Решение № 6897 от 23.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. Сарафски, представен от адв. Колчев, срещу решение 7776/16.12.2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм.д. 2434 по описа за 2022 г., с което отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-22220621000665-091-001/17.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София. Доводите на касатора са за неправилност на решението поради противоречие със съществените процесуални правила и необоснованост. Твърди пропуск на съда да цени писмените и гласни доказателствени средства за установяване на извършени счетоводни разходи в общ размер около 9 600 евро. Иска отмяна на оспореното решение, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на А. Сарафски задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2018 и 2019 г. в общ размер 5 572.90 лева и закъснителни лихви в размер 1 302.05 лева. Основата за облагане с данъци е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК. Администрацията е обосновала предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Тезата е, че в ревизираните периода задълженото лице е осъществявало търговска дейност и е получило доходи от продажба на цветя и растения, плащани с парични преводи и наложени платежи, в размери съответно 34 111.12 лева и 3 041.50 лева, които не е декларирало. Размерът на данъка е определен с прилагане на ставката по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. С решението е призната компетентността на издателите на РА, отречено е да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в ревизионното производство. Според първостепенния съд са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК при наличието на данни за укрити приходи, като е разяснено съдържанието на института. Съобразено е отсъствието на възражения по включването в счетоводния резултат на неотчетени приходи. Зачетена е презумпцията за достоверност на констатациите по РА. Съдът е отрекъл убедителността на доказването с представени и извънсъдебната фаза на производството и с гласни доказателства на извършени разходи за придобиването на стоките, с чиято продажба се обосновава придобиването на дохода. Решението е правилно. Декларацията по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, която задължените лица подават за придобитите през годината доходи, облагани с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ /за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец/ е от категорията на декларациите по чл. 105 ЗДДФЛ, доколкото с нея те сами изчисляват основата и дължимия данък. Тези декларации са изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Касаторът не е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2018 и за 2019 г. за получени доходи от стопанска дейност като ЕТ. Значението на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за огласяването на доходите и за определяне на размера им определя пропускът на задълженото лице да подаде декларация /или неточното деклариране/ като форма на укриване на доходи, което е въведено с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК основание за провеждане на ревизията по особения ред. Това основание не е в конкуренция с основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, доколкото сочената там неподадена декларация е такава, въз основа на която се определя задължението, т.е от вида на декларациите по чл. 107, ал. 1 ДОПК. С арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, условие за процесуалното предимство на приходната администрация на презумпцията за достоверност на фактическите констатации в РА е доказването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. По предоставената от Еконт експрес ООД информация Сарафски е получил пари в брой с наложени платежи или парични преводи срещу пратки на цветя. С получаването на плащането в брой са придобити доходите /вж. чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ/ без да са декларирани, а това сочи на укриването им. ГДО за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец /включително такъв по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 ТЗ/ е преобразувания по правилата на чл. 28 ЗДДФЛ облагаем доход по чл. 26, ал. 1 от закона, а този доход е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, а това е преобразувания по реда на ЗКПО счетоводен финансов резултат /чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО/. Определянето на ДФР е чрез преобразуване на СФР с данъчните постоянни разлики и данъчните временни разлики. За целите на определяне на ДФР, когато разход не е признат за данъчни цели / в хипотезата на данъчни постоянни разлики/, с този разход се увеличава СФР в годината на счетоводното отчитане и не се преобразуват СФР през следващите години. Вън от горното, критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци включват и брутните приходи/доходи (оборота). СС 18 Приходи дефинира /в т. 2/ приходът като брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.. Разликата между общите приходи и общите разходи формира счетоводната печалба или загуба /т. 21.2 от СС 1/, а това е СФР, който след преобразуването формира ДФР данъчна основа по ЗКПО. Затова и независимо от реда за провеждане на ревизията е дължимо изследване на приходите и на разходите за определяне на ДФР. Не се основава на позитивното право очакването на касационния жалбоподател за признаване на разходи в размер около 9 600 евро за данъчен период 2018 г. С арг. от чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО условие за признаване на счетоводни разходи за данъчни цели е те да са документално обосновани, т.е да са удостоверени с първични счетоводни документи, които отразяват вярно стопанската операция. Представените в извънсъдебната фаза на производството бележки на бланка поръчка за доставка не са със съдържанието и значението на първичен счетоводен документ по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, а неопределеността на техния издател изключва дори формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК. Няма как да се осигури с гласни доказателства документална обоснованост на счетоводен разход. При зачитане на доказателствената сила на РА е съответен на материалния закон правния извод за съществуването на установените с РА публични задължения и за законосъобразността на утежняващия административен акт. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение. При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 987.50 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение