Решение № 15534 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2011 г.

Решение № 15534 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е пред 5-членен състав на Върховния административен съд - първа колегия, по две касационни жалби - на министъра на отбраната и на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело" - гр. София, срещу решение № 10518/13.07.2011 г. по адм. дело № 5930/2010 г. на състав на трето отделение на Върховния административен съд, с което е отменена заповед № ЗС-31 от 04.03.2010 г. на министъра на отбраната на Република България, издадена на основание чл. 80 "а" от ЗДС. В двете касационни жалби са развити идентични съображения за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По-конкретно поддържат, че съставът на Върховния административен съд не е съобразил, че дружеството - "Сателитни системи" ООД, държи без правно основание процесните имоти, защото проведеният търг за отдаване под наем на имота не е приключил със заповед на изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и информация" (закрита 2008 г.), а със заповед № 76/2007 г. на старши експерт по управление на Военен клуб - Самоков - лице от агенцията, но без представителна власт, което е нарушение на предвидената в ЗДС и ППЗДС процедура. От това пък поддържа, че договорът за наем, като подписан от лице без представителна власт, е нищожен, същият не поражда права и задължения за страните, и затова имотът се държи без правно основание. Във втората касационна жалба - на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело", освен казаното, касаторът прилага и се позовава на решение на тричленен състав, оставено в сила от петчленен състав на Върховния административен съд между същите страни, на същото правно основание, което е решено в обратен смисъл на разглеждания. Молят да се отмени решението и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - чрез юрисконсултите си, е оспорил жалбата като неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, в хода по същество, подробно е изложил съображения за неоснователност на касационните жалби. По основното възражение на касаторите, че договорът за наем е сключен от старши експерт, а не от изпълнителния директор на бившата агенция "Военни клубове и информация", което го правело нищожен, прокурорът е застъпил становище, че в съдебно-административно производство, административен съд преюдициално не може да се произнася по валидността на наемно отношение. Освен това прокурорът е посочил, че договорът за наем е потвърден от изпълнителния директор (компетентният орган), което пък не го прави нищожен преди потвърждаването му, а унищожаем, като потвърждаването му от лице с представителна власт го прави валиден. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 210 АПК, но са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение съставът на трето отделение на Върховния административен съд е приел, че обжалваната заповед за изземване на няколко обекта недвижима публична държавна собственост, тъй като се държат без правно основание от жалбоподателя, издадена на основание чл. 80 "а" от ЗДС, е незаконосъобразна, поради което я е отменил. За този правен извод съставът на Върховния административен съд е приел, че договорът за наем № 76/26.03.2007 г. явно е сключен въз основа на приключилия търг, по който като спечелил е посочен жалбоподателят, обявен със заповед на старши експерт по управление на Военен клуб - Самоков, въпреки че като основание за сключването му не е посочен този факт. Преди сключването на наемния договор между страните е проведен търг с тайно наддаване и няма данни този търг да е бил обжалван по съдебен ред, при което мотивите в обжалваната заповед, че същият е незаконосъобразен, защото не е приключил със заповед за определяне спечелилия търга от изпълнителния директор, не може да се обсъждат. Договорът е за срок от 3 години и като наемодател е посочена ИА "Военни клубове и информация", представлявана на основание заповед № 486/29.12.2006 г. на изпълнителния директор, именно от старши експерт по управление Военен клуб Самоков - Б. Лазаров. С анекс към договора за наем от 30.07.2008 г. изпълнителният директор Стоян Стоянов - лицето с представителна власт, е потвърдил действията на подписалия договора за наем старши експерт, и с това е валидирал наемния договор. Освен това по делото е приложена посочената в наемния договор заповед № 486/29.12.2006 г., в която по т. 5 изрично е посочено името на Бойко Лазаров като упълномощен от изпълнителния директор. Именно в качеството му на пълномощник неговите действия са били изрично потвърдени от упълномощителя му - изпълнителният директор. Преди сключването на наемния договор изпълнителният директор е издал и изрична заповед № 24/17.01.2007 г., и инструкция към нея, в която изрично е уреден въпросът за упълномощаване на служители с негова заповед за провеждане на търг и сключване на наемни договори. От това съставът на Върховния административен съд е приел, че не е налице държане на имот - публична държавна собственост, без правно основание по чл. 80 "а" ЗДС. Постановеното решение е напълно законосъобразно. Тричленният състав на Върховния административен съд хронологично е изложил релевантната фактическа обстановка по делото и е достигнал до правилния правен извод, че държаните от ответника по касационната жалба - "Сателитни системи" ООД недвижими имоти - публична държавна собственост, предмет на заповедта за изземването им, издадена на основание чл. 80 "а" ЗДС, не се държат без правно основание. Правното основание на чл. 80 "а" ЗДС за изземване е налице, когато имот - публична държавна собственост, се държи без никакво правно основание, т. е. липсва сключен наемен договор за недвижимия имот или пък се касае до самонастаняване в такъв имот. Случаят не е такъв - дружеството е сключило наемен договор с наемодателя - ИА "Военни клубове и информация" (закрита), на 26.03.2007 г. за срок от три години, подписан от Бойко Лазаров, старши експерт по управление на Военен клуб - Самоков, изрично записано в договора за наем, че е упълномощен със заповед № 486 от 29.12.2006 г. на изпълнителния директор да представлява същата ИА. Този договор е съгласуван с главния секретар на ИА "Военни клубове и информация", директора на дирекция ФСД и юрисконсулт. Към договора за наем от 26.03.2007 г. е сключен анекс от 30.07.2008 г., подписан вече за ИА "Военни клубове и информация" (наемодател) от Стоян Стоянов, и от наемател - "Сателитни системи" ООД. Освен това преди сключването на наемния договор изпълнителният директор е издал изрична заповед № 24 от 17.01.2007 г. и инструкция към нея, в която изрично е уреден въпросът за упълномощаване на служители с негова заповед за провеждане на търг и сключване на наемни договори. При тези безспорни доказателства не може да се приеме, че сключеният наемен договор с анекс към него, подписан от изпълнителния директор на ИА, е нищожен договор. Последният е сключен от упълномощено с изрична заповед № 486 (л. 68 от делото) и заповед № 24/17.01.2007 г. лице от компетентния за това орган, който при това е подписал и анекса към наемния договор. В съответствие с така делегираните му права по упълномощаването, наемният договор е валидно сключен. Доколкото обаче заповедите противоречат на разпоредбите на ЗДС и на подзаконовите нормативни актове, не е въпрос на производството по чл. 80 "а" ЗДС, респ. наемодателят след повече от 3 години не може да черпи права от евентуално собствено виновно поведение. Договорът, както се каза, не е нищожен, но дори да е такъв, то нищожността му следва да се обяви по съответния за това гражданскоправен ред, което в случая не е сторено. Не може административният орган да се позовава на нищожност на сключения от него наемен договор в производство по чл. 80 "а" ЗДС, служещо му като основание за това, че държавният имот се владее без правно основание. При тези съображения 5-членният състав на Върховния административен съд намира обжалваното решение на тричленния състав на трето отделение на ВАС за законосъобразно, поради което същото следва да се остави в сила. Петчленният състав на Върховния административен съд не споделя приетото в обратен на изложения смисъл решение на друг петчленен състав на ВАС по адм. дело № 13447/2010 г., с което е оставено в сила решение на тричленен състав на ВАС по адм. дело № 5929/2010 г. Независимо че става въпрос за аналогични случаи, то решението на петчленен състав на Върховния административен съд няма задължителна сила за настоящия петчленен състав, който не споделя приетото в тези решения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд - първа колегия,