Решение № 2689 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2020 г.

Решение № 2689 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. Петкова против решение № 346/4.08.2020 г. на Административен съд – Стара Загора, постановено по адм. д. № 87/2020 г., с което е отменена негова заповед № ФК-944-0042964/18.12.2019 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. С твърдения за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Сусинито 1" ООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски /юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса за касационната инстанция/ съгласно представения списък на разноските. Ответникът по касационната жалба - "Сусинито 1" ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Майор Кавалджиев" № 145, вх. А, ет. 5, ап. 39 – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Райчева по съображения, изложени в писмени бележки, и заявява искане да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е била заповед № ФК-944-0042964/18.12.2019 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 ЗДДС вр. чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г. / и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бар мюзик клуб, находящ се в гр. Стара Загора на бул. "Руски" № 30, стопанисван от "Сусинито 1" ООД, и е постановена забрана за достъп до него за 7 дни. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 14.12.2019 г. в 02: 30 ч. е констатирано, че при извършена контролна покупка на 1 бр. минерална вода, водка "Руски стандарт" и Ред Бул на стойност 11. 30 лв. от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство е издаден фискален бон, който не съдържа реквизит по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. и по-конкретно, не съдържа адреса на търговския обект - гр. Стара Загора на бул. "Руски" № 30, а адрес в гр. Стара Загора на ул. "Св. Княз Борис" № 100. Според приетото от първостепенния съд по делото не е налице спор между страните за това, че дружеството в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. е извършило установеното при проверката нарушение. В съдебното производство обаче е представено ново свидетелство за регистрация на фискалното устройство от 19.12.2019 г., видно от което правилно е изписан адресът на търговския обект. Ответникът не оспорва, че нарушението е отстранено на следващия ден след издаването на заповедта. Това според съда обосновава извод за несъответствие на срока за налагане на ПАМ с тежестта на нарушението в противоречие с принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. Допълнителни аргументи за незаконосъобразност на оспорената заповед е изложил във връзка с липсата на конкретни мотиви за определянето на срока. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. В случая може да се приеме, че ПАМ е наложена, за да постигне една от регламентираните в чл. 22 ЗАНН цели - преустановяване на административното нарушение. Не са посочени конкретни вредни последици от нарушението, които ПАМ цели да предотврати и преустанови. Фактът, че нарушението е преустановено още на следващия ден след издаването на заповедта сам по себе си дава основание да се приеме, че продължителността на срока не е обоснована с необходимостта от постигането на тази конкретна цел. Правилно е приел административният съд, че срокът, за който е наложена е в противоречие с принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като с оглед вида и характера на нарушението, тя ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя, възпрепятствайки го да упражнява търговската си дейност. В мотивите на заповедта е посочено, че ПАМ се налага с цел предотвратяване извършването на ново нарушение. Следва обаче да се посочи, че с оглед вида на нарушението след неговото отстраняване е много малко вероятно то да бъде извършено отново. Правилен е и изводът на съда за липса на конкретни мотиви за определянето на срока на налагане на ПАМ. В заповедта действително мотивите са бланкетни – "Взе се предвид тежестта на нарушението и последиците от него; големината и местоположението на обекта; съобрази се принципът на съразмерност; срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в търговския обект". По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 300 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то е под минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение