Решение № 6728 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15766/2013 г.

Решение № 6728 от 20.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15766/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стелла Георгиева Владимирова от гр. София, чрез пълномощника й адв. Илона Велинова - САК, срещу Решение № 2964 от 07.05.2013 г., постановено по адм. дело № 11309/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, евентуално - отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, евентуално - отмяната му и изпращане на преписката на компетентния да разгледа спора орган. Претендират се и разноските по делото. Ответната страна - Директорът на СДВР, в приложено по делото писмено становище, пледира за неоснователност на касационната жалба. Ответните страни - Прокуратурата на РБ и ОД на МВР Търговище не вземат становище по жалбата. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба вх. № 20005 е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, пред вид печата, поставен върху заглавната страница, приложена на л. 8 от настоящото производство, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане жалбата на Стелла Владимирова срещу незаконосъобразни действия на административния орган, изразяващи се в арест, извършен на 18.03.2011 г. и продължилото повече от 36 часа след това задържане и е прекратил производството в тази част. В тази част решението, с характер на определение, не е било обжалвано в законоустановения 7-дневен срок и е влязло в законна сила. Със същото решение е бил отхвърлен иска на Стелла Владимирова, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, срещу ОД на МВР Търговище, СДВР и Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за понесени вреди вследствие на задържането. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че предмет на разглеждане в исковия процес е претенцията на ищцата за обезщетение за вреди, претърпени от действията на полицейския орган, с която е съединено оспорване тези действия, представляващи задържане за повече от 36 часа, като нищожни. От фактическа страна съдът е установил, че на 23.10.2010 г. разследващ полицай при Областна Дирекция на МВР (ОД на МВР) Търговище, с Постановление за оказване на съдействие, е възложил на служител, определен от Началник сектор КП при РУП-Търговище, да обяви за издирване за "Установяване на адрес" лицето Стела Георгиева Владимирова с адрес гр. София, ул. "Краище", бл. 35, вх. Б, ап. 21. С Постановление за принудително довеждане и налагане на глоба на свидетел на 15.02.2011 г. на разследващ полицай при ОД на МВР - Търговище е постановено свидетелят Стелла Георгиева Владимирова да бъде принудително доведена в ОД на МВР - Търговище по досъдебно производство № 202/2010 г. по описа на РУП - Търговище. На 18.03.2011 г., служители на СДВР издирили ищцата и я задържали в 01 РУП на СДВР, за което е уведомена ОД на МВР - Търговище; задържаната е бил запозната с правата и задълженията си при задържането и е бил съставен е Протокол за личен обиск на лицето. На същата дата е издадена Заповед за конвоиране на лицето Стелла Владимирова от 01 РУП при СДВР до РУП- Търговище. На 19.03.2011 г. задържаната е привлечена в качеството на обвиняем за престъпления от общ характер по смисъла на по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 от НК с Постановление на разследващия орган и е била разпитана като такава. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че както постановлението за задържане, така и предприетите действия по задържането и конвоирането на ищцата не са административен акт, нито действия на административни органи по повод осъществяване на административна дейност. Това е така, тъй като постановлението за задържане е издадено от разследващ полицай, в качеството му на орган на досъдебното производство, по реда на чл. 199 от НПК и във връзка с образувано досъдебно производство, а не при или по повод осъществяване на административна дейност, от една страна От друга, прилагането на мерки за процесуална принуда спрямо свидетели по досъдебно производство, с оглед разпита им и събиране на доказателства по разследването, произтича от правомощията на разследващите органи, визирани в чл. 71, вр с чл. 120, ал. 3 от НПК и са действия регламентирани в НПК, извършени от разследващи органи, поради което не са действия на длъжностни от административния апарат. Ето защо преценката за законосъобразност на актовете на разследващите органи - постановлението за задържане, това за принудително довеждане и самото задържане за срок от 36 часа на Владимирова подлежи на обжалване по реда на чл. 200 от НПК пред Районна прокуратура - Търговище. При липсата на годен за обжалване административен акт, както и на действия на полицейските служители, извършени при или по повод осъществяване на административна дейност съдът е направил извода си за недопустимост на оспорването. Исковата молба на Стелла Владимирова за заплащане на обезщетение за вреди вследствие на задържането й е преценена за неоснователна и недоказана. От анализа на приложените по делото писмени доказателства съдът е стигнал до извода, че задържането на ищцата е във връзка с водено досъдебно производство, по което тя е била призована като свидетел, но не се явила. Липсва една от комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на Държавата, а именно незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, отменен/о по съответния ред, което прави иска неоснователен. Наред с това съдът е приел, че вредите не са конкретизирани като вид, нито е посочен техния размер, въпреки многократно дадената възможност ищцата да поправи този недостатък на исковата молба. При това положение съдът е приел иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил по отношение на всички ответници - ОД на МВР - Търговище; СДВР и Прокуратура на РБ. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Както се посочи по-горе, решението на съда в частта, имаща характер на определение не е обжалвано в законоустановения 7-дневен срок, поради което е влязло в законна сила. В останалата част жалбата е неоснователна. За да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от специалния закон - ЗОДОВ следва да са налице комулативно изискуемите предпоставки, а именно: да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; актът, действието/бездействието да е по повод или при осъществяване на административна дейност; незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са отменени по съответния ред; да са настъпили вреди от такъв акт, действие или бездействие и да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и настъпилата вреда. Отсъствието дори на една само от посочените предпоставки води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. В конкретния случай съдът правилно е приел, че не е налице една от изискуемите предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие на административен орган, извършено от длъжностни лица, при или по повод административна дейност. Действията на разследващите органи, извършени в качеството им на такива не е административна дейност, респ. актовете на разследващите органи не са административни актове, както правилно и обосновано е приел решаващия съд. Ето защо пир липсата на една от изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на Държавата по този ред. При този изход на правния спор претенцията на Стелла Владимирова за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение