Решение № 4868 от 19.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници" против решение 951 от 28.09.2021 г., постановено по адм. дело 1285/2020 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е отменена Заповед 3839/17.09.2020г. на Директора на Агенция Митници, с която на С. Стоянов от гр. Драгоман е наложено дисциплинарно наказание уволнение и с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, като главен инспектор в ТД на АМ, ТД Югозападна, МП Калотина, с ранг трети младши, без предизвестие, като на основание чл. 108, ал. 2 ЗДСл., същият не запазва придобития ранг на държавна служба. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Ответникът С. Стоянов, представляван от адв. Чилингиров, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед 3839/17.09.2020г. на Директора на Агенция Митници, с която на С. Стоянов от гр. Драгоман е наложено дисциплинарно наказание уволнение и с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, като главен инспектор в ТД на АМ, ТД Югозападна, МП Калотина, с ранг трети младши, без предизвестие, като на основание чл. 108, ал. 2 ЗДСл., същият не запазва придобития ранг на държавна служба. За да отмени горецитирания административен акт, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че дисциплинарното производство е образувано по повод на проведената специализирана операция на ГКПП Калотина, под ръководството на Специализираната прокуратура, при която са задържани митнически служители. Стоянов е привлечен като обвиняем по цитираното досъдебно производство и по отношение на него е взета марка за неотклонение задържане под стража, за което впоследствие е уведомен дисциплинарно наказващия орган. Независимо обаче от повдигнатото обвинение и взетите мерки за неотклонение, същите не обосновават извод за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Изводът за нарушаване на правила от етичния кодекс е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъпление, за което е обвинен и това обуславя негативната оценка на органа в морален и етичен план от една страна и формираният голям обществен отзвук от друга. Упражнената спрямо служителя държавна принуда не обосновава поведение, несъвместимо с морално-етични правила, уронващи престижа на службата. Не представлява такъв факт и общественото мнение и направените публикации във връзка с проведената акция по задържане на жалбоподателя. Върховният административен съд състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обосновано съдът е отменил процесната Заповед 3839/17.09.2020г. на Директора на Агенция Митници, с която на С. Стоянов от гр. Драгоман е наложено дисциплинарно наказание уволнение и с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител. Изводите на съда кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства и противно на оплакванията на касатора са формирани след правилната им преценка, като при постановяване на решението съдът не е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение у съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагането на правилата за логическото мислене, на опитните правила и др. В конкретния казус грешки от такова естество не са допуснати. Първоинстанционният съд е установил точно фактическите обстоятелства по делото, като е достигнал до правилен и обоснован краен извод за материалната незаконосъобразност на обжалвания акт. Изводът за осъществен състав на нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл е необоснован. В оспорения административен акт и в протокола на дисциплинарния съвет не е описано конкретно поведение на служителя, за което е прието, че представлява нарушение на посочените в заповедта норми от Кодекса за поведение на митническия служител, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, както и на посочените текстове от длъжностните характеристики на лицето. В оспорената заповед е възпроизведена информацията, получена от прокуратурата, без да са индивидуализирани конкретно виновни действия, обосноваващи основания за налагане на дисциплинарно наказание. Не е било проведено самостоятелно дисциплинарно производство, което да формира собствени изводи. Ползвана е изцяло информация, съдържаща по образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер, което не е идентично с дисциплинарното такова. В случая в протокола на дисциплинарния съвет не се съдържат факти и обстоятелства, различни от тези изложени в заповедта. Съдът правилно е установил, че в протокола са обсъдени единствено обстоятелствата за извършено престъпление от общ характер. Затова е обоснован изводът на съда за допуснати съществени пороци във формата на административния акт, които са основание за неговата отмяна. Правилно съдът е приел, че е налице и нарушение на материалния закон, тъй като служителят е наказан без да са налице основания за това. При наличието на законовата презумпция за невиновност до доказване на противното, административният орган е приел за безспорно установено, че служителят е извършил престъпление, за което е привлечен като обвиняем, поради което и му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Правилно съдът е посочил, че е недопустимо до приключване с влязла в сила присъда, описаните от наказващия орган в заповедта обстоятелства да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, но тъй като дисциплинарното производство се основава единствено на информацията, която е била предоставена по прокурорската преписка, не следва да се приеме, че това представлява достатъчно основание за ангажирането й. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, касаторът следва да бъде осъден за заплати на оспорващия сторените по делото разноски. Претендирана е сумата от 2000 лева за настоящата инстанция. Направено е обаче възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като се свежда до съблюдаване на константата съдебна практика. Ето защо съдът намира, че сумата от 500 лева по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения е справедлива и обоснована по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,