Решение № 95 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 88/2012 г.

Решение № 95 от 22.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 88/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 2502/2011 г. на Софийския градски съд, отмяна на постановеното по това дело решение № 814 от 22.VII.2011 г. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. Сочените в искане за възобновяване касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК с довод за направен от въззивния съд "неверен правен извод": след като съдът е установил, че "престъплението е извършено от подсъдимия", неправилно го е оправдал поради "липсата на повдигнато обвинение" и "на друго лице". В съдебно заседание прокурорът от ВКПр поддържа искането за възобновяване, докато оправданият Д. Д. К. и защитникът му искат да не се уважава. Върховният касационен съд установи: С присъда от 16.II.2011 г. по нохд № 9631/2010 г. на Софийския районен съд Д. Д. К. е признат за невиновен в това, около 3 ч на 30.IХ.2009 г. да е откраднал от офис на [улица] в София владяните от Г. Х. Г. метална каса на стойност 840 лева с намиращите се в нея 522 лева, което деяние да е извършил чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използвайки лек автомобил Р. 214 с рег. [рег. номер на МПС], при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК. Оправдаването на К. първоинстанционният съд е мотивирал с това, че от установените факти "не може категорично да се заключи, а единствено да се предположи" авторството на подсъдимия. С въззивното решение, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, горната присъда е потвърдена, но не защото не е доказано авторството на К., а защото не е обвинен за извършването й "при условията на съучастие по чл. 20, ал. 2...НК". Искането за възобновяване е основателно. Потвърждавайки оправдаването на Д. Д. К. въззивният съд е допуснал преди всичко процесуално нарушение, което е съществено след като се е отразило върху правата на прокурора, следващи от поддържането на повдигнатото обвинение. В нарушение на чл. 303, ал. 2 и на чл. 304 НПК въззивният съд е потвърдил оправдаването на подсъдимия, въпреки че е приел за установено по несъмнен начин деянието да е извършено, да е извършено от К. виновно и това деяние да съставлява престъпление, т. е. потвърдил е оправдаване макар да не е била налице нито една от предпоставките за това. Обстоятелството, че предвид тежестта на откраднатата метална каса - около 300 кг - престъплението не би могло да се извърши от К. без участието като съизвършители и на други лица, е без всякакво значение за отговорността му. Преценката, кой и за какво да бъде обвинен, е на прокурора, а задължение на съда е да постанови при доказано обвинение осъдителна присъда. Като не го е сторил въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, и делото да му се върне за ново разглеждане. Ето защо ВКС в състав от трето наказателно отделение