Решение № 8563 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2017 г.

Решение № 8563 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1981/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Христова против решение № 433 от 28.11.2016 г. по адм. д № 431 по описа за 2016 г. на Административен съд - В. В жалбата се сочат оплаквания за неговата неправилност и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за неговата отмяна в осъдителната му част и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не изпраща представител по делото. В представено становище, процесуалният му представител, юрк. Луканова поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея, не представя нови доказателства, няма доказателствени искания и не възразява да се даде ход на делото. Моли за присъждане на направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - М. Д. М., не представя писмен отговор на жалбата. Редовно призован за съдебно заседание касационният ответник се представлява от адв. Златков, които оспорва жалбата, не сочи нови доказателства, няма доказателствени искания и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище, в което намира подадената касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ първоинстанционният съд е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на М. Д. М. обезщетение в размер на 1500 лв., за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие във връзка с неосигуряване на санитарен възел в Затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) "Керамична фабрика" към Затвора гр. В. за периода от 07.03.2014 г. - 18.07.2016 г. ведно със законните лихви от 18.07.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, като за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер за 10 000 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. причинените неимуществени вреди на ищеца се, изразявали в негативни преживявания, психо - емоционален дискомфорт с интензивен характер, унижение, срам, неудобство, страдание предизвикано от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация при З. В. да оборудва помещенията в ЗООТ "Керамична фабрика" към З. В. със санитарни възли и питейна вода. За да обоснове този резултат съдът е приел от фактическа страна следното: М. М. изтърпявал наложеното му наказание "лишаване от свобода" в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора гр. В., като през време на исковия период от 07.03.2014 г. до 18.07.2016 г. като в килията, в която бил настанен липсвал санитарен възел и течаща вода, поради което ищецът удовлетворявал физиологичните си нужди в пластмасови кофи, банята и умивалната са били също в много лошо състояние и недостатъчни да обслужат всички пребиваващи, поради което Макавеев нямал възможност нито да изпере, нито да изсуши дрехите си, в спалното помещение имало гризачи и инсекти, не се осигурявало също достатъчно отопление в помещението, нямало психолог, лекар и зъболекар. Съдът е обсъдил и допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания на св. Д. Г. И. и св. О. В. П.. От същите се установило, че помещението, в което бил настанен ищеца е с площ около 15 -16 кв. м., обзаведено с легла и по едно шкафче, като в него няма санитарен възел и питейна вода, няма и свободен достъп до такива. Установено било също, че общата тоалетна се намира на двора, като същата е без врати и прозорци, питейната вода също била на двора и замръзвала през зимата. Съобразно режима на изтърпяване на наказанието, лишените от свобода имат осигурено свободно право на придвижване от 09.00 ч. до 21.00 ч. когато се заключва. През времето, когато са заключени, лишените от свобода нямат достъп нито до питейна вода, нито до тоалетна, като ползват при нужда две кофи, който се намират в коридора между двете килии, което създавало дисконфорт и неудобство. Самите килии се отопляват с печки на твърдо гориво без изградена коминна инсталация, което при вятър предизвиква задимяване в помещението. Дрехите се сушат на въжета опънати пред или вътре в килиите, а ищецът, които не работи, имал право да ползва банята веднъж седмично, като самата баня е без прозорци и има само три душа, което ограничавало времето за ползване от всички лишени от свобода. От показанията на свидетелите съдът установил още, че в килията, в която пребивавал ищеца имало бълхи, хлебарки и жаби. При тази фактическа установеност съдът направил извод, че действително в процесния период в ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора гр. В. в помещението, в което е бил настанен ищеца действително не е имало изградени самостоятелни санитарни възли и течаща вода, отопляването е било неподходящо, като от страна на затворническата администрация ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора гр. В. не са осигурени адекватни условия за осъществяване на хигиенните потребности на същия. За да приеме за доказани тези факти съдът се е позовал в мотивите на решението си освен на свидетелските показния на двамата свидетели, също и на установеното в публикуваните доклади на омбуцмана на Р. Б. като национален превантивен механизъм за 2014 г. и за 2015 г. като е посочил, че конкретно в доклада обхващащ периода за 2014 г. се прави препоръка ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора гр. В. да бъде закрито. При тези съображения административният съд е приел, че са нарушени правата на ищеца не само съобразно българското законодателство, но и според нормите на ЕКПЧ, поради което е приел иска за основателен и доказан съгласно кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно времето, през което Макавеев е бил принуден да търпи негативните последици - 2 години и 4 месеца и с оглед на обстоятелството, че не е настъпило трайно увреждане на физическото и психическото състояние на ищеца, съдът при съобразяване с нормата на чл. 52 от ЗЗД е определил обезщетение в размер на 1 500 лв., като в останалата част до пълния й размер е отхвърлил претенцията като неоснователна. Така постановеното решение е правилно, подробно мотивирано и съобразено с материалния закон. Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото и на приложимата правна норма. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца, който следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - отменени по съответен ред незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора гр. В. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. В пилотното решение по делото "Нешков срещу България", постановено във връзка с оплаквания за нарушения на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, ЕСПЧ прие, че е налице нарушение на чл. 13, вр. чл. 3 от Конвенцията - право на ефективно средство за защита, защото не е убеден, че съществуващите средства за защита в българската правна система могат да доведат до ефективна защита при оплаквания по чл. 3 от Конвенцията. Прието е, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Настоящият състав на Върховен административен съд следва да отбележи, че при преценка на средата в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд в конкретния случай е направил. Затова съдът правилно е приел, че в случая са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за частично уважаване на исковата претенция. Правилни, обосновани и в съответствие с доказателствата са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай е налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора гр. В., при осъществяване на административна дейност. Налице са настъпили за ищеца неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразното бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност. В конкретния случай решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕСПЧ, отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и предвид липсата на данни за настъпили вредни последици за него извън обичайните за лицата, поставени в такива условия. Мотивираният извод на съда за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Йовчев срещу България - Решение от 2.02.2006 г., делото Шахънов срещу България - решение от 10.01.2012 г. констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/. От установените по делото факти правилен се явява направеният от първоинстанционният съд извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на държавата за причинени на ответника по касация неимуществени вреди съобразно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Безспорно установено е, че за времето от 07.03.2014 г. до 18.07.2016 г. Макавеев е бил поставен в условия да не ползва санитарен възел и течаща вода в затворническото помещение на ЗООТ "Керамична фабрика" към Затвора гр. В., като е извършвал физиологичните си нужди в него в кофа. Въпреки, че не се установява това да е довело до увреждане на здравето, следва да се приеме, че ищеца е претърпял неприятни изживявания за продължителен период от 2 години и 4 месеца, което се квалифицира като унижение на човешкото достойнство и изтезание по см. чл. 3 от ЕКПЧОС. М. извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Изложените в тази връзка от решаващия съд мотиви и определен размер на обезщетението за сумата от 1 500 лв. са правилни и се споделят от настоящият съдебен състав на ВАС. По изложените съображения, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в хода на производството пред настоящата инстанция се явява неоснователна. Разпоредбите, свързани с присъждане на направени от страните в хода на производства по ЗОДОВ разноски са специални по отношение на регламентацията по АПК и ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от този закон, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. В ал. 3 на същия текст, законодателят изрично е разграничил понятията "разноски по производството", "държавна такса" и "възнаграждение на адвокат", както и последиците при уважаване на предявения иск в пълнота или частично. След като при отхвърляне на иска изцяло е предвидено присъждане единствено и само на "разноски по производството", претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява недопустима и не следва да се уважи. Водим от изложеното, Върховният адимнистративен съд, трето отделение,