Решение № 14514 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2010 г.

Решение № 14514 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6699/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Петьо Петков - Комерсиал 2002" - ЕООД със седалище в гр. Раднево и адрес на управление - ул. "Еделвайс" № 4 чрез процесуалния му представител адв. Тодорова срещу решение № 103 от 25.01.2010 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 462/09 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2400367/05.07.07 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 851/10.09.07 г. на Директора на дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно е потвърден със съдебното решение РА, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит, тъй като фактурите, издадени от "Куманов 98" - ЕООД, са правилно осчетоводени при жалбоподателя, а чрез свидетелските показания на свидетеля Йорданов е доказана реалността на доставките. Недопустимо е, при установена липса на счетоводна отчетност на доставчика и невъзможност да се установи начисляването на данъка в неговото счетоводство да се отказва данъчен кредит. Жалбоподателят няма как да разполага със счетоводните документи на доставчика. Сумите по фактурите са заплатени заедно с дължимия ДДС. Относно доставките от ЕТ "НВ - Никола Ставрев" не е посочено на какво основание се потвърждава РА. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на "Петьо Петков - Комерсиал 2002" - ЕООД срещу РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния му представител юрк. Стоянов в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - гр. Пловдив е бил РА № 2400367/05.07.07 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 851/10.09.07 г. на Директора на дирекция "ОУИ"- гр. Пловдив при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата, ПАС е приел следното: При първата извършена насрещна проверка на доставчика "Куманов 98" - ЕООД, резултатите от която са обективирани в ПНП № 24-05-1095-148/08.09.96 г., изготвеното искане за представяне на писмени обяснения и документи е връчено лично на управителя на дружеството. В протокола, който е връчен лично на управителя Милко Куманов и е подписан от него без възражения, се констатира липсата на счетоводна отчетност и невъзможността да се установи начисляването на данъка в счетоводството по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Липсата на счетоводна отчетност е констатирана и с влязъл в сила ДРА № 919/22.12.03 г. Установено е, че само за м. май 2002 г. е подадена информация за един нает работник по трудов договор, като осигурителни вноски не са внасяни. При извършването на данъчна ревизия, приключила с издаването на ДРА № 919/22.12.03 г., управителят на фирмата е дал обяснение, че не е наемал работници по трудови и граждански договори, поради което представените документи не доказват извършени доставки съгласно изискванията на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Начисляването на данъка не е установено и в хода на съдебното производство чрез извършването на проверка в счетоводството на доставчика по всички кореспондиращи на сметка 453/2 счетоводни сметки като 411 "Клиенти", приходните сметки от група 70, сметка 501 "Каса" и съответно - извършване на проверка на данните по оборотните ведомости. Показанията на разпитания свидетел не установяват реалността на доставките, тъй като не могат да се свържат с предмета на същите. Нито във фактурите, нито в представения договор, нито в приемо-предавателните протоколи е посочен какъвто и да било конкретен обект. ДРА № 919/22.12.03 г. не доказва също начисляването на данъка, тъй като ревизията е извършена по реда на чл. 109 от ДПК (отм.) при констатирани обстоятелства по чл. 109, ал. 1 от ДПК (отм.), а именно - липса на счетоводна отчетност. Поради изложеното, правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 11 бр. фактури, издадени от "Куманов 98" - ЕООД, в общ размер 12 676.40 лв. за данъчните периоди м. февруари, м. март, м. април и м. май 2002 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) РА е потвърден и в частта му, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № № 522/30.12.03 г., 524/30.12.03 г. и 531/26.12.03 г., издадени от ЕТ "НВ - Никола Ставрев", на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Доставчикът не е открит на декларирания от него адрес за кореспонденция и искането е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Документи и писмени обяснения не са представени. На доставчика е извършена ревизия, приключила с издаването на ДРА № 4-1322/16.12.04 г., издаден на неговия правоприемник "Алфа-20"-ЕООД отново по реда на чл. 109 от ДПК (отм.), поради констатирано обстоятелство по ал. 1, т. 3 - липса на счетоводна отчетност. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), действаща за процесните данъчни периоди от 2002 г. и 2003 г., данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект, когато установи, че за конкретната доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните задължения, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводна отчетност, за предходни доставчици. Неоснователен е доводът на касатора, че не е ясно на какво основание е потвърден РА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставките от ЕТ "НВ - Никола Ставрев". На стр. 11 от решението съдът е посочил, че намира за законосъобразен отказът, тъй като преките доставчици не са представили доказателства от значение за определяне на данъчните им задължения, съответно - за начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Правилни са изводите на съда, че начисляването на данъка в счетоводствата на доставчиците не е установено, поради липсата на счетоводна отчетност, като последното обстоятелство не е спорно. Това изискване на закона не е обвързано от наличието на липсата или не на вина на получателя по доставките. Отразяването на фактурите в счетоводството на жалбоподателя не е предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Предмет на фактурите, издадени от ЕТ "НВ - Никола Ставрев", са брикети. Доказателства за предходни доставчици и реалност на доставките не са представени от доставчика в хода на ревизията. Такива не са събрани и в хода на съдебното производство по инициатива на жалбоподателя, макар че същият би следвало да разполага с документи, установяващи получаването на стоките, транспортирането им и последващата им реализация. По отношение на доказателствата, установяващи реалност на доставките от "Куманов 98" - ЕООД, същите са правилно преценени от съда. Според обясненията на управителя на дружеството-доставчик, използвана е само работна ръка, по отношение на която не е била нужна квалификация и не е използвана каквато и да било техника. Представени са трудови договори, които правилно не са взети предвид с оглед на установените в хода на ревизията на същия доставчик факти, че няма сключвани в периода трудови и граждански договори. Правилно е посочено в мотивите на съдебното решение, че нито в договора, вито в приемо-предавателните протоколи, нито дори в представените трудови договори и фактурите е конкретизирано за какви обекти на жалбоподателя става въпрос. Доказателства за установяване на това обстоятелство не са представени и от самия жалбоподател в хода на съдебното производство. С оглед на така изложените съображения, решението на Административен съд - гр. Пловдив, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение