е налице допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, с оглед ненадлежното му уведомяване за наличието на двойно заявени площи, като приел, че уведомително писмо изх. № 02-050-6500/3961 от 14.09.2013 г. /л. 68 от делото/ не е връчено в съответствие с действащата към случая редакция на чл. 17 от Наредба № 5. До този извод стигнал с оглед на факта, че Разплащателната агенция е изпратила писмото за установените при проверките застъпвания и е указала възможността за изясняване на двойно заявените площи в срок от 20 работни дни от датата на получаването му - с представяне на документ, доказващ правното основание за ползването съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 5, както и негативните последици при недоказване на ползването на процесните площи, но то е изпратено по куриер "СТАР ПОСТ" ООД на адреса, посочен от земеделския стопанин в заявлението за подпомагане, без да е установено, че пратката, т.е. уведомителното писмо, е надлежно доставена. В тази връзка съдът съобразил и приложената по делото жалба вх. № 02-050-6500/166 от 9.05.2014 г. /л. 31 от делото/ на земеделския стопанин за недоставяне на уведомителното писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат за кампания 2013 г., адресирана до ОД"Земеделие"-Видин, надлежно получена от административния орган, по която ответникът - по отношение на релевантния факт досежно ненадлежно връчване, не се е произнесъл. С оглед горното извел и решаващия си извод, че неправилно административният орган е приел, че изпратеното уведомително писмо не може да бъде връчено на кандидата, с оглед оборената доказателствена сила на обратната разписка, т.е. че без да бъде изпратено и връчено уведомително писмо до Лилко Ценков, не са били налице основанията за публично оповестяване на уведомлението по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 5, респ. и че ответникът, като не отчел допуснатото от него нарушение на процесуалните правила и като приел, че процесното застъпване не е отстранено, е допуснал и неправилно приложение на закона. Допуснатото нарушение преценил за съществено по съображения, че в случая, ако Лилко Ценков бе получил процесното уведомително писмо, би имал възможност да представи необходимите доказателства - документите по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5, удостоверяващи правото на ползване на заявените от него за подпомагане площи, оттук да се очертае друга фактическа обстановка, обуславяща други правни изводи, различни от направените от административния орган. Наред с този, съдът извел и втори извод, а именно, че предвид липсата на надлежно уведомяване на Лилко Ценков за застъпване на заявените от него с площи, декларирани като ползвани и от друг кандидат, не може да се приеме, че застъпването на площи не е отстранено по реда, предвиден в Наредба № 5, поради което не е налице безспорно установяване на една от предпоставките за постановяване на оспорения отказ за плащане по СЕПП и СНДП, в която връзка съобразил и неоспореното заключение на вещото лице. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел наличие на основание за отмяна на административния акт. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на делото осъдил ответника да заплати на оспорващия сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски. Постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че уведомително писмо изх. № 02-050-6500/3961 от 14.09.2013 г. не е надлежно връчено на жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че последният е бил редовно уведомен за процедурата по отстраняване на двойно декларирани площи, съответно не може и да се приеме, че същият е пропуснал срока за представяне на документите, с които да докаже правото си да ползва заявените за подпомагане площи, за които е констатирано застъпването. Основният наведен довод в касационната жалба - за противното, основан на съображение за спазена процедура по връчване съгласно чл. 61, ал. 3 АПК, т.е. на общия закон не държи сметка, че доказателствата по делото налагат несъмнения извод, че ако не бе допуснато посоченото по-горе нарушение - на относимата специална процедура, би могло административният орган да достигне и до други изводи. Затова е правилен изводът на съда, че допуснатите от административния орган нарушения са съществени, поради което съдът правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл е изградена практиката на ВАС - напр. решение № 6621 от 4.06.2015 г. по адм. д. № 9145/2014 г., III отд. и решение № 11736 от 6.11.2015 г. по адм. д. № 5285/2015 г., IV отд. на ВАС. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод и че предвид липсата на надлежно уведомяване на земеделския стопанин за застъпване на заявените от него площи с площи, декларирани като ползвани и от друг кандидат, не може да се приеме, че застъпването на площи не е отстранено по реда, предписан в Наредба № 5, което обстоятелство е установено и от вещото лице. Обоснован е и следващият извод на съда, че при това положение не е установено наличието на една от предпоставките за постановяване на оспорения отказ за плащане по СЕПП, предвидена в чл. 43, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а именно Разплащателната агенция да намали размера на плащането или да откаже плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз - за една и съща площ да са подадени две или повече заявления и застъпването на площи да не е отстранено. По тези съображения наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Второто основно възражение на касатора, че сторените в производството пред първоинстанционния съд разноски не е следвало да бъдат присъдени на оспорващия, не намира опора в на чл. 143, ал. 1 АПК. С оглед гореизложеното няма основание за отмяна на решението и в частта на присъдените разноски. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Видин е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски за защита пред ВАС, направено от ответната страна по касационната жалба, е своевременно направено и основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, но недоказано- по настоящото дело не е представен документ, от който да е видно плащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение