Решение № 246 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 181/2011 г.

Решение № 246 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 181/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от адвокати Р. В. К. и Р. Й. Воденичарски - пълномощници на В. Г. Б. и И. П. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 1011 от 26.02.2009 г. по гр. д. № 3528/2007 г. на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о., в частта, с която в сила е оставено решението от 02.02.2007 г. по гр. д. № 2562/2001 г. на Софийския градски съд в частта, с която е уважен предявен срещу молителите иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на четири стаи, вестибюл, кухня и тоалетна на третия етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица]. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителите твърдят, че са от съществено значение за делото. Искат отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. От ответниците Г. Р. П., Н. Н. С., С. Н. С., Х. К. Г., както и Р. М. Р., К. Р. Р. и И. Р. К. - тримата като процесуални правоприемници на Р. К. Р., считат молбата за отмяна за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че е налице продажба на два жилищни имота, което противоречи на разпоредбата на чл. 2 ЗСГ (отм.). Взето е предвид решението от 30.11.1983 г. по гр. д. № 7614/1980 г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба на дворно място и двуетажна жилищна сграда, състояща се от етаж - четири стаи, хол, кухня, и мансарден етаж също от четири стаи, хол и кухня с пречупен таван. При тези данни покупко-продажбата на собствения на ищците имот от П. Й. Б. /наследодател на молителите/, е нищожна поради нарушение на закона - чл. 26 ЗЗД. Доколкото обаче са налице два жилищни обекта, находящи се на двата етажа на къщата, касационната инстанция е разгледала поотделно продажбата на всяко едно от жилищата и е приела, с оглед последователността на посочване на имотите в заповедта на председателя на Изпълнителния комитет на Районния народен съвет и в нотариалния акт, че жилището на втория етаж на сградата /над магазините/, което е посочено на първо място, е закупено при спазване на законните изисквания, сделката не е нищожна и искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен. За жилището в таванския етаж, което е посочено на второ място, е прието, че е закупено в нарушение на чл. 2 ЗСГ (отм.), по отношение на него сделката е нищожна /арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД/, и искът за ревандикация на този етаж е уважен. С молбата за отмяна са представени: 1. н. а. № 113, том II, дело № 275 от 4.04.1989 г., с който Н. Р. С., К. Р. С., Г. Р. С. и Т. Х. Г. са признати за собственици по давност, наследство и делба, при съответните квоти, на 89.78% ид. ч. от дворно място от 530 кв. м., съставляващо имот пл. № 296 от кв. 183 по плана на [населено място], [жк], при посочени съседи, заедно с втория етаж /първи надпартерен/ от жилищната сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, тоалетна и антре, и тавански етаж от четири помещения, вестибюл, килер, с принадлежащите 89.78% ид. ч. от общите части на сградата и от мястото; 2. молба - декларация от посочените в нотариалния акт лица за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка и 3. постановление от 24.03.1989 г. по н. д. № 275/1989 г. на Чайка Б. - IV-ти нотариус, послужило за издаване на посочения нотариален акт. За да се уважи молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на отмяната в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на спора, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при водене на делото. В разглеждания случай молителите се позовават на н. а. № 113, том II, дело № 275 от 04.04.1989 г., за да обосноват тезата си, че след като таванският етаж не е имал тоалетна, и не е налице изключението на чл. 56 от Наредба № 5 за правила и норми по Т. от 1977 г. (отм.) за случаите на делба, то намиращите се на таванския етаж помещения, макар и териториално обединени, не могат да задоволяват жилищни нужди поради липсата на тоалетна, както и на баня. Затова не се касае за жилище по смисъла на чл. 35 вр. чл. 54 от Наредба № 5/1977 г. (отм.). Обективната невъзможност да представят при висящността на делото сега представените писмени документи молителите обосновават с това, че електронният регистър се води от 1990 г., а нотариалният акт го прехожда, не подлежи на вписване, а и не се намира в преписката за продажба по ЗСГ (отм.). Отделно от това делото е водено само срещу посочения в нотариалния акт купувач, починал в хода на процеса, а документите били намерени впоследствие, след приключване на производството във въззивната инстанция, от съпругата му. С оглед данните по делото и съдържанието на влязлото в сила решение, следва да се приеме, че представените с молбата за отмяна писмени доказателства не са нови по смисъла на закона. Те са съществували при висящността на делото, а отделно от това н. а. № 113/1989 г. е описан в т. 1 на представените документи при съставянето на н. а. № 58, том VII, дело № 1221 от 07.03.1990 г. по чл. 20 ЗСГ (отм.), издаден на името на купувача П. Й. Б.. Ето защо молителите, ако са искали да се ползуват от него, е следвало своевременно да го посочат и представят още докато спорът е бил висящ. Нотариалният акт е публичен и всеки, който се интересува от отразените в него факти, при полагане на дължимата грижа, би могъл да почерпи нужните му сведения. Молбата - декларация и постановлението на нотариуса за признаване право на собственост нямат самостоятелно доказателствено значение в разглеждания случай, отделно от нотариалния акт, тъй като са послужили за издаването му те и не отразяват факти и обстоятелства, които да не са отразени в самия акт. Изключение има относно броя на помещенията, които според записаното в молбата-декларация са три, но това не е сред решаващите съображения, изложени в молбата за отмяна. В този смисъл представените към молбата доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да обосноват основание за отмяна на влязлото в сила решение. От друга страна тези доказателства и да бяха представени по делото, не биха довели до изводи, различни от сторените с влязлото в сила решение. Това е така, защото описанието на имотите в н. а. № 113/1989 г. е възпроизведено в н. а. № 58/1990 г., тъй че отразеното в сега представените доказателства не допринася с нищо за изясняване на спора. В този смисъл те не са от съществено значение за делото. С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.