Решение № 12743 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6599/2011 г.

Решение № 12743 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6599/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1145 от 14.03.2011 г., постановено по адм. д. № 509/10 г. Административен съд - София град, второ отделение, 25-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Вотан" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Александър Антов, срещу решение № 351 от 30.09.2009 г. на зам.-председателя на Патентно ведомство, като неоснователна. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Вотан" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Александър Антов, чрез пълномощника му адв. Олга Сиракова. В същата се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и да уважи жалбата, като отмени решението на Патентно ведомство и върне преписката с указания за регистрация на марката. Претендира се присъждане на разноски. Ответното по касационната жалба Патентно ведомство на Република България чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски. Заинтересованата страна "Фърс патент енд марк офис" - ЕООД чрез своите процесуални представители взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на "Вотан" - ЕООД - гр. София, представлявано от управителя Александър Антов, срещу решение № 351 от 30.09.2009 г. на зам.-председателя на Патентно ведомство, като неоснователна. Фактическата обстановка по спора е много подробно описана на стр. 2 и 3 от решението, като се започне от подаването на искането за регистрация на марка от дружеството-жалбоподател до издаване на обжалването решение на Патентно ведомство. Същата не е и спорна между страните. След това административният съд е пристъпил към изграждане на своите изводи за законосъобразността на обжалваното решение. Изложени са мотиви, че решението, имащо характер на индивидуален административен акт, е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. Направен е извод, че актът е постановен в съответствие с материално-правните норми и с целта на закона. В подкрепа на последното е дадено тълкуване на отделни правни институти, свързани с конкретния спор - понятието за марка по смисъла на ЗМГО, начина на придобиване на право върху марка, основанията за отказ за регистрация, характера на срока по чл. 37 от ЗМГО, производството по чл. 42 - 45 от ЗМГО и прочие. На база на направеното тълкуване съдът е подвел фактите по делото, като е приел, че експертизата на марката "Вотан ЕООД Модна къща Агресия" не може да бъде регистрирана поради наличие на пречките предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, че заявителят е бил редовно уведомен за последното обстоятелство, че в срока по чл. 37 от ЗМГО, който според съдът е преклузивен, заявителят не е направил възражение по констатациите на експертизата, нито е приел действия по отстраняване на пречките по регистрация, поради което в съответствие с нормата на чл. 37, ал. 4 от ЗМГО е направен изричен отказ за регистрация. Съдът е приел още, че направеното волеизявление за отказ от изключителното право върху словосъчетанието "Модна къща" и е изразил съгласие да отпадне изцяло заявеният клас 40 МКСУ - шивашки услуги, е сторено с жалбата срещу постановения отказ за регистрация, извън преклузивния срок по чл. 37 от ЗМГО, поради което не е основание отмяна на решението за отказ. Изложени са мотиви, че в производството по чл. 42 - 45 от ЗМГО административният орган проверя дали актът е постановен в съответствие с реда и при условията на закона и не е компетентен да извърши нова експертиза, като вземе предвид извършените след срока по чл. 37 от закона действия за отстраняване на пречките по регистрация. Посочено е, че при условията на чл. 45, ал. 2 от ЗМГО административният орган може да отмени решението за отказ и да върне заявката за повторно разглеждане само когато установи, че в производството по експертизата са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилни констатации за наличие на пречки за регистрация, респективно има правомощия да постанови решение за регистрация без да връща производството във фаза по същество, когато фактите са правилно установени, но са направени неверни изводи за наличие на пречки за регистрация. Административният съд е приел, че жалбоподателят не оспорва, че по отношение на заявената марка за регистрация са били налице отрицателни предпоставки по чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, което се потвърждава и от обстоятелството, че отказ от изключителното право върху словосъчетанието "модна къща" и да отпадне изцяло заявеният клас 40 МКСУ шивашки услуги, но тъй като това е направено след изтичане на преклузивния срок по чл. 37 от ЗМГО, то е неотносимо към законосъобразността на постановеното решение за отказ за регистрация и не съставлява основание за неговата отмяна, още повече, че за жалбоподателя остава открита възможността да сезира Патентно ведомство с ново искане за регистрация, съобразено с изискванията на чл. 11 и 12 от ЗМГО. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразност. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и съобразно установената съдебна практика съдът е следвало да бъде зачетен направения от дружеството отказ от изключителното право върху словосъчетанието "модна къща" и да отпадне изцяло заявеният клас 40 МКСУ шивашки услуги и заявената марка да бъде регистрирана, а като е приел обратното, е нарушил закона. Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че дружеството не е оспорвало наличието на пречки за регистрация по чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е и дадено от него тълкуване на материалния закон, което обстоятелство не се оспорва от касатора. Спорният въпрос се свежда до това следва ли да бъде зачетено направеното заявление от дружеството относно отказ от част от заявената марка. Даденият отрицателен отговор от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Правилно е прието, че тримесечният срок по чл. 37 от ЗМГО, през който заявителят може да направи възражения, да ограничи списъка на стоките или услугите, или се откаже от изключителни права върху даден елемент (в редакцията на чл. 37 преди измененията, в сила от 10.03.2011 г.) по своето естество е преклузивен, поради което действията, направени след неговото изтичане, не следва да бъдат зачитани. В тази насока следва да бъдат споделени аргументите, изложени в отговора на касационната жалба от пълномощниците на заинтересованата страна, че става въпрос за регистърно производство, като в такива случаи уредените от закона срокове за винаги преклузивни, както и че подаденото заявление определя и рамката (обема) на проверката, извършвана от съответния орган, като при пропускане на срока за заявителя остава възможността да започне нова процедура по регистрация, което обстоятелство е маркирано и от първоинстанционния съд. Позоваването от касатора на съдебната практика, изразена в решение № 615 от 20.01.2005 г. по адм. д. № 6201/2004 г. в случая е некоректно, тъй като спорът по него дело касае друга фактическа обстановка, различна от настоящето. Що се касае до оплакването на касатора, че неправилно административният съд е приел, че дружеството не е оспорвало обстоятелството, че са налице пречки за регистрация по чл. 11, ал. 1, т. 4 и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, както и допълнително изложените в тази връзка обстоятелства, то е неоснователно, доколкото това обстоятелство е без значение за изхода на спора. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че административният съд правилно е приел, че обжалваното решение на Патентно ведомство е правилно и законосъобразно, поради което спрямо първоинстанционното съдебно решение не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Патентно ведомство разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,