Решение № 4990 от 26.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Николов, чрез адв. Ю. Йончовска, срещу Решение 5340 от 08.09.2021 г., постановено по адм. дело 8634 по описа за 2020 г. на Административен съд София-град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, чрез юрк. Е. Вълева, в писмени бележки, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е Решение 2153-21-108 от 17.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е отхвърлена жалбата на Х. Николов с вх. 1012-21-1188/19.09.2018 г. против разпореждане [номер]/233 от 31.08.2018 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ София-град, с което, на основание чл. 68, ал. 1-3 и чл. 69б, ал. 1-2 от КСО, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заявление 2113-21-7959 от 26.09.2016 г., Х. Николов е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на 69б, ал. 1-2 от КСО, като е представил документи по чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), удостоверяващи необходимия му стаж и за категория труд:трудова книжка (ТК) 2838 от 01.06.1981 г., Удостоверения УП-30 XIV-158 от 12.12.1990 г., издадено от Железопътен завод София, УП-30 297-3 от 18.11.1996 г. и УП-2 297-2 от 18.11.1996 г., последните две удостоверения, издадени от ДФ Строймашинженеринг - СМИ Строймашремонт . С разпореждане [номер]/233 от 31.08.2018 г. на ръководителя по ПО при ТП на НОИ София-град е разпореден отказ за отпускане на исканата пенсия. Съображенията за това са били, че липсва необходимия стаж и възраст по 69б, ал. 1-2 и чл. 68, ал. 1-3 от КСО.От длъжностното лице по ПОпри ТП на НОИ София-град не е зачетен осигурителния стаж от първа категория труд с продължителност над 10 години, изискуеми за отпускане на пенсия при условията на ранно пенсиониране за периодите - 01.06.1981 г. 01.10.1981 г., 01.10.1983 г. - 01.12.1983 г. и 30.11.1985 г. - 20.01.1986 г., за които е представено УП-30 XIV-158 от 12.12.1990 г., издадено от Железопътен завод- София, както и запис в представена ТК 2838 от 01.06.1981 г. Мотивите за това са били, че в представеното удостоверение УП-30 е констатирано несъответствие в наименованието на предприятието, от което е издадено удостоверението - Железопътен завод- София, с наименованието на осигурителя, съдържащо се в печата, с който е подпечатан документа - БДЖ ЖПЗ Георги Димитров . Констатациите на длъжностното лице са и че към датата, на която е издадено удостоверението - 12.12.1990 г. обединението БДЖ има друга правна организационна структура, несъответстваща на отразената в печата. По отношението на представеното удостоверение УП-30 297-3 от 18.11.1996 г., удостоверяващо стаж на жалбоподателя за периода 06.03.1996 г. - 01.11.1996 г. на длъжност шлосер по ремонт на машини в леярен цех и записа в ТК за същия период, подпечатан с печат на ДФ Строймашинженеринг СМИ Строймашремонт , длъжностното лице ПО е констатирало, че държавната фирма е обявена в неплатежоспособност от 31.03.1993 г., като на 03.01.1997 г. е открито производство по несъстоятелност. При тези факти е прието, че неотразяването им в издадените документи в периода, за който същите са били налице, прави документите нередовни и негодни да установяват осигурителни права. Посочено е в разпореждането, че при извършена проверка в отдел Обединен осигурителен архив е установено, че в приетата разплащателна и трудовоправна документация за ДФ Строймашинжинеринг липсват данни за жалбоподателя за периода 06.03.1995 г. - 01.11.1996 г. В допълнение е посочено, че ТК 2838 има запис единствено за стажа в ДФ Строймашинжинеринг и в БДЖ ЖПЗ Георги Димитров , за период, през който жалбоподателят има прекъсване на трудовия стаж, удостоверен в ТК 220 от 01.12.1983 г. При тези констатации е прието, че към датата на подаване на заявлението (26.09.2016 г.), жалбоподателяте навършил възраст [възраст], както и че има зачетен осигурителен стаж, съобразно приетите за редовни удостоверителни документи, от 4 години, 4 месеца и 14 дни първа категория труд, 4 години, 3 месеца и 14 дни от втора категория труд и 13 години, 10 месеца и 12 дни от трета категория труд, а по чл. 104 ал. 3-7 от КСО 3 години, 7 месеца и 21 дни, че общия осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат в трета категория труд, е 37 години, 5 месеца и 8 дни, а заедно със стажа в Кралство Испания - 40 години, 9 месеца и 21 дни. Разпореждането е обжалвано пред директора на Териториално поделение на ТП на НОИ София-град, който със своеРешение 2153-21-108 от 17.08.2020 г. е оставил жалбата без уважение като неоснователна. По делото е проведено оспорванена истинността на документ по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, в резултат на което, и на основание чл. 194 ал. 3 от ГПК, съдът е приелда бъдат изключени като доказателства по делото Трудова книжка 2838 от 01.06.1981 г., издадена от ЖПЗ Георги Димитров и Удостоверение обр. УП-30 изх. XIV-158 от 12.12.1990 г., издадено от Железопътен завод - София, тъй като са неистински документи и не отразяват вярно отразените в тях обстоятелства за трудовия стаж на жалбоподателя. По назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал катообективно изготвена и даваща отговор на поставения въпрос е прието, че към датата на заявлението си до НОИ Х. Николов има осигурителен стаж от трета категория труд 43 години, 5 месеца и 13 дни. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно доказателствената сила на трудовата книжка.В производството пред административния орган и в съдебноадминистративното производство по оспорване на решения на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, издадени по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, трудовият и осигурителният стаж се доказват с документите, изисквани от чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС. Това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. От органа следва да бъде преценена доказателствената сила на представените трудови книжки с оглед разпоредбата на чл. 347 от Кодекса на труда (КТ). Освен това, в настоящия случай, по отношение на Трудова книжка 2838 от 01.06.1981 г., издадена от ЖПЗ Георги Димитров и Удостоверение обр. УП-30 изх. XIV-158 от 12.12.1990 г., издадено от Железопътен завод - София е проведено оспорване на истинността на документ по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, в резултат на което са признати за неистински документи и не отразяват вярно отразените в тях обстоятелства за трудовия стаж на жалбоподателя. Доказателствената сила на трудовата книжка е компрометирана и поради липсата на правоприемство между ДФ Строймашинженеринг , от една страна, и СО Вагоностроене и ДФ Транстехника . Относно липсата на правоприемство, освен разсъжденията на съда в тази насока следва да се отбележи, че Върховният административен съд неколкократно се е произнасял в същия смисъл: Решение 8216/25.06.2020 г., постановено по адм. дело 8922/2019 г., Решение 10967/01.11.2021 г., постановено по адм. дело 6000/2021 г. и др. При тези данни, изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт е правилен. Събраните доказателства оборват твърденията на касатора и доказателствената сила на представените от него документи, подкрепящи тезата му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. Х. Николов следва да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,