Решение № 14323 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3218/2012 г.

Решение № 14323 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3218/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Стефан Георгиев Бързашки е подал касационна жалба срещу решението от 31.10.2011 г. по адм. дело № 2843/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е бил отхвърлен предявения от него иск срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 120,12 лева в резултат на отмяната на наказателно постановление № НП-23-668/1.06.2010 г., издадено от началника на Областен отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция" - Варна. Направени са оплаквания за нищожност и за оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят разноски. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери валидността и правилността на решението, прие следното: Решението на административния съд е валидно. То е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, на който искът е подсъден, изготвено е в писмена форма и е подписано. Цитираните от касационния жалбоподател текстове на чл. 17, ал. 1 от Конституцията на Република България - за неприкосновеност на частната собственост и на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - за правото на справедлив съдебен процес нямат отношение към валидността на решението. Съдебното решение е нищожно при нарушение на основни процесуални норми, които съдържат гаранции за формиране и изразяване на волята на съда като орган на държавната правосъдна власт. Материалната незаконосъобразност на решението не засяга неговата валидност, поради което не може да служи като основание за обявяването му за нищожно. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд не е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Съдът е установил, че с наказателно постановление № НП-23-668/1.06.2010 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция" - Варна на Стефан Георгиев Бързашки е било наложено административно наказание глоба за нарушение по чл. 8, § 1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 г. във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози. С решение № 159 от 30.12.2010 г. по НАХД № 240/2010 г. по описа на Районен съд - Девня наказателното постановление било изменено, като размерът на наложената глоба бил намален от 500 лева на 300 лева. При касационното обжалване, с решение от 31.05.2011 г. по КНАХД № 1586/2011 г. по описа на Административния съд - Варна решението на Районен съд - Девня било отменено и вместо него било постановено друго, с което наказателно постановление № НП-23-668/1.06.2010 г. на началника на Областен отдел "Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция" - Варна било отменено. В подадената срещу Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" искова молба по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се твърди, че в производството по обжалване на наказателното постановление пред съда Стефан Георгиев Бързашки направил разноски в размер на 100 лева за адвокатско възнаграждение, 2,20 лева за копия на документи, 10 лева държавна такса за обжалване, 3,50 лева банкова такса и пощенски разходи в размер на 2,23 лева за изпращане на касационната жалба, които поискал да му бъдат заплатени като обезщетение за имуществени вред ведно със законната лихва. Административният съд приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице елементите на фактическия състав, пораждащ отговорността на държавата за вреди. Направените от ищеца разноски в производството по обжалване на наказателното постановление не представлявали имуществени вреди, претърпени от издаденото наказателно постановление. На обезщетяване подлежали вредите, които са непосредствена последица от издадения административен акт. Що се отнася до разноските за адвокатско възнаграждение, заплащането на държавна такса, която всъщност не се дължи, както и на такса за банков превод, те не се намирали в пряка причинна връзка с незаконосъобразния административен акт. Същевременно вредите, причинени при упражняване на административнонаказателна дейност не попадали в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и затова не можели да бъдат предмет на претенция по предвидения в него ред. Решението на административния съд е правилно. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 12 ГПК, тъй като е преценил всички факти и обстоятелства по случая. Административният съд е мотивирал преценката си за неоснователност на предявения иск, обсъждайки доводите на страните във връзка с приложението на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Направените в решението изводи съответстват на правилата на формалната логика и на материалния закон. Касационната инстанция споделя разбирането, че по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се разглеждат искове за присъждане на обезщетения за вреди, причинени от актове, действия или бездействия на администрацията, които попадат в предмета на регулиране на Административнопроцесуалния кодекс и представляват част от управленска административна дейност. Дейността на администрацията, свързана с издаването на наказателни постановления, е правораздавателна дейност. При осъществяването й определени държавни органи упражняват не разпоредителни, а наказващи функция спрямо лица, извършили нарушения на правния ред. Както вярно е посочил административният съд, този вид административна дейност не е включена в приложното поле на специалния закон, така че вредите, причинени от от актове и действия на длъжностни лица, ангажирани с изпълнението й, следва да се претендират по общия исков ред. Административният съд е приложил точно материалноправната разпоредба, регламентираща елементите на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Претендираните от ищеца вреди не са настъпили в резултат на издаденото наказателно постановление. Държавата отговаря за причинените вреди, които се явяват непосредствена последица от незаконното разпореждане, действие или бездействие на администрацията. Изразходването на средства за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, както и другите направени разноски, не представляват вреда от административна дейност. Разходите са направени за осъществяването на правна защита на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, и връзката им с административния акт е косвена, а не пряка. При положение, че процесуалният закон, по реда на който се обжалват наказателните постановления, не предвижда възстановяване на направените разноски, те остават в тежест на страната, която ги е направила. Поради това решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на направените от жалбоподателя разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд