Решение № 5116 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2019 г.

Решение № 5116 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6954/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Ямбол, чрез юрк. М. Караиванова, против решение № 55 от 15.03.2019 г. постановено по адм. дело № 28/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане да бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът П. Мансарлийски, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответниците Я. Трифонова, С. Василева, И. Трифонов, М. Атанасова, С. Сотиров, Е. Василева, М. Генкова, Н. Недялкова, Д. Пенева, Н. Пенев, П. Костова, И. Генкова, С. Стоянов, Р. Димитрова, Н. Събев и С. Събев и А. Атанасов не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд-Ямбол е отменил като незаконосъобразна заповед № РД / 02-00781, издадена на 18.12.2018 г. от кмета на Община Ямбол, с която е отказано одобряване на задание за изработване на проект за изменение на действащия Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПЗР/ на УПИ V-5547 и УПИ VI, кв. 136 по плана на гр. Ямбол- кв. "Каргон" и ПУП –ПУР за [улица]от О. Т. 376 до О. Т. 377, като е отказано и изработване на проект за изменение на ПУП в същия обхват. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но същата е постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила и при отсъствие на основания за отмяна по чл. 99, т. 2 АПК. Прието е, че няма данни за надлежно възобновяване на административното производство от органа по чл. 100 АПК, както и липсват нови писмени доказателства, съответно нови обстоятелства, на каквито се позовава органа, за постановяване на оспорената заповед на основание чл. 99, т. 2 АПК. Прието е също, че в случая новото обстоятелство по Удостоверение изх. № 2801-02979/15.02.2018 г. на Дирекция "Общинска собственост и икономически дейности" при Община Ямбол е съществувало към датата на постановяване на отменения акт и не съставлява основание за неговата отмяна. Установено е нарушение и на процесуалната норма на чл. 100 АПК, тъй като административният орган не разполага с правомощия за възобновяване на производството на основанието по т. 2, чл. 99 АПК. Изложени са мотиви и за несъобразяване изискването на чл. 35 АПК, съгласно която норма кметът на общината е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства относими към издаването на заповед № ТУ/0200031/10.07.2018 г. вкл. и обстоятелства, посочени в удостоверение с изх. № 2801-02979/15.02.2018 г. в административното производство по издаване на заповедта от 10.08.2018 г., а допуснатото нарушение в тази насока не може да бъде санирано в производство по отмяна по чл. 100 АПК. Така постановеното решение е валидно, обосновано и законосъобразно. При безспорна установеност на правнорелевантните факти по делото, изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са правилни и съответни на фактическата обстановка и изискванията на глава седма от ЗУТ. Производството по чл. 99 - 106 от АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт, поради което са регламентирани изчерпателно процесуалните изисквания към това производство и основанията по чл. 99 АПК, с оглед формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт. В случая заповедта е издадена в резултат на възобновяване на административно производство по чл. 100, вр. с чл. 99, т. 2 АПК, по инициатива на органа - кмета на Община Ямбол. Обратно на приетото от административният съд, този орган разполага с правомощие за служебно възобновяване на производството, тъй като чл. 100 АПК визира в първата хипотеза /по чл. 99, т. 1/, че възобновяването може да се извърши и по инициатива на административният орган, а в случаите по чл. 99, т. 2-7 - и по искане на страна в производството. Този неправилен извод на съда, обаче, не води до незаконосъобразност на обжалваното решение, поради обоснованост на останалите нарушения, визирани в решението. Правилно е прието от съда, че основанието по чл. 99, т. 2 АПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаване на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страните в производството. Данните по делото безпротиворечиво сочат, че случаят не попада в хипотезата на възобновяване по чл. 99, т. 2 АПК, тъй като Удостоверение изх. № 2801-02979/15.02.2018 г. е с дата на издаване преди постановяване на първата заповед заповед № ТУ/0200031/10.07.2018 г., т. е. съществувало е в правния мир и е следвало да бъде съобразено от административният орган, още повече, че удостоверява обстоятелства, данни за които са налични в рамките на самата община. Следователно, както правилно е приел административният съд, не може да се приеме, че издателят на акта не е могъл да се снабди с данните, залегнали в удостоверението преди издаване на акта. В тази връзка се явяват обосновани и правилни и изводите на съда за неизпълнение на задължението по чл. 9, ал. 2, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК от административния орган за събиране на всички доказателства, относими към спора, което не мотивира наличие на основание за отмяна на акта във възобновеното производство на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 АПК. Възобновяването не е средство за поправяне на процесуални пропуски или грешки, допуснати от страните и органа в приключилото административно производство, поради което като е приел, че не са налице предпоставките за възобновяване по чл. 99, т. 2 АПК, и че е нарушен реда за издаване на оспорената заповед, съдът е приложил правилно закона. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за разглеждане на искането по реда на чл. 103, ал. 2 АПК и приложимост на разпоредбата на чл. 91, ал. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 103, ал. 2 АПК, препраща само към реда на глава шеста от АПК, а чл. 91 АПК урежда основанията, а не реда за отмяна на влязъл в сила административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото, на ответника П. Мансарлийски се дължи присъждането на разноски за касационната инстанция в размер на 500/петстотин/ лева за адвокат, съгласно надлежно заявеното искане и представения договор за правна защита и съдействие от 4.04.2019 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение