Решение № 6313 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2010 г.

Решение № 6313 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2010 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Лъки, чрез процесуален представител адв. Руменов, против решение № 287 от 1.03.2010 г., постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 1641/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 570/04.08.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" Пловдив, с която е одобрено протоколно решение от 31.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища на територията на община Лъки. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи се, че съдът е подменил предмета на спора, като е изследвал въпроса за собствеността на описаните в административния акт имоти. Достигнал е и до необосновани правни изводи, приемайки, че при постановяване на оспорения протокол комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ се е съобразила изцяло с извлечението от регистъра за имотите към картата за възстановената собственост (КВС). Поддържа се, че съдът неправилно е тълкувал и преценил приетите по делото доказателства, а също така не е събрал всички относими доказателства. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Постъпила e и частна жалба от кмета на община Лъки, чрез процесуален представител адв. Руменов, против определение № 988 от 12.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1641/2008 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено искането му за допълване на решението по делото - № 287 от 01.03.2008 г. В частната жалба се прави оплакване, че определението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено процесуално нарушение. Съдът се е произнесъл бланкетно по искането за допълване, без да излага фактически и правни доводи. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) Пловдив не взема становище по касационната и частната жалби. Заинтересованата страна - министърът на земеделието и храните, чрез пълномощника си юрк. Караиванова, счита касационната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение. Заинтересованите страни - Държавна агенция по горите и Агенция по геодезия, картография и кадастър, не заявяват становище по касационната и частната жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на кмета на община Лъки против заповед № 570/04.08.2008 г., с която на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е одобрено протоколно решение от 31.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ относно определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища на територията на община Лъки. Оплакванията на жалбоподателя са били против Приложение № 1 към раздел II, т. 1 за имоти, по отношение на които са допуснати несъответствия, непълноти и грешки при регистрирането им като земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. С молба от 12.04.2010 г. жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. Руменов, е поискал съдът, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, да постанови допълнително решение, тъй като не се е произнесъл по цялото му искане, а именно досежно оплакването му за постройките, изградени преди 1991 г., които са сгради по § 12 от ЗСПЗЗ и следва да бъдат предадени на община Лъки за извършване на последващите процедури по ЗУТ. Съдът, на основание чл. 250, ал. 2 от ГПК, е разпоредил да се изпрати препис от молбата на ответните страни и им е указал, че могат да представят отговор в едноседмичен срок. Не е насрочил делото в о. з., а е постановил определение, с което е отхвърлил искането на молителя за допълване на решението. Така постановеното определение е съобщено на жалбоподателя, съответно молител в производството по допълване на решението, на Агенция по геодезия, картография и кадастър и на Държавна агенция по горите. При тези данни, настоящият състав приема, че следва да се произнесе, в частта по частната жалба против определението, с което съдът се е произнесъл по молбата за допълване на решението. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Същата е основателна, макар и не по изложените в същата съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението по същество. Постановеният от съда акт е недопустим и следва да бъде обезсилен. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение, а според ал. 2 съдът следва да проведе открито заседание с призоваване на страните, за да постанови допълнителното си решение, което от своя страна подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение - т. е. в четиринадесетдневен срок в случая, тъй като става дума за касационно оспорване по реда на чл. 208 и сл. от АПК. В настоящия случай съдът е сезиран с искане за постановяване на допълнително решение, като молбата за това е предявена във визирания в нормата едномесечен срок, т. е. същата е процесуално допустима. Независимо, че съдът е връчил препис от молбата на страните по делото, той не е насрочил делото в открито заседание за разглеждане на молбата и без да призове страните е постановил определение в закрито заседание. Така се е стигнало до постановяване на недопустим акт, без да е проведено разписаното в закона производство, като освен това съдът се е произнесъл и с определение вместо с решение. Смисълът на постановеното допълнително решение е да образува с основното решение едно неделимо цяло, поради което и видът на акта, с който съдът е длъжен да се произнесе е именно решение, дори и в случаите когато отказва да уважи молбата. Постановеният акт е недопустим, като независимо че в частната жалба (наречена така според указаното от съда), но по характера си касационна жалба, липсват оплаквания за недопустимост - отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността на акта, съдът следи служебно. Определението следва да бъде обезсилено, като делото се върне на съда за провеждане на редовно производство по реда на чл. 176 от АПК. Постановеното допълнително решение следва да бъде съобщено на страните, като едва след влизането му в сила или ведно с жалбите, постъпили против него следва да бъде разгледана и касационната жалба на кмета на община Лъки против първоначалното решение, съответно против евентуалното допълнително решение. Понастоящем е налице процесуална пречка за произнасяне по касационната жалба, тъй като е налице висяща молба за допълване на решението, като от изхода на произнасянето по нея, ще зависи и предмета на касационната проверка на касационната инстанция. Поради това в тази част производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, като по касационната жалба на кмета на община Лъки ВАС ще се произнесе след връщане на делото, след постановяване на допълнително решение от Пловдивския административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение