Решение № 4836 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14424/2009 г.

Решение № 4836 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14424/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 23.05.2009 г., постановено по адм. д. № 3573/05 г. Софийски градски съд, адм. колегия, III-е състав, е отменил частично ДРА № 360 от 3.06.2005 г. на ДП "Красно село" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 2778/14.10.2005 г. от директора на РДД - гр. София, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 4 118,24 лв. и начислен ДДС за внасяне в същия размер. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Обединена електротехническа компания" - АД - София като неоснователна и е осъдил дружеството да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 418 лв. юрисконсулско възнаграждение. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от "Обединена електротехническа компания" - АД - София представлявана от изпълнителния директор Борислав Кръстев Кръстев. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд в посочената му част е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да уважи жалбата на дружеството и в останалата й част. Претендира се заплащане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Софийски градски съд е отменил частично ДРА № 360 от 3.06.2005 г. на ДП "Красно село" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 2778/14.10.2005 г. от директора на РДД - гр. София, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 4 118,24 лв. и начислен ДДС за внасяне в същия размер. Като необжалвано - чл. 219, б. "б" от ГПК (отм.) във вр. с чл. 144 от АПК решението на градския съд е влязло в сила в тази си част и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на "Обединена електротехническа компания" - АД - София срещу ДРА № 360 от 3.06.2005 г. на ДП "Красно село" при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 2778 от 14.10.2005 г. от директора на РДД - гр. София в останалата му обжалвана част. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Трансистеминженеринг" - АД съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и събраните в хода на делото доказателства, в това число заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока са изложени мотиви, че в хода на делото е установено начисляване на данъка от прекия доставчик при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), но данъчните органи са отказали правото на данъчен кредит поради липса на доказателства за реалност на доставките и тази констатация не е опровергана от събраните доказателства. Посочено е, че не е установено заплащане на данъчната основа, и че ангажираните доказателства от жалбоподателя за прехвърляне на стоката в негов склад не опровергават изложеното. По сходни мотиви градският съд е отхвърлил жалбата и в частта й относно непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Обединена строителна компания" - АД. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че градският съд е обсъдил формално заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, без да го свърже с останалите събрани по делото доказателства, както и без да съобрази, че ДРА не съдържа констатации за липса на реални доставки. Направените оплаквания са не основателни. От данните по делото е видно, че от страна на ДП "Красно село"- при ТДД - София е извършена данъчна ревизия на "Обединена електротехническа компания" - АД - София, приключила с издаването на процесния ДРА № 360 от 3.06.2005 г. В хода на ревизията е установено, че за данъчен период м. 09/03 г. дружеството е упражнило право на данъчен кредит в размер на 24 826,83 лв. по фактура № 128/4.09.2003 г., издадена от "Трансистеминженеринг" - АД с правоприемник "Транслимитид" - АД. При извършената насрещна проверка е установено, че данъкът е начислен от доставчика при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), но не са представени документи за материална и техническа обезпеченост на доставката, не е установено къде се съхраняват кабелите, как са транспортирани, няма представени доказателства за извършено заплащане по доставката, като такива данни не са налице и за предходния доставчик "ТД Кабелснаб" - АД. Правото по тази фактура е отказано поради наличие на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). По сходни съображения данъчният орган е отказал да признае и право на данъчен кредит в размер на 44 500 лв. по фактура № 97/2.12.2003 г. издадена от "Обединена строителна компания" - АД. В мотивите на решение № 2778/14.10.2005 г. от директора на РДД - гр. София като допълнително основание за непризнаване на право на данъчен кредит е посочено липсата на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). По изложените по-горе мотиви градският съд е приел, че тези констатации на данъчния орган не са опровергани в хода на съдебното производство, в това число и чрез заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Този негов извод е правилен и логически обоснован на фактите по делото и закона. Неоснователно е оплакването, че съдът не е обсъдил всестранно заключението на вещото лице и ведно с останалите събрани по делото писмени доказателства. От данните по делото е видно, че вещото лице всъщност само е установило начисляване на данъка от двамата преки доставчици, което обстоятелство не е било спорно по делото. В мотивите на решението съдът е акцентирал на едно съществено обстоятелство в подкрепа на извода за липса на реални доставки - липсата на плащане на данъчната основа, което обстоятелство не са опровергава от ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства. В този смисъл не може да бъде споделено оплакването, че съдът само формално е обсъдил доказателствата по делото, както и че за пръв път е въвел липсата на реални доставки като основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Софийски градски съд не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,