Решение № 187 от 24.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г.

Решение № 187 от 24.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 53/24.02.2012 г. по т. д. № 261/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 222/13.07.2011 г. по гр. д. № 57/2011 г. на Габровски окръжен съд. С последното е отхвърлена молбата на касатора за обявяване неплатежоспособността, в евентуалност свръхзадължеността на [фирма], на основание чл. 607а ТЗ. К. оспорва правилността на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че в противоречие с чл. 182 вр. с чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е обосновал извода си за платежоспособност на ответното дружество изцяло с изводите на приетата по делото експертиза, в частност - варианта, почиващ на счетоводните записвания, въз основа които са изготвени годишните счетоводни баланси на ответното дружество към 31.12 2008 г., 31.12.2009 г. и 31.12.2010 г., без съобразяване оспорената от молителя и недоказана от ответника тяхна редовност и конкретно - оспорената документална обоснованост на счетоводните записвания за парични наличности на каса и вземания от трети лица. Водещо до необоснованост на решението намира противоречието в кредитирането на констатациите на икономическата експертиза по междинен баланс на ответното дружество към 30.09.2011 г., като годно доказателствено средство по отношение преценката за свръхзадълженост на дружеството / неустановена/, но негодни, по отношение преценка състоянието му на неплатежоспособност, изхождайки единствено от качеството му на междинен счетоводен баланс, и изобщо немотивираното кредитиране на изготвения от съдебно-икономическата експертиза I-ви вариант на установяване коефициенти на ликвидност, характеризиращи финансовото състояние на ответното дружество, на база оспорените счетоводни записвания. К. се позовава на необсъдени противоречия и необоснованост в констатациите на експертизата, както и на несъобразени от въззивния съд, релевантни за установяване материалноправните предпоставки на несъстоятелността доказателства, представени с въззивната жалба. Ответната страна - [фирма] - не депозира отговор на касационната жалба. С определение № 538/10.07.2012 г. по настоящото дело, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение е допуснал касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради постановяване на въззивното решение в противоречие с решение № 1991/10.08.1957 год. по гр. д. № 3941/1957 г. на ВС, IV г. о., по процесуалноправния въпрос " относно доказателствената тежест при оспорване редовността на вписванията в счетоводните книги ". В решение № 1991/10.08.1957 г. е прието, че " когато бъде оспорено извлечение от сметка по счетоводните книги на страна по спора, в тежест на страната, позоваваща се на това извлечение е да докаже, че счетоводните записвания са извършени въз основа на годна документация и че изобщо счетоводните книги са водени редовно ". На поставения въпрос ще следва да се отговори, изхождайки от доказателствената сила на вписванията в счетоводните / търговските / книги и характеристиката им като документи, съгласно чл. 182 предл. второ ГПК, в частност чл. 55, ал. 2 ТЗ - при правоотношения между търговци, по търговска сделка. По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е постановена богата и последователна казуална съдебна практика /ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. № 413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006 г. на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК/, разрешенията на която са споделени в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г. на ВКС, III г. о., споделяно и от настоящия състав. Вписванията в счетоводните /търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. По смисъла на закона те имат възможна /при съгласие на страните/ доказателствена сила. Като производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото - / чл. 182, ал. 1 ГПК/. Разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ не въвеждат изключение от общото правило за разпределение на доказателствената тежест, по отношение установяването на факти, възпроизведени в счетоводните записи, в качеството им на носители на диференцирана вторична информация, по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството и доказателствено средство в процеса. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Следователно, на така поставения процесуалноправен въпрос, отговорът е: Според общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, при оспорване вписванията в счетоводните / търговските / книги, тежестта за доказване редовността им, съгласно изискванията на Закона за счетоводството и / или Търговския закон, носи ползващата се от оспорените вписвания страна. Върховен касационен съд, второ търговско отделение, в съответствие с така дадения отговор на поставения процесуалноправен въпрос, като взе предвид изложените от касатора доводи и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК, приема следното: Няма спор относно легитимацията на [фирма] като кредитор на [фирма], в качеството си на продавач по два договора за покупко-продажба на инертни материали - от 13.04.2009 г. и 23.04.2009 г., за вземанията си на основание които, вкл. в обезщетяване забавата на купувача [фирма] молителят се е снабдил с изпълнителен лист, въз основа влязло в сила решение № 65/16.02.2010 г. по гр. д. № 2056/2009 г. на Габровски районен съд, потвърдено с решение № 138/20.07.2010 г. на Габровски окръжен съд. Не е противопоставен довод за удовлетворяване на вземането. Спорът между страните е ограничен до установяване материалноправните предпоставки на несъстоятелността, извън легитимацията на молителя като кредитор, с неудовлетворено от ответника - търговец вземане от търговска сделка: спиране на плащанията, като обективно установимо състояние на невъзможност за длъжника да погасява изискуеми и ликвидни задължения, произтичащи от търговска сделка, което състояние и към момента на постановяване на решението има траен характер. Постановеното въззивно решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 154 вр. с чл. 12 ГПК, съдът следва да постанови мотивирано решение, въз основа на доказани в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи, представени и наведени своевременно, в съответствие с вътрешното си убеждение. В настоящия случай съдът е изградил вътрешното си убеждение въз основа на съдебно-икономическа експертиза, основана на счетоводни записвания, чиято редовност е своевременно оспорена от ищеца, но недоказана от ответника, в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съгласно отговора на поставения процесуалноправен въпрос. От друга страна, предприетото от молителя доказване на редовните счетоводни записвания на ответника, за нуждите на производството по чл. 607а ТЗ, е останало компрометирано от допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 201 - 202 ГПК, вкл. на задължението му по чл. 621а ал. 1, т. 2 от ТЗ, като специална спрямо нормата на чл. 266, ал. 3 от ГПК процесуална норма, въвеждаща засилено служебно начало в установяване материалноправните предпоставки на несъстоятелността. В подкрепа на преждеизложеното съдът съобрази следното: В първоинстанционното производство, след изготвяне на икономическа експертиза за финансовото състояние на ответното дружество и с оглед установените коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, ползващи длъжника, [фирма] е оспорило документалната обоснованост на счетоводните записвания, по годишни счетоводни баланси за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., относно парични средства на каса, както и относно съществуването на краткосрочни вземания на дружеството към трети лица, според междинен финансов отчет към 30.06.2011 г.. В преодоляване процесуалното нарушение на първоинстанционния съд във връзка с направеното своевременно оспорване, по същество оспорване и на констатациите на приетата съдебно - икономическа експертиза, вкл. в изпълнение задължението му по чл. 621а ал. 1, т. 2 от ТЗ, за служебна активност в събирането на доказателства, въззивният съд е допуснал допълнителна икономическа експертиза по искане на молителя в производството. Съгласно поставената задача, експертизата и в съответствие с предмета на оспорването, е следвало да изготви заключението във варианти: по определяне коефициентите за ликвидност на дружеството със /I/ и без / II / записите относно парични средства на каса по годишни счетоводни баланси към 2008, 2009, 2010 г. и междинен баланс към 30.09.2011 г. и без краткосрочни вземания на дружеството към трети лица към 30.09.2011 г., за които не е установило документална обоснованост. Оспорването на документалната обоснованост на вземанията, към последващ спрямо тази на касовата наличност момент, кредиторът е обосновал с драстичното им нарастване по размер, спрямо зануляване стойността на касовата наличност, след влизане в сила на Закона за ограничаване плащанията в брой /обн. ДВ чр. 16 от 22.02.2011 г./, установимо от заключението. Проверката на документалната обоснованост, респ. на редовността на счетоводните записвания - предмет на оспорването, е предмет на възложената задача. Вещото лице е изготвило II вариант /възложеният от кредитора - молител/, на база простото игнориране на счетоводните записвания за касова наличност, без мотиви относно проверена тяхна документална обоснованост, респ. изложение по същата. Към 30.09.2011 г., при счетоводно записани вземания за 1 193 хил. лв., вещото лице е изложило конкретни обстоятелства само за установени, въз основа сключени още през 2008 г. 2 договора, вземания за 700 хил. лв., изискуемостта на които към 2011 г. не е документално обоснована. В с. з. от 31.01.2012 г. сочи вземане от 260 000 лева, неясно отразено в заключението като задължение, обосновавайки го с решение на Общо събрание на съдружниците на длъжника, който обаче е еднолично О. /вероятно решение на едноличния собственик на капитала/ и без яснота относно основанието на вземането, най-общо заявено като "вътрешен разчет". Съпоставянето на стойностите не дава основание да се приеме, че при липсата на яснота относно произхода и основанието на това вземане, тази сума е приспадната от размера на вземанията при изготвянето на вариант II към 30.09.2011 г. В заключението изобщо липсват констатации за документална обоснованост на вземанията, формиращи разликата между счетоводно заведените от една страна и установените като неизискуеми от друга, вземания от 493 хил. лв. /1 193 х. - 700 х./, при съобразени в размер от 496 хил. лв.. Същевременно и в сумата на формално посочените като документално обосновани вземания от 496 х. лв. вещото лице е включило вземане към [фирма] /стр. 84 от въззивното дело/. Дадените от вещото лице в съдебно заседание от 31.01.2012 г. обяснения изключват безспорния и изискуем характер и на това вземане, вкл. установяване произхода му, посочено с основание " искова молба ". Същевременно и в оспорване констатациите на експертизата въззивникът се позовава на установимия от справка в търговския регистър факт, че [фирма] е в открито производство по несъстоятелност от началото на 2008 г. /вече обявен в несъстоятелност и при одобрена сметка за разпределение/, без в същото да е прието вземане на [фирма]. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне молбата на касатора за обявяване неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на [фирма], на основание чл. 607а от ТЗ, въззивният съд е приел, че затрудненията на длъжника са временни, че същият не е спрял плащанията, разполага с бързоликвидни средства, достатъчни да посреща текущите си задължения, които му изводи са напълно немотивирани с конкретни фактически констатации, освен с немотивирания избор на вариант I-ви от изготвеното заключение, при това по годишен счетоводен баланс към 31.12.2010 г.. Направеният от съда избор е компрометиран от съдържанието на самото заключение, което по същество не е работило в съответствие с възложената му от въззивника задача. Същевременно разминаването в коефициентите на ликвидност по двата варианта към 2009 г., 2010 г. и 30.09.2011 г. е драстично. Съобразно варианта, игнориращ касова наличност и вземания към трети лица, съответно за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, в тази им поредност, коефициентите са съответно: 2009 г. - 0,60; 0,565; 0,565; 0,00; 2010 г. - 0,16; 0,16; 0,16; 0,00; към 30.09.2011 г. - 0,7886; 0,786; 0,786; 0,00 /при неясни и противоречиви констатации на вещото лице относно документално обосновани вземания към 30.09.2011 г., коментирани по-горе, предпоставящи възможност и за по-неблагоприятни стойности/. Изобщо не са съобразени и коментирани, макар и с помощен характер, съпътстващо установените коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост, във всеки от вариантите сочещи на изключителна зависимост на предприятието на длъжника от използването на чужди средства /привлечен капитал/. За нуждите на настоящото производство, обаче, е неприложимо простото игнориране на оспорените счетоводни записвания, тъй като от значение, за установяване обективното финансово състояние на търговеца, са действителните стойности на редовните счетоводни вписвания. Решението има действие по отношение всички кредитори на несъстоятелния длъжник, обвързани с възприетата от съда дата на неплатежоспособността, поради което и същата не може да се презумира от датата на спиране плащането спрямо молителя в настоящото производство. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване показателите на общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и момента на спиране обслужване задълженията му в цялост, а не от конкретно извършено неплащане към отделен кредитор. Въззивният съд е нарушил чл. 201 ГПК вр. с чл. 621 а ал. 1, т. 2 ТЗ, неинициирайки допълване и отстраняване противоречията и неяснотите в представеното заключение на икономическата експертиза, както и чл. 202 ГПК - като го е възприел безкритично. Неустановяването на действителни стойности на редовните счетоводни записвания изключва възможността за произнасяне настоящата инстанция по същество. Решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на същия, за изслушване допълнително заключение на вещото лице, в изпълнение възложената му от [фирма] задача - за установяване коефициенти на ликвидност, финансова автономност, финансова задлъжнялост, както и евентуалната преценка на състояние на свръхзадълженост, извършвайки мотивирана, реална проверка за документална обоснованост на осчетоводената от ответника касова наличност и вземания към трети лица, вкл. за обосноваване характера им на краткосрочни вземания. Водим от горното, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, второ търговско отделение