Решение № 4723 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13309/2018 г.

Решение № 4723 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13309/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Спорт Лайн" ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Франсис де Пресансе" № 10 и съдебен адрес: гр. С., ул. "Н. Р." .№..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. С. Т., срещу решение № 5195/09.08.2018 г. на Административен съд – С. - град, постановено по адм. д. № 5505/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 65/21.04.2017 г. на началника на Митница "Аерогара" С., и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 200 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, направените изводи за тарифното класиране на стоките противоречат на Комбинираната номенклатура /КН/ на ЕС, като без налични мостри в хода на административното производство митническите органи определят различен от декларирания тарифен код. Доказателство за изложеното е представената митническа декларация от Германия, с която същите стоки са внесени в Общността под декларирания от дружеството код. Соченото от жалбоподателя нарушение е на забележка 1 б от обяснителните бележки към глава 64 от КН. Той счита, че следва да бъде съобразено специфичното предназначение на балетните туфли и поанти за ползване само на сцената, но не и при външни условния, за разлика от обувките, както и обстоятелството, че тя нямат ходило, сая, горна и долна част и подметка, също за разлика от обувките. Позовава се в тази връзка на Наредба за означаване вида на материалите, използвани в основните части на обувките, обн. ДВ, бр. 43/2006 г. Неправилно според него е прието от съда, че доказателство за тарифното класиране е издадената на "Спорт Лайн" ООД "Обвързваща тарифна информация" /ОТИ/, предвид издаването й след процесните вносни операции. Прави възражение за изтекъл три годишен давностен срок, регламентиран в чл. 103, пар. 1 от Регламент 952/2013 на Съвета и чл. 221, пар. 3 от Регламент 2913/1992, както и чл. 206 от Закона за митниците /ЗМ/ (отм.); , по отношение на установеното по митническа декларация /МД/ № 14 BG05100 H0139090/11.03.2014 г. задължение за довнасяне на мито и ДДС. С. касатора липсва произнасяне от съда относно направеното възражение за незаконосъобразно определената нова данъчна основа и двойно облагане с ДДС на процесните стоки, както и за това, че при приемането на процесните ЕАД митническите служители са приели тарифното класиране в тях, видно от отбелязването на гърба им, т. е. извършеното претарифиране противоречи на икономическата логика и натоварва вносителя с лихви, както и създава несигурност в търговския оборот. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение № 65/21.04.2017 г. на началника на митница "Аерогара" С.. При условията на алтернативност претендира отмяна на решението в частта относно установените вземания по МД № 14 BG05100 H0139090/11.03.2014 г. Претендира направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториална дирекция "Югозападна" при Агенция "Митници", правоприемник на началника на Митница "Аерогара" С., оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Алексиев и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – С. - град /АССГ/ е било решение № 65/21.04.2017 г. на началника на Митница "Аерогара" С.. Със същото е определено ново тарифно класиране на стоки по осем ЕАД от 2014 г. и 2015 г., а именно в обхвата на ТАРИК код 6404209000, вместо декларирания 6405209900, и по същите и още 12 ЕАД от 2015 г. и 2016 г. е определена нова данъчна основа чрез включване на присъщи на вноса разходи за летищни и терминални такси на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, за които има издадени фактури. Определени са допълнителни задължения на "Спорт Лайн" ООД на основание чл. 201, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета вр. чл. 288, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, относно приложимостта на чл. 77, т. 1 от същия от 01.06.2016 г. /непосочено в решението/ и чл. 56 ЗДДС за мито – 20 935. 73 лв. и ДДС – 5 060. 60 лв., ведно с дължимата лихва съгласно чл. 114 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други публични държавни вземания. За да отхвърли жалбата на "Спорт Лайн" ООД срещу решението на началника на Митница "Аерогара" С. за промяна на тарифното класиране, първоинстанционният съд е приел следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, регламентирани в чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Спазено е законовото изискване за писмена форма и изложение на фактическите правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка са обсъдени издадената заповед за възлагане на проверка по чл. 84 в, ал. 2, т. 2 от ЗМ и съставеният Доклад № BG005100/1/1 А/14.03.2017 г. Според мотивите на съдебното решение, актът е издаден при правилно прилагане на материалния закон. Спорът по отношение на осемте процесни ЕАД се свежда до това следва ли балетни обувки - балетни палци, модел "поанти" и балетни обувки "туфли", внесени от жалбоподателя, да попаднат под различен от декларирания тарифен номер 6405209900. С оспорения административен акт са определени различен тарифен код, мито със ставка 17% вместо 4 и съответно ДДС за процесните стоки, внесени от трета страна /Русия/ за поставяне на стоки под режим "едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба и стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС", като АССГ приема, че правилно стоката е класирана от административния орган в позиция 6404209000 от КН. В тази връзка съдът е кредитирал като вярно и компетентно изготвено и експертното заключение по делото, по назначената съдебно – митническа експертиза. Тълкувайки правило 3 а) от Общите правила на Комбинираната номенклатура, според което, когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, чрез прилагане на правилото на 2 б) или поради други причини, при класирането позицията, която най-специфично описва стоката трябва да има предимство пред позицията с по-общо значение, съдът обосновава извод, че процесните стоки правилно са класирани от митническите органи. В съответствие с правилата за тарифно класиране и общите разпоредби към Г. 64 от КН, процесните продукти правилно са класирани в Г. 64. В зависимост от вида на материалите, продуктите от тази Г. се класират в съответната позиция. В позиция 6404 се класират "Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа и горна част от текстилни материали", като според АССГ описанието на процесните артикули, дава основание за класиране на същите в тази позиция. Съдът не приема доводът на оспорващата страна, че правилното класиране на процесните стоки е в позиция 6405 предвид тяхното предназначение и че се касае за специфичен вид обувка. Безспорно е, че този вид обувки са със специфично приложение, но от експертното заключение се установява, че същите са с външно ходило от естествена кожа, т. е в случая не се касае за подметка. Предназначението на продукта може да бъде обективен критерий за класиране, доколкото то е вътрешно присъщо за този продукт, като последното трябва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. В същата насока АССГ посочва и Решението по Дело С-486/06 ВVBA Van Landeghem срещу Belgische Staat и т. 27, т. 28 и т. 29 от Решение на съда /пети състав/ от 11.01.2007 г. по дело С-400/05 - B. A. S. T BV срещу Staatssecretaris van Financien. По отношение на представената митническа декларация за внос на същите продукти в Германия /л. 449 – л. 452/, в която е посочен ТАРИК код 64052099000, първостепенният съд е посочил, че тя не го обвързва като доказателство за правилността на кода, тъй като самото представяне на тези документи, не означава, че впоследствие немските митнически власти не са осъществили промяна на декларирания тарифен номер на внесените стоки. Относно определения нов размер на данъчната основа по осемте и останалите 12 ЕАД съдът счита, че в съответствие с разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС административният орган правилно е определил същата. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност по ЕАД от 11.03.2014 г., с оглед нормата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, АССГ отхвърля същото като неоснователно. Настоящата касационна инстанция преценява оспореното първоинстанционно решение за неправилно в частта, с която отхвърля жалбата на дружеството срещу решение № 65/21.04.2017 г. на началника на Митница "Аерогара" С. относно определените допълнителни задължения по ЕАД № 14 BG05100 H0139090/11.03.2014 г. и правилно в останалата част. По делото няма спор относно фактите и същите правилно са възприети от съда, така както са отразени в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните. Направеното възражение за недължимост на установените с ЕАД № 14 BG05100 H0139090/11.03.2014 г. мито и ДДС е основателно. Съгласно чл. 103 от Регламент № 952/13, регламентиращ краен срок за митническо задължение: пар. 1. Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение; пар. 3. Срокът, определен в параграф 1, се спира, когато: а) в съответствие с член 44 е подадена жалба; такова спиране се прилага считано от датата на подаване на жалбата и продължава за времето на производството по обжалването; или б) в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си. Нормата на чл. 103 обаче съгласно чл. 288, пар. 2 се прилага от 01.06.2016 г. Според приложимите чл. 201, пар. 1, б. "а" и пар. 2 от Регламент № 2913/92 вносно митническо задължение възниква с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, пар. 1 от същия регламент размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет. Длъжникът, на основание чл. 221, пар. 1 следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. В настоящият случай размерът на сборовете, произтичащ от митническото задължение е бил определен в по-малък размер, като е дължимо вземането на сборовете под отчет до пълния им размер, което регламентът определя като последващо вземане под отчет /вж. чл. 220, пар. 1 /. Последващото вземане под отчет не изключва задължението на митническия орган по чл. 221, пар. 1 от Регламент № 2913/92. За уведомяване на длъжника. Видно от оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, сумите, определени за доплащане са взети под отчет с РОВ № 51/16.03.2017 г. Декларация с № 14 BG05100 H0139090 е подадена на 11.03.2014 г., от който момент възниква и митническото задължение, а срокът по чл. 221, пар. 3 от Регламент № 2913/92, който е тригодишен, е изтекъл на 11.03.2017 г. Вземането на задължението под отчет е сторено на 16.03.2017 г., а уведомяването на длъжника на 29.03.2017 г. Правомощието на митническия орган да извърши уведомяването е преклудирано на основание чл. 221, пар. 3 от Регламент № 2913/92, а митническото задължение е погасено по смисъла на чл. 233 МК. Съгласно т. 28 от решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по съединени дела С-124/08 и С-125/08, параграф 3 на член 221 от Митническия кодекс предвижда правило за давността, според което уведомяването не може да се извърши след изтичането на 3-годишния срок от датата на възникване на митническото задължение. Съгласно т. 80 от решението на СЕС от 15 март 2018 г. по дело C-256/16, по отношение на прогласеното в чл. 221, пар. 3 от МК правило следва да се припомни, че то действително не само създава пречка за уведомяването на длъжника за размера на митата след изтичането на срок от три години, считано от момента на възникване на митническото му задължение, но и води, след изтичането на посочения срок, до погасяване на самото митническо задължение (вж. в този смисъл решение от 23 февруари 2006 г., Molenbergnatie, C-201/04, EU: C: 2006: 136, т. 39 и 41). Според решението на СЕС от 10.12.2015 г. по дело С-427/14 /т. 32 – т. 36 доколкото член 78 от МК не въвежда давностен срок за последващ контрол на митническите декларации, държавите членки могат, с оглед на общия принцип на правната сигурност, да установят разумен давностен срок за тази процедура. При все това, макар този член да не предвижда специален срок в това отношение, трябва да се отбележи, че съгласно член 221, параграф 3 от МК митническите органи могат да съобщят на длъжника нов размер на митническото задължение в тригодишен срок от възникването на това задължение. След като изтече този срок, задължението е покрито с давност и следователно е погасено по смисъла на член 233 от МК (вж. решение Direct Parcel Distribution Belgium, C-264/08, EU: C: 2010: 43, т. 43) В този смисъл е и т. 40 от решението на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело C-571/12. С оглед изложеното неправилно първоинстанционният съд е приложил института на давността, уреден в чл. 171, ал. 1 ДОПК. Регламент 2913/1992 притежава общо приложение и е задължителен в своята цялост, като е директно приложими във всички държави - членки на ЕС, съгласно чл. 288, пар. 2 ДФЕС. По тези съображения жалбата против решение № 65/21.04.2017 г. на началника на Митница "Аерогара" С., в частта, с която са определени допълнителни задължения по ЕАД № 14 BG05100 H0139090/11.03.2014 г. за мито в размер на 3 848. 96 лв. и ДДС в размер на 879. 79 лв., следва да бъде уважена, а решение на АССГ в тази част като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, следва да се отмени. В останалата част решението е правилно. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон от страна на административния съд не могат да бъдат споделени. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че с оглед характеристиките на процесните стоки и видът на материалите, от които са произведени, се установява, че същите попадат в обхвата на Г. 64 и в позиция 6404, като това дава основание за извод, че те съответстват на текста на подпозиция 6404 20 – "Обувки с външни ходила от естествена или възстановена кожа" и по-конкретно в подпозиция 6404 20 90 –"- Други". Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на тарифното класиране, по делото е назначена съдебно - митническа експертиза, възприета от съда, и подпомогнала същия при изграждане на правните си изводи. Изложените в касационната жалба доводи относно предназначението на стоките и техните основни характеристики са обсъдени от първоинстанционния съд и дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото. Не спорно, че балетните пантофки съгласно общите разпоредби към глава 64, озаглавена "Обувки, гети и подобни артикули и части за тях", б. "А", т. 5 се класират в тази глава. Спорът е дали се класират в позиция 6404 "Обувки с външни ходила от каучук, пластмаси, естествена или възстановена кожа и горна част от текстилни материали" или в позиция 6405 "Други обувки". В позиция 6404 20 се класират "Обувки с външни ходила от естествена или възстановена кожа". Според документите, приложени по делото, "балетните обувки поанти" представляват балетни обувки с горна част от сатен и външно ходило от естествена кожа, а "балетни обувки туфли" представляват балетни обувки, обхващащи пета и пръсти, изработени от текстилен материал с прикрепени ластици за връзване, а ходилото в тази част, чиято повърхност е в контакт със земята, а именно пета и след пръстите, е изработено от кожа. Според сертификата за регенерирана кожа на "Salamander bonded leather" оригиналната регенерерирана кожа съдържа: кожен влакна, естествен латекс, естествени мазнини и оцветители. Както посочва и вещото лице в своето заключение, описанието и конкретните характеристики на процесните продукти според документите по делото /фактури, декларация за съответствие и сертификат/ сочи пълно съответствие с позиция 640420 и по-конкретно 64042090 и няма основание да се преминава към следващата позиция – 6405 "Други". Вещото лице пояснява, че в случая става въпрос за "ходило", а не за "подметка". Както е посочил първоинстанционният съд в мотивите на своето решение, позовавайки се на решенията на СЕС, а и вещото лице в своето заключение, решаващи при тарифното класиране са обективните характеристики на стоките, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, а предназначението може да бъде обективен критерий за класирането, доколкото то е вътрешно присъщо за съответния продукт, и последното следва да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. С оглед на това, че Комбинираната номенклатура /КН/ е приета съгласно чл. 1 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета и е дадена в приложени І към него, непротивопоставима й е съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове Наредбата за означаване вида на материалите, използвани в основните части на обувките, на която касаторът се позовава. Направените оплаквания от касатора относно издадената на дружеството ОТИ са неоснователни. Издадената на 30.03.2016 г. ОТИ на дружеството – жалбоподател не е основание за извършеното с оспореното решение тарифно класиране. По отношение на наведеното възражение в жалбата, касаещо представената митническа декларация от Германия, настоящият състав споделя изложеното от АССГ и счита същата за неотносима към настоящия спор. Неоснователно се явява и оплакването на касатора относно направения анализ на процесните стоки без да са налице мостри от същите. Видно от заключението по назначената съдебна експертиза образци от внесените стоки са представени и същата е изготвена след анализа им. Направените оплаквания, че от страна на административния съд не са били санкционирани допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка също са неоснователни. Съгласно чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/13, приложим към датата на издаване на заповедта за възлагане на проверката, за целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация. Доколкото правилата за класиране на стоките са приложимо право, то грешката при посочването на тарифната позиция попада в приложното поле на чл. 48. В този смисъл е и приетото от СЕС в т. 56 от неговото решение с дата 14.01.2010 г. по съединени дела C - 430/08 и C - 431/08, а именно: "Така, посоченият член 78, параграф 3 МК (отм.); не провежда разграничение между грешките или пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът "неверни или непълни данни" трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право. С оглед описаното, законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на частта от решението, с което е определена нова данъчна основа чрез включване на присъщи на вноса разходи за летищни и терминални такси на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, за които има издадени фактури, правилно АССГ е кредитирал приетото по делото без оспорване от страна на жалбоподателя заключение на вещото лице Йотов, според което задълженията за мита и ДДС са изчислени в съответствие с приложимите материално правни норми. С оглед изхода на спора, за двете съдебни инстанции на "Спорт Лайн" ООД следва да се присъдят разноски в общ размер 801. 27 лв., съответни на уважената част от жалбата, а на Териториална дирекция "Югозападна" при Агенция "Митници" – юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., определено по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение