Решение № 140 от 14.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 194/2015 г.

Решение № 140 от 14.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 194/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на Окръжния прокурор- административен ръководител на Ямболската окръжна прокуратура за възобновяване на производството по чнд № 626/2014 г. на Ямболския районен съд и отмяна на постановеното по него определение № 264/09.06.2014 г. на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. В искането се твърди, че след постановяване на определението е настъпило новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение за определяне на общото наказание на осъдения М. К. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитата на осъдения намира искането за основателно и моли да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С определението по чнд № 626/14 г. Ямболският районен съд, на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК групирал наказанията, наложени на осъдения М. Р. К. по нохд № 207/2013 г. на РС-Карнобат и нохд № 1203/2013 г. на РС - Ямбол, като определил общо наказание от 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Определението е влязло в сила на 25.06.2014 г. След влизане в сила на съдебния акт, с решение № 244/27.08.2014 г. по к. д. № 630/14 г. на ВКС, I н. о., по реда на възобновяването на наказателни дела е бил изменено въззивното решение по внохд № 872/2013 г. на Бургаския окръжен съд и е намалено наказанието, наложено на К. с присъдата по нохд № 207/13 г. на РС Карнобат от 3 г. и 4 мес. на 2 години и 4 месеца. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено от оправомощена страна в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество обаче е неоснователно. Окръжният прокурор е посочил в искането, че решението на ВКС, с което по реда на възобновяването е изменена една от присъдите по съвкупността, е новооткрито обстоятелство, което не е било известно на Ямболския районен съд. Сочи също, че това обстоятелство е от съществено и определящо значение за размера на общото наказание, доколкото се явява по -тежкото от двете, наложени по присъдите, участващи в съвкупността. Настоящият касационен състав споделя доводите в искането, но счита, че те не удовлетворяват законовото изискване по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Посочената разпоредба изисква обстоятелствата или доказателствата, които не са били известни на съда, да бъдат установени чрез разследване. В случая, от съдържанието на искането на Окръжния прокурор и от материалите по делото не се установява да е извършено разследване по смисъла на глава ХVII от НПК. Решението на ВКС, с което е намалено наказанието по една от присъдите по съвкупността не е новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, а нов юридически факт, който дава основание на прокурор от Ямболската районна прокуратура да иска от първоинстанциония съд ново произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК. Както е известно, определенията, с което се определя общо наказание по чл. 25, вр. чл. 23 от НК нямат сила на присъда и съдът може да се произнесе отново винаги, когато се установят нови данни за всички осъждания на лицето. По отношение на М. К. не е налице ново осъждане, но намаленото наказание по една от присъдите му може да бъде квалифицирано като факт, даващ основание за ново произнасяне на първоинстанционния съд по въпросите за съвкупността. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение