Решение № 10476 от 15.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3547/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на В. Странджалиева от гр. Пловдив против решение 210 от 02.02.2021 г. по адм. д. 2451 по описа за 2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против решение 2153-15-164 от 10.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта по т. 2. Изложените съображения за неправилно прилагане на материалноправни норми и административнопроцесуални правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е решение 2153-15-164 от 10.09.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив в частта по т. 2, потвърждаваща разпореждане [ЕГН]/ протокол 2140-15-491 от 24.07.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта по т. 1, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО е отменено разпореждане [ЕГН]/протокол 011154 от 04.10.2012 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. Странджалиева, както и всички последващи го разпореждания за изменение на отпуснатата пенсия. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения акт при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на основанието по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. Изводите на съда се основават на извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства относно придобития от жалбоподателката осигурителен стаж и осигурителен доход към датата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Както в административното, така и в съдебното производство липсват доказателства за придобит осигурителен стаж с твърдяната категоризация за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсията е била отпусната неправилно, поради което в хода на административното производство компетентните органи са предприели всички необходими и възможни действия по установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване на принципите за истинност и служебно начало, въведени в чл. 7 и чл. 9 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от приложените в пенсионната преписка документи за извършени проверки при осигурителите, към началната дата на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст 17.01.2012 г., лицето не е притежавало необходимия осигурителен стаж по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Осигурителите "Мина Маришки басейн" - Димитровград и "Мина Антрацит" ЕАД Своге са уведомили пенсионния орган, че жалбоподателката Странджалиева не фигурира в изплащателните ведомости за периодите съответно 04.06.1983 г. - 20.09.1987 г. и 12.10.1987 г. - 20.08.1993 г. Осигурителят ТПК Пако-50 Пазарджик е изплатил уведомително писмо, съгласно което за жалбоподателката липсва информация в изплащателните ведомости за периода 04.12.1977 г. 15.11.1982 г. От редовно оформените документи и данните по чл. 5, ал. 4 от КСО е установен осигурителен стаж от 01.01.1982 г. до 29.02.2004 г. от втора категория 02 г. 02 м. 00 дни и от трета категория 15 г. 06 м. 24 дни. Към 17.01.2012 г. лицето не е изпълнявало условията за отпускане на пенсия по § 4, ал. от ПЗР на КСО. Неправилното отпускане на пенсията е предпоставка по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО за отмяна на разпореждането за отпускането й, както и на всички последващи за увеличението й. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, която неправилно не е била приложена от административния орган. На основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административният орган спира производството, когато издаването на акта не може да стане преди приключването на друго административно или съдебно производство. В разглеждания случай основанието по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК не е било налице. С разпореждане [ЕГН] / протокол 2146-15-130 от 21.02.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст е била спряна на основание чл. 95, ал. 2 от КСО (редакция ДВ, бр. 107 от 2014 г.) не поради наличие на друго административно производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, а за да се извърши проверка на представените доказателства за наличие на обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване. С влязло в сила решение 2375 от 21.12.2020 г. по адм. д. 1108/2020 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата срещу решение 2153-15-112 от 30.04.2020 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив, с което разпореждането за спиране на пенсията на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е потвърдено. Издаването на разпореждането по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО след изтичане на четиримесечния инструктивен срок по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) не представлява съществено административнопроцесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта. Производството по чл. 99 от КСО е започнало на 14.02.2020 г., а разпореждането е издадено на 24.07.2020 г. след извършени множество процесуални действия за изясняване на фактите по спора. Освен извършваните служебни проверки осигурителният орган е изпращал писма до пенсионера с искане за представяне на документи. Допуснатата забава не се дължи на административно бездействие, а продължителността на производството предвид конкретните обстоятелства не е в нарушение на принципа за бързина и процесуална икономия. Неоснователен е касационният довод във връзка с прилагането на чл. 96, ал. 1, т. 4 и чл. 97 от КСО. Прекратяването на пенсията на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е неотносимо към въпроса за законосъобразността на разпореждането по чл. 99 от КСО и потвърждаващото го решение. Не съществува пречка разпореждането за прекратяване на пенсията да бъде издадено в по-късен момент след влизане в сила на разпореждането по чл. 99 от КСО. Неотносими към изхода на спора са изложените в касационната жалба доводи относно правото на жалбоподателката на наследствена пенсия по чл. 82 от КСО. С решението си в частта по т. 1 Директорът на ТП на НОИ Пловдив е отменил разпореждане [ЕГН] / протокол 2140-15-491 от 24.07.2020 г. в частта, с която е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е върнал пенсионното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за ново произнасяне относно правото на лицето на пенсия. Предвид гореизложените съображения не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,